“Възраждане”: Валутният резерв няма да е защитен след еврото

В последните дни някои медии се надпреварват да успокояват обществото, че валутният резерв на БНБ от над 80 милиарда лева „няма да може да бъде харчен“ след влизането в еврозоната. Подобни внушения – включително от Mediapool – са или плод на некомпетентност, или опит за прикриване на истината.А тя е следната:

Да, директното финансиране на правителството от страна на БНБ е забранено по член 123 от Договора за функционирането на ЕС. Но тази забрана има вратички, които от години се използват в еврозоната – включително чрез признати от съда схеми.

Какво предвижда чл. 123 ДФЕС?

• Ал. 1: Забранява се на ЕЦБ и националните централни банки да предоставят кредити или да купуват директно дългови инструменти, емитирани от държавата или други публични органи.
• Ал. 2: Допуска се изключение за публични кредитни институции (като ББР), ако се третират наравно с частните банки при предоставяне на ликвидност.

Тук се крие тълкувателната „вратичка“, призната от самия Съд на ЕС:

 1. Случаят „Pringle“ (C-370/12)
Съдът постановява, че държавите могат да създават специални фондове (напр. Европейския стабилизационен механизъм), които да финансират правителствата при нужда.

Извод: Ако средствата не идват директно от ЕЦБ или НЦБ, а преминават през междинна структура, забраната по чл. 123 не се прилага.

Аналогия: България може да създаде „Национален инвестиционен фонд“ и да го капитализира с част от резерва – напълно в съответствие с прецедента „Pringle“.

2. Случаят „Weiss“ (C-493/17)
Съдът потвърждава правото на ЕЦБ да изкупува държавен дълг на вторичния пазар (по програмата PSPP), при условие че това не е предварително координирано с националните правителства.

Извод: Забраната се отнася само за директни покупки. Ако БНБ или ЕЦБ изкупи български ДЦК на вторичния пазар, това е разрешено.

Аналогия: Финансирането на държавата чрез „пазарни“ покупки всъщност е косвено, но реално финансиране.

Как изглежда схемата у нас след еврозоната?

Валутният резерв става „излишен“ – валутният борд вече не съществува, няма нужда резервът да бъде заключен.

Част от него отива в ЕЦБ (депозитна фасилити) – извън контрола на българските институции.

Друга част може да бъде освободена чрез намаляване на резервните изисквания за банките – очаквано над 15 млрд. лева.

Следват очакваните действия:

• Капитализация на ББР, която после кредитира „стратегически“ фирми и проекти.
• Създаване на инвестиционни фондове с публични средства и неясен контрол.
• Съфинансиране на проекти с ЕС, при които средствата се „усвояват“ от приближени фирми.
• Изкупуване на държавен дълг на вторичния пазар – формално допустимо, но с реален ефект на финансиране.

Твърдението, че валутният резерв ще остане „недосегаем“, е наивна и подвеждаща лъжа. Това е последната бариера пред масовото източване на националния финансов ресурс. Валутният борд я гарантира – еврозоната я премахва. А съдебната практика на ЕС ясно показва как тази „гаранция“ може да бъде заобиколена.

Борбата срещу въвеждането на еврото е борба за икономически суверенитет, прозрачност и контрол. Истинският залог са тези 80 милиарда лева, които могат да бъдат разпределени между ЕК – за финансиране на текущи политики – и българското правителство – за преразпределение през „свои“ фирми.

Що се отнася до изявленията на президента Радев и управителя на БНБ, направени пред Mediapool – те са несериозни. Механизмите за източване на резерва са елементарни и се прилагат в еврозоната от години в редица държави.