Ваня Григорова за Терзиев: Когато си безпомощен, се правиш на жертва

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

2,5 млн. лв. за ремонти на болници

2,5 млн. лв. за ремонти на ДКЦ-та

4 млн. лв. за изплащане на вече извършени от общинските болници медицински дейности

ТРАНСПОРТ

15 млн. лв. за увеличение на заплатите на транспортните работници

5 млн. лв. за подобряване условията на труд в авто- и електротранспорта

5 млн. лв. за основен ремонт на релсов път и контактно-кабелна мрежа

1,7 млн. лв. за изплащане на вече закупени автобуси

Тези разходи не бяха заложени в проекта на бюджет на Терзиев, сега са включени. Това не са средства за кух ПР, а дейности в ключови сектори. Да, не е градинка, не е площадче, с което някоя партия да си купува благоволението на 100 – 200 избиратели, но са сектори, от които зависят ВСИЧКИ хора, не само софиянци.

Колкото до ябълката на раздора – заплатите на транспортните работници. Те си извоюваха увеличението. Браво на тях, така се прави! Те мотивираха и здравни работници да започнат да отстояват правото си на достоен труд и заплащане. Специални благодарности на общинските съветници от “Възраждане”, които подкрепиха икономическата рамка за транспорта, с която се осигуряват по 300 лв. увеличение на всички транспортни работници! За разлика от други групи, “Възраждане” не го направи за ПР, не разиграва сценки, в случая не преследва никакви меркантилни цели.

Виждали ли сте министър-председател да се сърди, че депутатите в Народното събрание са променили проекта на държавен бюджет, който се внася от Министерския съвет? Няма и да видите, защото това е ДЕМОКРАТИЧНАТА процедура за приемане на бюджети. Внесените бюджети затова са проект, не финален вариант. Преминават през обсъждане в комисии, правят се предложения, търси се подкрепа от всички групи. Накрая се гласува – държавният в Народното събрание, общинските в общинските съвети.

Впрочем вчера след сесията на брифинг г-н Бонев заяви, че това е била стратегията на “Продължаваме промяната” – след приемане на бюджета да го играят жертва един месец. Но това е, беше и ще бъде стратегията на ръководството на Столична община от началото до края. Когато си безпомощен, не можеш да водиш добросъвестни разговори, а не успяваш да свършиш и стандартната си работа, какво друго ти остава, освен да кършиш ръце и да се оправдаваш с времето, магнитните бури и болки в ставите.