Ваня Григорова: Когато са заедно и не се огъват, хората на труда могат да постигнат много

Терзиев отсъства от дебатите за държавния бюджет в началото на годината. СИНДИКАТИТЕ извоюваха допълнителни 17 млн. лв. за столичния транспорт след преговори с правителството.

Терзиев и неговите общински съветници отказаха да чуят безбройните предупреждения, отправени на сесия и в комисии, какво ще се случи, ако продължава да игнорира работниците. Беше им скучно, говореха си, излизаха от залата. И сега са учудени! Мафии и приказни чудовища ги нападат. Кметът им излиза да ги поздрави с ръчички във форма на сърчице. Сериозно?

Терзиев неглижира преговорите с представителите на работниците месец и половина. Благодарение на устойчивостта на транспортните работници, вчера бяха добавени още 15 млн. лв. Стоя като безпомощен плакат през цялото време и едва в първия ден на протеста заяви, че “отива да смята”. А като получи още средства, пак се заинати.

Това ли е нормалното управленско поведение? Лидерско ли е да подпалиш недоволство и едва тогава да търсиш решение? При всеки социален проблем, в който хората са непреклонни и настояват да бъдат чути, ли ще ги обявява за “мафия” и ще се крие зад тротинетките?

Надявам се това да е краят на сагата. Надявам се следващата седмица да бъде гласувана разумната икономическа рамка за транспорта и всеки да си е научил урока:

– с работниците се преговаря

– когато са заедно, знаят си правата и не се огъват, хората на труда могат да постигнат не всичко, но много

– решенията на СОС се изпълняват. Или доброволно, или доброзорно.