Половин век обединен Виетнам – една нация, един народ, едно цяло!

Моментът, в който знамето на освобождението се развя над Двореца на независимостта по обяд на 30 април 1975 г., се превърна в монументално събитие в историята на нацията – отбелязвайки пълното освобождение на Юга и националното обединение. Това беше не само голяма победа за виетнамския народ в неговата трудна борба срещу Съединените щати, но и блестящ символ на революционния героизъм, волята за независимост, устойчивостта и силата на великото национално единство.

Стремежът за мирен, обединен, независим и свободен Виетнам е свещен пламък, изковаващ националния дух в продължение на хиляди години. От времето на кралете Хунг, основаващи нацията, до наши дни, през многобройните борби за защита на страната, патриотизмът и националният дух остават пътеводната звезда, преминаваща през историята на нацията. Под ръководството на Виетнамската комунистическа партия и Президента Хо Ши Мин, този стремеж е несравнима духовна сила, вдъхновяваща хората от всички сфери на живота да се обединят като едно цяло, преодолявайки всички трудности и предизвикателства, за да си възвърнат независимостта през 1945 г., да прогонят колонизаторите през 1954 г. и да обединят страната през 1975 г.

Победата на героичния народ

Победата на 30 април 1975 г. не само бележи края на най-дългата и най-ожесточена война в съвременната виетнамска история, но и се превърна в ярък крайъгълен камък по пътя на изграждане и защита на страната на нацията. Това беше победа на вярата, стремежа към независимост, свобода и национално обединение; победа на силата на великото национално единство под мъдрото ръководство на Комунистическата партия на Виетнам; победа на истината, че „Няма нищо по-ценно от независимостта и свободата“, и на трайния патриотизъм, бойния дух и вечната непоколебима воля на виетнамския народ, заедно с прогресивните сили и миролюбивите хора по целия свят.

Победата на 30 април 1975 г. беше резултат от непоколебимата решимост на виетнамския народ да изгради единна нация, която никога не може да бъде разделена от никоя сила. Президентът Хо Ши Мин – историческият лидер на нацията – гениално потвърди вечната истина: „Виетнам е един, виетнамският народ е един. Реките могат да се пресъхнат, планините могат да се ерозират, но тази истина никога няма да се промени“.

Неговите думи бяха не само свещена декларация за суверенитет и териториална цялост, но и пътеводна светлина и източник на вдъхновение, даващи сила на всички поколения виетнамци през годините на сурова и брутална война. Победата на 30 април 1975 г. е живо доказателство за философията на епохата: „Няма нищо по-ценно от независимостта и свободата“.

Победата беше не само военен триумф, но и реализация на мъдростта, храбростта и пламенния стремеж за траен мир и право на самоопределение на някога колонизирана, разделена и потисната нация. Както генералният секретар на партията Ле Дуан веднъж каза: „Тази победа не принадлежеше на един човек, а на целия виетнамски народ.“ И както поетът То Хиу пише: „Никоя болка не принадлежи само на един човек / Този триумф принадлежи на цялото човечество“.

Великата пролетна победа от 1975 г. остави мощен отпечатък и на международната сцена, давайки силен тласък на националноосвободителните движения в Азия, Африка и Латинска Америка. Тя насърчи народите да се изправят срещу неоколониализма и да си възвърнат правото на свобода и независимост. Това беше триумф на справедливостта над тиранията, потвърждение за международната общност, че дори малка нация, но въоръжена със справедлива кауза, единство и непоколебима воля, и с всеотдайната подкрепа на международни приятели, прогресивни сили и миролюбиви хора по целия свят, може да победи многократно по-силни сили.

Волята и стремежът за национално обединение

През 30 години на продължителните войни срещу колонизатори и империалисти (1945–1975 г.), виетнамският народ понесе  огромни трудности, жертви и загуби, но волята му за независим и обединен Виетнам никога не е била разклатена.

Хо Ши Мин – пръв президент на Виетнам, пръв лидер на ВКП

В призива си по случай Националния празник, 2 септември 1955 г., президентът Хо Ши Мин потвърждава: „Виетнам със сигурност ще бъде обединен, тъй като нашата страна е неделимо цяло и никой не може да я раздели.“ В писмо до всички виетнамци през 1956 г. той пише: „Обединението на нацията е спасителната артерия на нашия народ.“ По време на най-интензивната и брутална фаза на антиамериканската съпротивителна война, на 17 юли 1966 г., той твърдо заявява: „Войната може да продължи 5 години, 10 години, 20 години или дори повече. Ханой, Хайфонг и някои градове и фабрики може да бъдат опустошени. Но виетнамският народ никога няма да се страхува! Нищо не е по-ценно от независимостта и свободата. Когато дойде победата, нашият народ ще възстанови страната си, по-силна и по-красива от всякога.“ И наистина, под ръководството на Президента Хо Ши Мин и нашата партия, виетнамската армия и народ преодоляха безброй трудности, стъпка по стъпка побеждавайки съвременните военни стратегии, с непоколебима вяра в силата на справедливостта и духа на националната независимост.

Декларацията „Виетнам е един, виетнамският народ е един“ на Президента Хо Ши Мин е не само истина и стратегическа насока, но и заповед от сърцето на цялата нация. Сред пламъците на войната тези думи се превърнаха в огромен източник на сила, вдъхновявайки милиони виетнамци да стъпят на бойното поле с решимостта да „се жертват, за да оцелее страната“. Думите му бяха свещен призив, символ на непоколебима решителност да се преодолеят всички болки и трудности, за да се постигне независимост и свобода за нацията, да се обедини страната и да се донесе просперитет и щастие на народа.

В продължение на повече от 30 години съпротива и изграждане на страната милиони смели синове и дъщери на нацията се бориха доблестно и жертваха живота си. Безброй семейства загубиха близки, а села и градове бяха опустошени, както и поколения млади хора трябваше да оставят настрана мечтите си за образование и бъдещите си амбиции, за да хванат оръжие, за да защитят Отечеството, кълнейки се, че „няма да се върнем, докато врагът не бъде победен“. Майките се сбогуваха със синовете си, съпругите със съпрузите си, изпращайки ги на бойното поле, несигурни дали някога ще се върнат. Децата израснаха сред бомбардировки, учеха се да четат в подземни убежища, ядяха царевица, сладки картофи и маниока вместо ориз. Безброй войници, млади доброволци и фронтови работници загинаха по S-образната земя на Отечеството, от специалните части, които се сражаваха във вражеските линии, до милицията и партизанските бойци в селата, и войниците за освобождение, които прекосиха река Бен Хай и планина Чъонг Сон. Всички те носеха силна вяра: виетнамският народ ще си върне правото да притежава страната и Северната и Южната част неизбежно ще се обединят отново в едно.

Победата от 30 април 1975 г. беше постижението, кристализирано от идеалите и желязната воля на една нация, която никога нямаше да бъде покорена, от кръвта и жертвата на милиони виетнамци, от любовта към родината, храбростта и увереността в победата и решимостта никога да не се отстъпва.

Измина половин век от деня, в който страната ни беше обединена, а резонансът от този триумфален момент все още отеква в душата на виетнамската нация. На тази знаменателна годишнина ние с уважение почитаме нашия обичан президент Хо Ши Мин, гениалния лидер на нашата партия и народ, великия учител на виетнамската революция, Героя на националното освобождение, културен деец от световно ниво, изтъкнат боец на международното комунистическо и прогресивно движение, човекът, който положи идеологическата основа на каузата за национално освобождение и обединение. Изразяваме своята благодарност към предшествениците на Виетнамската комунистеческа партия, героичните мъченици, интелектуалците, сънародниците и войниците във всеки регион на Отечеството, които смело се бориха и жертваха живота си за този благороден идеал. Днешните и бъдещите поколения на виетнамския народ завинаги ще помнят големия принос и жертви за националната независимост, за щастието и просперитета на народа и за трайния просперитет и развитие на нашата нация.

Изразяваме дълбоката си благодарност на нашите приятели от други народи и държави – прогресивните сили, братските социалистически страни, хуманитарните организации и миролюбивите хора по целия свят – които съпътстваха и подкрепяха Виетнам през годините на борба за национално освобождение, както и в следвоенното възстановяване и развитие на нацията. Тези искрени, всеотдайни и безкористни чувства и подкрепа завинаги ще бъдат ценени и ценени от виетнамския народ и ще останат запечатани в сърцата му.

Половин век на възстановяване, изцеление и развитие

В продължение на повече от век виетнамският народ е преживял епични исторически периоди, понасяйки безброй болки и загуби под колониално и феодално потисничество, особено по време на две ожесточени войни, обхващащи повече от три десетилетия. Войната не само е отнела милиони животи, но и е оставила дълбоки физически, психически, икономически, социални и екологични белези, които продължават да засягат поколения, родени след спирането на стрелбата. Няма място във Виетнам, което да е свободно от болка; няма семейство, което да не е понесло загуби, и до ден днешен все още се справяме с последиците от войната, невзривените боеприпаси и Агент „Ориндж“ (това е името на хербицид-дефолиант, използван от армията на САЩ по време на Виетнамската война. Разпръскван е със самолети над джунглите на Виетнам, Лаос и Камбоджа. Този хербицид причинява окапване на листната маса на дърветата, като по този начин противникът цели да се разкриват позициите на виетнамските войски и техните продоволствени бази – бел. ЗЕМЯ.).

Но времето, състраданието и прошката помогнаха на нашия народ постепенно да преодолее болката, да излекува раните, да остави миналото зад гърба си, да уважава различията и да гледа към бъдещето. След 50 години национално обединение, сега имаме достатъчно смелост, увереност, гордост и толерантност, за да преодолеем болката си и да гледаме напред заедно, така че отминалата война вече да не е разделение между хора от една и съща кръвна линия Лак Хонг.

По този път на развитие, политиката на национално помирение последователно е определяна от партията и Държавата като дългосрочен стратегически избор и стълб на великия блок за национално единство. Разбираме историческите причини, довели до войната – от външна намеса и разделение до схеми, подкопаващи солидарността и всяващи омраза за политическа изгода. Но също така разбираме, че всички виетнамци – независимо дали са у дома или в чужбина, независимо на чия страна са били в историята – споделят едни и същи корени, език и любов към родината си.

През последните години, по време на моите работни пътувания по почти всички континенти, имах много възможности да се срещна с хиляди виетнамци, живеещи в чужбина – от млади интелектуалци, изграждащи кариерата си в Европа, Америка, Азия и Океания, до успешни предприемачи, известни творци и обикновени работници в „нови земи“, включително много от тези, които преди са били от „другата страна“. Всяка среща оставяше дълбоко впечатление у мен: въпреки потенциалните различия в политическите възгледи, историческия опит или условията на живот, всички те носят национална гордост, че са виетнамци и изпитват дълбока носталгия по родината.

Бях свидетел на много трогателни срещи между виетнамски и американски ветерани – хора, които някога са стояли на противоположните страни на бойното поле и някога са държали оръжия един срещу друг, но сега са способни да се ръкуват, да говорят и да споделят помежду си с искрено разбирателство и без да се чувстват по-малоценни. Днес Виетнам и САЩ – бивши врагове – са се превърнали във всеобхватни стратегически партньори, сътрудничещи си за мир, в полза на народите на двете нации и за регионална сигурност и стабилност. Затова няма причина виетнамците – споделящи една и съща кръвна линия, всички деца на Майка Ау Ко (Легендата разказва, че страната била създадена от съюза между Господаря Дракон, владетел на моретата, и Феята Птица, владетелка на планините. Героят в нашата история е Лак Лонг Куан, син на владетеля на Лин Нам. Той бил благословен със силата на дракона от майка си и на магията от баща си. Обикалял Лак Лонг Куан из цял Лин Нам, за да възстанови спокойствието и реда, нарушавани от зли чудовища. По това време страната била нападната от северно вражеско племе. Дъщерята на вожда на име Ау Ко пленила с красотата си Лак Лонг Куан и той я взел за своя кралица. По-късно Ау Ко родила чувал със сто яйца. След седем дни от тях се излюпили сто бебета. Оттук и наименованието, с което виетнамците често се наричат един друг “донг бао” (родени от един и същ чувал – бел. ЗЕМЯ), винаги копнеещи за единна и просперираща страна – да продължават да носят омраза, разделение и раздяла в сърцата си.

Националното помирение не означава забравяне на историята или заличаване на различията, а приемане на различни гледни точки в толерантност и уважение, за да работи за постигане на по-голяма цел: изграждане на мирен, обединен, могъщ, цивилизован и проспериращ Виетнам, така че бъдещите поколения никога да не се налага да стават свидетели на война, разделение, омраза и загуба, както са правили нашите предци.

Вярваме, че всички виетнамци – независимо къде живеят или какво е миналото им – могат да се обединят и да допринесат за изграждането на светло бъдеще за нашата нация. Партията и Държавата постоянно отварят обятия, ценят всички приноси и се вслушват във всички конструктивни и единни гласове от виетнамските общности в чужбина – тези, които помагат за свързването на Виетнам със света.

Не можем да пренапишем историята, но можем да оформим бъдещето си. Миналото е за помнене, за благодарност и за поуки. Бъдещето е за съвместно изграждане, създаване и развитие. Това е почетното обещание на днешното поколение към онези, които са дали живота си, както и общият стремеж на нация, която е преживяла големи страдания, но никога не е била победена.

Преди петдесет години виетнамският народ написа блестящ епос с желязна воля и непоколебима смелост – симфония от воля, решителност, единство и мир. Половин век по-късно те продължават да пишат нов епос – симфония от иновации, интеграция, развитие и мощна воля за силно издигане през 21-ви век. В миналото никой истински виетнамец не е искал страната му да бъде разделена. Днес със сигурност никой истински виетнамец не желае страната му да стане по-силна и по-просперираща, рамо до рамо с велики сили на петте континента.

Поглед напред – продължаване, изграждане, иновации и напредък

Повече от всеки друг, днешното поколение разбира, че независимостта и обединението не са край, а по-скоро начало на ново пътуване: пътуването на изграждането на страна на мир, просперитет, цивилизация, развитие и трайност. Ако предишните поколения са запечатали в историята истината, че „Виетнам е една нация и виетнамският народ е едно цяло“ чрез огромни жертви и загуби, тогава на днешното поколение пада да превърне този идеал в движеща сила за развитие и в криле, с които нацията се извисява в тази нова ера.

Модерен Виетнам – социална държава с интензивно социално-икономическо резвитие и ръст на БВП

Духът на националното обединение – някога непоколебима и несломима вяра и воля, които позволиха на страната да преодолее трудностите, предизвикателствата и бомбардировките – сега трябва да се превърне в политическа решителност, воля за иновации и конкретни действия, в опит да се защити независимостта, суверенитетът и териториалната цялост, да се насърчи икономическият растеж и да се подобри материалният и духовен живот на хората. Наложително е всеки виетнамец, независимо къде се намира или какво прави, да се чувства горд със страната си и уверен в нейното бъдеще, както и да има възможността да допринесе за цялостното ѝ развитие.

В един бързо променящ се и непредсказуем свят, Виетнам трябва да запази непоколебима решителност и бистър ум, отказвайки да бъде повлечен в геополитическа турбуленция или хванат неподготвен от международни конфликти. Всеки важен повратен момент в световната история може или да се превърне във възможност, или да представлява сериозно предизвикателство за по-малките нации, в зависимост от силата или слабостта на техните вътрешни основи. Виетнамският народ, може би повече от всеки друг, дълбоко разбира опустошителните последици от войната. Ние сме нация, която цени мира, никога не търси война и би направила всичко възможно, за да предотврати война. И все пак, ако „врагът ни принуди да грабнем оръжие“, ние отново ще излезем победители. Повече от всякога е жизненоважно за нас да изградим самостоятелна, устойчива икономика; модерна, всеобхватна система за национална отбрана и сигурност, включваща цялото население; елитна, рационализирана, ефикасна и ефективна политическа система; и развито, обединено, културно и хуманно общество.

За да постигнем това, трябва да впрегнем интелекта и силата на цялата нация, включително виетнамската общност в чужбина – неразделна част от националното единство. В тази дигитална епоха, ера на глобална свързаност, всеки виетнамец на петте континента може да допринесе за националното изграждане чрез своите знания, креативност, патриотизъм и чувство за гражданска отговорност.

Новата ера, към която вървим – характеризираща се с изкуствен интелект, дигитална трансформация, зелена икономика и устойчиво развитие – изисква ново мислене, нови модели на развитие и ново поколение хора. Пред нас са многобройни предизвикателства, свързани с институциите, производителността на труда, качеството на човешките ресурси, екологичната сигурност, болестите, изменението на климата и нетрадиционните заплахи за сигурността. Историята обаче показва, че виетнамската нация никога не се е отдръпвала от трудности, несгоди или предизвикателства. Въпросът е дали имаме смелостта да прегърнем промяната, волята да се издигнем и единството да превърнем трудностите в движеща сила за развитие.

Днешното поколение – от членове на партията и държавни служители до работници, фермери, интелектуалци, предприемачи, ученици, студенти и хора от всички сфери на живота – всички потомци на Дракона и Феята – трябва дълбоко да осъзнаят, че сме наследници на едно великолепно наследство, оставено от нашите предци, и че носим отговорността да донесем чест на нашата нация в тази нова ера. Всяко действие, което предприемаме днес, трябва да бъде достойно за кръвта и жертвите на миналите поколения и за огромните загуби, понесени от цялата нация.

Не трябва да позволяваме на страната ни да изостава. Не трябва да позволяваме на нацията ни да пропусне възможностите си. Не трябва да позволяваме циклите на историята да се повтарят. Следователно интересите на нацията и народа винаги трябва да са на първо място. Трябва да действаме за дългосрочното бъдеще, а не за краткосрочните постижения. Наложително е непоколебимо да защитаваме независимостта, суверенитета и териториалната цялост и да поддържаме мирна и стабилна среда. В същото време, ние трябва смело да внедряваме иновации в нашето мислене за развитие, да продължим с административните реформи, да изградим правова социалистическа държава и социалистическо ориентирана пазарна икономика под държавно управление и партийно ръководство, и да изградим модерно социалистическо общество.

С поглед напред, имаме всички основания да се гордеем и да се доверим на присъщата сила на виетнамската нация – народ, който многократно е триумфирал над чуждестранна инвазия, възкръснал е от пепелта на войната и е утвърждавал мястото си в историята и пред света. С хилядолетна традиция в изграждането и защитата на страната, неуморен стремеж към прогрес и младо поколение, което е талантливо, амбициозно, патриотично, креативно и изпълнено с решителност – Виетнам със сигурност ще успее.

Двадесет и първи век е векът на нациите, които могат да овладеят собствената си съдба. И виетнамската нация – въоръжена с всички уроци от миналото си и единството, което изковава днес – несъмнено ще продължи да пише нови славни глави в своя път на развитие. Всичко е за независим, свободен, щастлив, проспериращ, цивилизован и процъфтяващ Виетнам с авторитет и силен глас в международната общност.