Вицепрезидентът: Нека да спорим за бъдещето на България, а не да си обругаваме светините
Тези дни, в които отново има голям бурен дебат по отношение на едно съдбоносно решение, което България трябва да вземе, една от най-големите ми болки беше, че стигнахме до там да обругаваме българския лев. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на изложбата „Светите братя Кирил и Методий – памет и прослава през вековете“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) днес. „Това не трябва да се допуска, каквито и да са мотивите, аз мога да разбера аргументите и на едната страна, и на другата страна. Нека да спорим за бъдещето на България, а да не си обругаваме светините“, посочи тя.
Йотова отбеляза, че трябва да се помни преданието на българските владетели от Първото и Второто българско царство, както и мъдрите слова на нашите първоучители и на техните ученици, че за да има бъдеще и за да вървиш напред, трябва да уважаваш делото на тези, които са били преди теб. Трябва да надграждаш, а не да ги обругаваш и да се разграничаваш от тях, каза вицепрезидентът.
Илияна Йотова благодари на Националната библиотека, като отбеляза, че през тази година – с всички събития, които е организирала по повод глаголицата, тя е показала, че е един истински духовен институт на България. „Институциите сме в дълг към вас и само можем дълбоко да ви се поклоним, защото поехте една работа, която е достатъчно сложна, достатъчно трудна и която замести, впрочем, и задълженията на много от тези институции за това да знаят българските граждани не само тук, на територията на страната, но и тези наши сънародници, които живеят зад граница, и нашите партньори и нашите приятели в цяла Европа за тези две невероятни годишнини, които отбелязваме – 1170 години от създаването на първата славянска азбука, глаголицата, и 1160 години, откакто България приема християнството“, каза Йотова.
Според нея българите трябва да живеем със самочувствието на наследници на една хилядолетна история, в която има много слава и драматизъм, но и история, която направи най-важното, което стана част от европейската цивилизация – даде една нова култура, писменост и книжнина.
„Нека в тези дни, повече от всякога, да си спомним за делото на нашите първоучители. Да направим така, че да почувстват всички, които знаят тази история, и тези, които тепърва се запознават с нея, да си отговорят на въпроса защо днешна малка по територия България, но велика по дух, продължава да се гордее с това дело. Това е наша задача всеки ден и, разбира се, през цялата година, когато отбелязваме тези две невероятни годишнини“, отбеляза Йотова.
Вицепрезидентът коментира, че не навсякъде в Европа се знае за делото на учениците на светите братя Кирил и Методий. „Много от народите дори в Средна Европа знаят, че Великоморавската мисия на светите братя като пратеници на византийския император приключва със смъртта на Методий в Девин – една от крепостите в днешна Словакия. Това не е така, защото ако там приключваше всичко, днес ние нямаше да имаме кирилица, на която пишат милиони хора по целия свят. Нямаше да бъде възможна славянската цивилизация, която се роди тук, по нашите земи, по българските земи. Нямаше да може да оцелее и българският народ, защото благодарение на паметта за книжовност, на писменост, на литература, създавана през ранното Средновековие и Втората българска държава, оцеля един народ през цели пет века на робство и на чуждо религиозно присъствие. Неслучайно много големи учени по целия свят говорят, че българската цивилизация и това, което е създадено тук, по нашите земи, формира до голяма степен и европейската цивилизация“, посочи Илияна Йотова.
Тя говори още за държавническата прозорливост княз Борис I, който не просто приема учениците на светите братя Кирил и Методий и спасява физически живота им, но и създава всички условия за основаването на двете школи – Преславската и Охридската, от които тръгва всичко. „Забележете още нещо – колко мъдрост, колко вяра в собствения си народ и колко сила трябва да имаш, за да може в тези трудни времена да извоюваш и независимостта на църквата си. И след това, когато променяш глаголицата в кирилицата, вече да знаеш колко е важен този акт. Това не е просто пренасяне на една графична система в друга. Това е много сериозен политически акт, защото вече знаеш каква е стойността на това да имаш собствена писменост, свои букви, свои богослужебни книги, своя, по-късно, оригинална литература“, коментира Илияна Йотова, под чийто патронаж се осъществява експозицията в Националната библиотека.
Изложбата е посветена на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, и на 1140 години от успението на св. Методий. Тя е част от от културните събития под надслов „Година на глаголицата“, както и от 19-ото издание на Националната библиотечна седмица.
