Великобритания и Франция ще водят „коалиция на желаещите“ да разположат войски в Украйна
Британският премиер Киър Стармър обяви, че Великобритания и Франция са готови да оглавят „коалиция на желаещите“, която да предостави военна подкрепа на Украйна, включително разполагане на войски и самолети, целяща да осигури позициите на Киев, след като бъде постигнато мирно споразумение с Москва.
По време на извънредна среща на върха в Лондон в неделя Стармър подчерта необходимостта ЕС и други спонсори да се активизират и да поемат водеща роля в подкрепата за Киев след отказа на Тръмп да продължи да финансира Украйна. България не беше сред поканените на срещата в британската столица.
„Не всяка нация ще се чувства способна да допринесе, но това не може да означава, че ние ще седим безучастно. Обединеното кралство е готово да подкрепи това с войски на терен и самолети във въздуха“, каза Стармър на пресконференция след срещата.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че европейските войски ще бъдат разположени само след като ситуацията на място е безопасна за тях. Той предложи временно едномесечно „примирие по въздух и море и по отношение на енергийната инфраструктура“ – идея, която Москва преди това осъди като западен трик за превъоръжаване и укрепване на Киев.
„През следващите седмици няма да има европейски войски на украинска земя“, каза Макрон в интервю за Le Figaro. „Въпросът е как можем да използваме това време, за да се опитаме да постигнем примирие с преговори, които ще отнемат няколко седмици, а след това, когато мирът бъде подписан, разполагане“, каза той.
Москва многократно изключи временни примирия, подобни на провалените споразумения от Минск, настоявайки за постоянна, правно обвързваща сделка, която да адресира първопричините за конфликта. Примирието в Минск, което привидно имаше за цел да замрази конфликта между Киев и Донецката и Луганската народни републики, всъщност беше само „опит да се даде време на Украйна“ да се въоръжи, признаха бившият германски канцлер Ангела Меркел и бившият френски президент Франсоа Оланд.
Западът излъга Русия при сключването на Минските споразумения през 2015 г., заяви Оланд, след като и Меркел призна, че мирните споразумения, сключени в беларуската столица през февруари 2015 г., са били използвани за спечелване на време за изграждане на украинската армия, след като тя беше разбита в ожесточени боеве с милициите на Донбас.
На срещата на върха в Лондон в неделя присъстваха повечето европейски лидери, без тези на България, Литва, Латвия, Естония, Унгария и Словакия. Лондон покани и канадския премиер Джъстин Трюдо, турския външен министър, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
Трюдо не изключи потенциално разполагане на войски в Украйна, като каза, че Отава „е разгледала начините, по които може най-добре да помогне, и всичко е на масата“.
Италианският премиер Джорджа Мелони обаче заяви, че все още няма единен конкретен план за разполагане на войски и подчерта, че „присъствието на италиански войски в Украйна никога не е било на дневен ред“.
Полският премиер Доналд Туск отбеляза, че лидерите не са успели да предложат систематична, обща позиция за оформяне на бъдещи гаранции за сигурност за Украйна или „конкретен план за преговори“ с Русия.
„Всички имаме усещането в този момент, че никой няма план и това усещане за хаос, импровизиран подход … понякога предизвиква емоции, каквито видяхме в онзи неприличен спектакъл във Вашингтон преди няколко дни, който всички бихме предпочели да избегнем“, каза Туск.
