Владимир Путин на 13 март 2024 г.: Западният „бал на вампирите“ свършва
Западът трябва да осъзнае, че балът на вампирите свършва. Това изказване на руския президент Владимир Путин на 13 март 2024 в интервю за Дмитрий Кисельов от „Россия 1“ и РИА Новости вече се превърна в реалност. Сайтът “Гласове” публикува пълна стенограма от интервюто с руския държавен лидер.
Акценти:
Неприятно ми е да го кажа, но не вярвам на никого. Предпочитам да се ръководя от фактите, а не от добрите пожелания и от прикзаките, че трябва да имаме доверие на всички. Виждате ли, когато се вземат решения на такова ниво, степента на отговорност за последствията от решенията е много висока. Затова няма да направим нищо, което не отговаря на интересите на нашата страна.
Готови ли сме да преговаряме? Да, готови сме. Но само ние сме готови за преговори, които не се основават на някакви „желания“ след употреба на психотропни вещества, а на реалностите, които са се развили, както се казва в такива случаи, на място.
Нелепо е да преговаряме сега, само защото им свършват боеприпасите. Въпреки това сме готови за сериозен разговор и искаме да разрешим всички конфликти, а още повече този, по мирен път. Но трябва ясно и кратко да разберем за себе си, че това не е пауза, която врагът иска да използва за превъоръжаване, а сериозен разговор с гаранции за сигурността на Руската федерация.
Западните елити, заслепени от русофобията си, се зарадваха, когато ни доведоха до момента, в който започнаха опитите ни да прекратим със сила войната в Украйна, разпалвана от Запада от 2014 г. насам, когато преминахме към специална военна операция. Те дори се радваха, струва ми се. Защото си мислеха, че сега ще приключат с нас, сега под този бараж от санкции, на практика санкционна война, обявена срещу нас, с помощта на западни оръжия и война от ръцете на украинските националисти, ще приключат с Русия. Оттук и лозунгът: „Да нанесем стратегическо поражение на Русия на бойното поле“.
Но по-късно дойде осъзнаването, че това е малко вероятно, а още по-късно – че е невъзможно. И разбраха, че вместо стратегическо поражение са изправени пред безсилие, и то безсилие въпреки факта, че разчитат на мощта на всемогъщите Съединени щати. Те бяха изправени пред безсилие пред единството на руския народ, пред основите на руската финансова и икономическа система, пред нейната устойчивост и пред нарастващия потенциал на въоръжените сили на Руската федерация.
За всички е очевидно, че американската политическа система не може да претендира за демократичност във всеки смисъл на думата.
Русия не се намира на кръстопът. Тя се намира на стратегическия път на своето развитие и няма да се отклони от него.
Дмитрий Кисельов: Владимир Владимирович, докато произнасяхте обръщението си [към Федералното събрание], Вие, образно казано, вадехте трилион след трилион от ръкава си. По този начин предложихте абсолютно удивителен план за развитие на страната – абсолютно удивителен. Това е една различна Русия, с различна инфраструктура, с различна социална система – просто една страна-мечта. Иска ми се да задам любимия Ви въпрос от Висоцки: „Къде са парите, Зин?“. Ние изобщо имаме ли ги?
Владимир Путин: Да, разбира се. Нещо повече: първо, всичко това е събрано в резултат на усърдна работа на експертната общност, правителството и администрацията. Всичко е в пълно съответствие с бюджетните правила и всъщност е доста консервативно, защото някои експерти смятат, че трябва да има и ще има повече приходи. Това означава, че ще е необходимо да се планират повече разходи, защото това би трябвало да се отрази пряко на перспективите за икономическо развитие.
Като цяло е така, но през 2018 г. планирахме да отделим още 8 трилиона за развитие на икономиката и социалната сфера, а след това увеличихме тези разходи. Мисля, че е доста вероятно, ако нещата се развият така, както казват оптимистите от тази група експерти, която споменах, да можем – и трябва и ще можем – да увеличим тези разходи в различни области.
– Значи става дума за шестгодишен период?
– Точно така. Говорим за шестгодишен период. Сега съставяме бюджет за тригодишен период – тригодишен планов период, както казваме. Но, разбира се, когато се подготвяхме за Обръщението – казвам „подготвяхме се за Обръщението“, защото работи цял екип – ние изхождахме от това, че ще изчисляваме приходите и разходите си в тези области, които смятаме за ключови, приоритетни за шест години.
– Но все пак има някои буквално зашеметяващи проекти. Например магистралата Сочи-Джубга: 130 километра, от които 90 километра са тунели, а останалите вероятно са мостове, ако се съди по пейзажа. Милиард и половина само за първите три години, а в идеалния случай магистралата трябва да е готова през 2030 г. Доколко това е необходимо и ще бъде ли достатъчно, за да победим?
– Хората се нуждаят от тази магистрала. В края на краищата семействата с деца не могат да стигнат до Сочи с кола. Всички спират някъде край Геленджик или Новоросийск, защото магистралата е много трудна – серпентина. Там има няколко варианта за строителство. Буквално през следващите няколко дни ще го обсъждаме: или го правим до Джубга, или първо го правим от Джубга до Сочи. Някои членове на правителството предлагат да го направим на етапи. Други смятат, че трябва да направим всичко наведнъж, защото в противен случай от Джубга до Сочи ще се образува тапа.
Първата част, ако погледнете откъм Новоросийск, е повече или по-малко прилична, а настилката не е лоша, но е много тясна. Ако го направим чак до Сочи, както първата част, може да има задръствания в това малко пространство, а там и сега има достатъчно такива. Като цяло ще определим това със специалистите – как, на какви етапи, но трябва да го направим. Необходимо е да определим, разбира се, и крайната стойност на проекта, за да сме сигурни, че всичко ще остане в рамките на финансовите планове.
На първо място, интересите на хората, но и на икономиката. Развитието на териториите в южната част на страната е много важно.
– Ако можем да си позволим такива мащабни инвестиции, това означава, че страната бързо забогатява, особено в условията на СВО, в условията на почти 15 000 санкции, които са абсолютно брутални. Освен това сме си поставили задачата да намалим бедността, включително тази на многодетните семейства. Това не е ли твърде смело?
– Не. Вижте, ако се върнем на този път. Когато го обсъждах с членове на правителството – както знаете, Министерството на финансите винаги е скъперник в добрия смисъл на думата, винаги е много консервативно по отношение на разходите – министърът на финансите [Антон Силуанов] ми каза – почти дословно: „Против изграждането на този път са само онези, които никога досега не са минавали по него.“
– Значи трябва да заведем цялото правителство.
– И той е прав, защото това е особено важно за семействата с деца. Що се отнася до това дали ставаме по-богати или не. Икономиката расте – това е факт, и то факт, който е отчетен не от нас, а от международните икономически и финансови организации. Наистина изпреварихме Федерална република Германия по отношение на паритета на покупателната способност, заемайки нейното място – пето място – сред най-големите икономики в света.
Миналата година германската икономика се сви, струва ми се, с 0,3 %, а ние отбелязахме ръст от 3,6 процента. Япония отбеляза ръст от един малък процентен пункт. Но ако нещата продължат да се развиват със същите темпове като днес, имаме всички шансове да заемем мястото на Япония и да станем четвъртата икономика в света, и то в недалечно бъдеще.
Но! – Тук трябва да бъдем честни и обективни – има разлика между качеството на нашите икономики. По отношение на паритета на покупателната способност, т.е. по отношение на обема, ние наистина сме пети сега и имаме всички шансове да заемем мястото на Япония. Но структурата на техните икономики, разбира се, се различава положително от нашата.
Все още имаме много работа, за да гарантираме, че не само по отношение на паритета на покупателната способност, но и по отношение на БВП на глава от населението, имаме достойна позиция – на първо място. И второ, самата структура да се промени, така че да стане много по-ефективна, по-модерна, по-иновативна. Това е, върху което ще работим.
Що се отнася до доходите, паритетът на покупателната способност е много важен показател. Това е обемът, размерът на икономиката. Това означава, че държавата получава средства за стратегически задачи чрез данъчната система на всички нива. Това ни дава възможност да се развиваме така, както смятаме, че е необходимо за нашата страна.
– Между другото, Вие говорите за структура, за необходимостта от структурни промени в нашата икономика. В края на краищата, точно това е заложено във Вашето обръщение и така е поставена задачата: иновативните индустрии да растат по-бързо от средната икономика.
– Да, разбира се. Вече споменах това: структурата е това, върху което трябва да работим. От нея зависи бъдещето на нашата икономика, бъдещето на нашата работна сила, ефективността и производителността на труда.
Една от основните задачи днес е да се повиши производителността на труда. Защото предвид недостига на работници и трудови ресурси имаме само един начин да се развиваме ефективно – да увеличим производителността на труда. Това на свой ред означава, че трябва да увеличим иновационния старт на икономиката, да речем, да увеличим плътността на роботизацията. Днес имаме, струва ми се, десет робота на 10 000 работници, но ни трябват поне хиляда робота на 10 000 работници. Мисля, че такъв е случаят в Япония.
А за да могат хората да работят с такова ново оборудване – не само да използват роботиката, но и други модерни средства за производство – те трябва да бъдат обучени. Друг проблем е обучението на персонала.
Имаме цели области, предназначени за тази цел, включително инженерно обучение. Сигурно сте забелязали, че вече сме открили 30 модерни инженерни училища в цялата страна. Тази година ще открием още 20 – общо 50. А през следващите години планираме да открием още 50.
Следователно тези направления са бъдещето на нашата страна. Ние ще се движим и развиваме в тази посока.
– Да се „сложи край“ на санкциите. Мнозина изразиха идеята за създаване на специален орган, който да се занимава със санкциите, тяхното отразяване и, като цяло, със защитата срещу санкциите. Предвижда ли се подобно нещо или то няма смисъл?
– Няма такава нужда. Ние анализираме – правителството, Централната банка, Съветът за сигурност – анализираме всичко, което правят нашите врагове. Много неща се правят дори не по политически или военни причини, въпреки че се твърди, че е така, а просто по причини на конкуренцията…
– Безскрупулна, нелоялна конкуренция.
– Нелоялна конкуренция – криеща се зад някакви политически или военни съображения. Такъв беше случаят в самолетната индустрия, такъв е случаят и в много други индустрии. Е, ние живеем в света такъв, какъвто е, и сме се приспособили към него. Разбираме с кого си имаме работа. И досега, както можете да видите от резултатите от нашата работа, сме били доста ефективни.
– Но вероломството на Запада не се ограничава само със санкциите. Ето един цитат от Вашето обръщение [към Федералното събрание]: „Западът се опитва да ни въвлече в нова надпревара във въоръжаването, за да ни изтощи и да повтори трика, който им се удаде през 80-те години със СССР“. С каква граница на сигурност разполагаме тук по отношение на надпреварата във въоръжаването?
– Тук трябва да получим максимална възвръщаемост от всяка рубла, инвестирана в отбрана. Наистина, през съветската епоха никой не броеше тези разходи и, за съжаление, никой не търсеше ефективност. Разходите за отбрана бяха около 13 процента от БВП на страната – Съветския съюз. Няма да се позовавам на нашата статистика – нека се обърнем към Стокхолмския институт: миналата година разходите ни за отбрана бяха четири процента, а тази година са 6,8 процента, което означава, че сме ги увеличили с 2,8 процента. По принцип това е забележимо увеличение, но не е абсолютно критичен. В Съветския съюз те са били 13 процента, а ние сега имаме 6,8 процента.
Трябва да кажа, че разходите за отбрана стимулират икономиката, правят я по-енергична. Но, разбира се, тук има ограничения, ние разбираме това. Вечният въпрос е: кое е по-изгодно – оръжията или петролът? Имаме го предвид.
Макар че, повтарям, съвременната ни отбранителна индустрия е добра с това, че не само оказва косвено влияние върху гражданските индустрии, но и използва иновациите, необходими за отбраната, в производството на граждански продукти. Това е изключително важно нещо. Разходите ни, разбира се, не са сравними. Колко са те в Съединените щати? 800…
– Към 900 вече.
– Към 900 – 860 или 870 милиарда [долара]. Те са абсолютно несравними с нашите разходи.
– Струва ми се, че ги разпиляват, защото нямат нито хиперзвук, нито нищо… Какво е това?
– Нека да обясня за какво става дума. Става дума за това, че те харчат много пари за поддръжка – не само за заплати, но и за поддръжка на базите по света. И там всичко отива в една черна дупка – не можеш да го преброиш. Именно там се харчат повечето пари. Макар че в производството на средства за отбрана и въоръжение като цяло също се харчат такива пари, които е трудно да се изчислят.
Ако изчислите колко им е струвала, да речем, добре познатата система за противоракетна отбрана и един от основните компоненти за преодоляване на ПРО от наша страна – „Авангард“, междуконтинентална ракета, блок за планиране на междуконтинентален обсег – това са просто несравними стойности. И ние по същество обезсилихме всичко, което те са направили, всичко, което са инвестирали в тази система за противоракетна отбрана. Това е начинът, по който трябва да се действа. И разбира се, без съмнение самата икономика на нашите въоръжени сили трябва да отговаря на съвременните изисквания.
– Думата „справедливост“ е вълшебна дума за руския език. Вие я употребявате много внимателно, но въпреки това, щом произнесете тази дума във Вашето Обръщение, тя прозвучава като мълния. Казахте, че разпределението на данъчната тежест в Русия трябва да стане по-справедливо, и предложихте на правителството да помисли за това. В каква посока трябва да се мисли?
– Знаете ли, наистина разпределението на данъчната тежест трябва да бъде справедливо в смисъл, че корпорациите, юридическите и физическите лица, които печелят повече, казано с прости думи, трябва да отделят повече средства в общата хазна за решаване на националните проблеми, преди всичко за решаване на проблемите с намаляването на бедността.
– Прогресивен данък?
– Да, по същество прогресивен данък. Не бих искал сега да навлизам в подробности, трябва да поработим върху това. И трябва да изградим тази система по такъв начин, че тя наистина да даде голяма възвръщаемост за решаването преди всичко на социалните въпроси и задачите, които стоят пред държавата в тази област. Планираме да намалим данъчната тежест, например за многодетните семейства, и да предприемем редица други стъпки в тази насока. Струва ми се, че обществото ще приеме това абсолютно нормално. На първо място.
Второ. Какво иска от нас самият бизнес? Той иска от нас да вземем решение за данъчната система, но да не я пипаме повече, да я направим стабилна. Това е най-важната молба и искане от страна на бизнеса. Правителството трябва да се заеме с това в най-близко бъдеще и да представи предложения заедно с депутатите от Държавната дума.
– Прогресивният данък – няма ли да изплашим някого? Преди се страхувахме, че ще изплашим някого с този прогресивен данък.
– Не, не мисля така. По принцип ние разполагаме с тази система. Дори тези, които бяха ревностни привърженици на плоската скала, авторите на плоската скала, сега смятат, че като цяло сме узрели да действаме много по-селективно.
– По време на обръщението си благодарихте на „колегите от правителството“ – това беше формулировката. Означава ли това, че правителството на Мишустин ще остане на власт, ако спечелите?
– Трябва да говорим за това след изборите, след като бъдат преброени гласовете. Струва ми се, че сега това е просто некоректно. Но като цяло правителството работи – както виждаме, резултатите са очевидни, това са обективни данни – то работи съвсем задоволително.
– Споменахте за намаляване на данъчната тежест върху многодетните семейства. Децата и демографската ситуация – тези теми бяха много обширни във Вашето обръщение. Наистина въпросът е доста болезнен, защото в демографско отношение Русия се стопява. Миналата година беше отбелязана антирекордна раждаемост.
– Мисля, че раждаемостта е 1,31 или 1,39…
– 1,39 деца на жена, способна да ражда.
– В детеродна възраст.
– Може би в идеалния случай трябва да го удвоим – [до съотношение] три. Защото това е буквално катастрофа за обществото. Вие предложихте доста мащабна програма за подкрепа на майчинството и демографското стимулиране. Има ли увереност, че тези мерки ще обърнат низходящата траектория към възходяща?
– Като цяло, ако изхождаме от всички мерки за подкрепа на семействата с деца, планираме да похарчим до 14 трилиона рубли през следващите шест години по различни канали. Това е огромна сума пари.
Съществуват много области на подкрепа за семействата с деца: от обща социална подкрепа – изграждане или обновяване на детски градини, строеж на нови училища, ремонт на стари училища, модернизирането им – до подкрепа за жените от бременността до 18-годишна възраст. В края на краищата, в момента почти 400 000 жени получават помощи. Това на практика е всяка трета жена, която очаква дете. А повече от десет милиона деца получават помощи. Това е сериозно нещо.
Продължихме да прилагаме системата за осигуряване на капитал за майчинство. Продължихме да изплащаме – сега се взимат тези решения – 450 000 рубли на семейство, ако има трето дете, за погасяване на ипотечен кредит. Запазихме облекченията за ипотечни кредити за семейства с деца. Общо взето, цяла гама от много различни области за подкрепа на семействата.
Разбира се – вие вече го споменахте – това е и борбата с бедността, защото, разбира се, за семействата с деца е много по-трудно, отколкото за семействата без деца. Това е разбираемо, разходите са високи. Въпреки това успяхме да направим много в тази област.
Вижте, преди 20 години, мисля, че 29 % от населението беше под прага на бедността – това са 42 милиона души. Сега по последни данни те са 9,3 %, но това също са 13 милиона и половина души. Разбира се, това е много. Разбира се, трябва да направим всичко възможно, за да го сведем поне до седем процента. А за многодетните семейства – там цифрата е по-скромна – но също трябва да се увеличи.
Откъде да започнем, когато говорим за проблеми с раждаемостта? Вече много пъти съм казвал, а и експертите са говорили за това, че това са обективни неща, а именно: имахме два много големи спада в раждаемостта. По време на Великата отечествена война – 1943-1944 г. Подобен спад имаше и непосредствено след разпадането на Съветския съюз. Просто едно и също, същият спад на раждаемостта.
Ясно е защо: системата за социална подкрепа се срина. Колкото и слаба да беше тя в СССР, ако можем да говорим за такава, все пак я имаше, но след разпадането на Съветския съюз тя изчезна почти напълно и бедността стана пълна. Какво да кажа, сега дори няма нужда да го казвам. Във всеки случай хоризонтът на семейното планиране през тези години намаля, а раждаемостта спадаше до годините на войната. След това имахме подем. И сега имаме доста голям брой деца, млади хора, които след няколко години ще навлязат в зряла и детеродна възраст, и предполагаме, че процентите ни ще се повишат.
Това, което казахте, е глобална тенденция. Има само няколко държави с развити икономики, които показват положителна демографска динамика, докато във всички останали държави всичко отива на минус. Това е сложен проблем, свързан с икономиката и приоритетите на жените в живота. По-добре е да не навлизаме в него сега, нека демографите да се опитат да ни разкажат за него и да ни кажат решението.
Но знаете ли какво все пак създава положителна нагласа? Настроението в обществото. Имаме 70 % от мъжете и 72 % от жените, които искат да имат две или повече деца и държавата трябва да ги подкрепя. Това е цял голям набор от мерки за подкрепа, които планираме – те трябва да бъдат приложени и ние ще го направим.
– Но все още няма сигурност, че тези мерки ще обърнат ситуацията. В края на 90-те години на миналия век – това е добре известна история, самият Вие разказахте за нея – Вие сте спасили децата си от пожар: влезли сте в горяща къща, на втория етаж. И тогава сте си спомнил, че някъде има пари. Парите са изгорели в огъня. Това показва Вашите приоритети: първо децата, после парите. Може би сега е същото в национален мащаб. Трябва ли да плюем – и то не само 14 [трилиона], а всичко, и да създадем такава програма, която да гарантира, че ще обърнем тази ситуация?
– Знаете ли, трябва да се гледа ходът на събитията, както се казва. В началото на 2000-те години предприехме редица стъпки в областта на демографията, включително въвеждането на майчинството и редица други мерки, които имаха очевиден положителен резултат. Така че можем да постигнем нужните цели.
– Значи има такъв опит?
– Имаме опит, разбира се, имаме опит. И използвайки този опит и други съвременни постижения, все пак трябва да очакваме да постигнем целите, които сме си поставили. А с развитието на събитията ще коригираме тези мерки или ще добавим нещо друго към мерките, които ще прилагаме. Например, сега сме обявили Година на семейството. Имаме нов национален проект, наречен „Семейство“. В него има елементи, които никога досега не сме използвали. Например 75 милиарда [рубли] ще бъдат планирани за онези региони, в които раждаемостта е по-ниска от средната за страната. Това са предимно централните региони на Русия и Северозапада. 75 милиарда са прилични пари. Просто трябва да ги управляваме разумно.
Съществува и компонент, като например грижата за възрастните хора. Съществуват и други мерки за подкрепа. Трябва да повишим раждаемостта и да увеличим средната продължителност на живота – тогава ще стабилизираме населението на страната. Това е най-важният интегрален показател за нашия успех или може би за нашата работа, която изисква допълнително внимание от всички административни нива и органи.
– Да, но навсякъде по света има и трети инструмент за решаване на демографските проблеми – имиграцията. За какви цифри можем да говорим през този шестгодишен период и какво означава системна работа?
– Ако говорим за трудовите мигранти, то в сравнение с други страни ние нямаме толкова много имигранти – те съставляват 3,7 процента от общия брой на работещите. Но те са концентрирани в онези региони, където икономическият живот е най-активен, и там, разбира се, са много повече. Това са Московска област, Москва, Северозападният регион и някои северни региони, където нивото на заплащане е прилично. Но, без съмнение, това е въпрос, който изисква специално внимание от страна на властите – местни, регионални и федерални.
Какво бих искал да кажа тук? Много важно нещо. В края на краищата, когато се привличат работници мигранти, винаги се говори за необходимостта от това поради недостиг на работна ръка. Нашите предприемачи трябва да разберат, че ситуацията за тях по отношение на наличието на работници няма да се промени към по-добро през следващите години – те ще се сблъскат с недостиг на работна ръка.
Ето защо, за да решим този проблем радикално – сега се връщам към това, за което вече говорихме – трябва да увеличим производителността на труда и да намалим броя на работниците в онези области, в които това може да стане, като постигнем още по-големи резултати чрез въвеждането на съвременни технологии. За тази цел трябва да инвестираме в тази сфера и да обучаваме кадри – вече говорихме за това. Това е най-важното нещо, за което трябва да помислим.
Като цяло, разбира се, миграционната политика е важен инструмент в икономиката. Не е грях да се вгледаме в опита на други държави. На първо място, разбира се, трябва да говорим за репатрирането на нашите сънародници. Какво е репатриране и какво са сънародниците – вече имаме нормативна рамка, която отразява това, така че не е необходимо да я повтаряме тук.
Трябва да говорим за привличането на хора, които може и да не възнамеряват да се преместят в Руската федерация, но благодарение на своята квалификация, на своите таланти в различни области могат да дадат значителен принос за развитието на нашата държава, за развитието на Русия. Ние също ще се радваме да привлечем такива хора.
Що се отнася до традиционните трудови мигранти, ние също трябва да помислим как да ги подготвим за идването им в Русия, включително с нашите партньори в страните, където живеят. Това означава изучаване на руския език, на нашите традиции, култура и т.н. Трябва да се грижим за тях тук, да се отнасяме към тях хуманно. Така че те да се интегрират в нашето общество по естествен начин. Всичко това заедно би трябвало да има съответния, надявам се, положителен ефект.
Да, и, разбира се, всеки трябва да спазва нашите традиции и законите на Руската федерация. И, разбира се, силно се изисква спазването на санитарните норми. Осигуряването на безопасността на гражданите на Руската федерация трябва да е на първо място.
– Руснаците вероятно са най-разделената нация в света. Имахте разговор с „Лидерите на Русия“ и един от вашите събеседници каза, че в Запорожката област сме открили, че те са толкова руснаци, колкото и ние. И за тях – такова впечатление се създаде – това прозвуча като някакво откровение. Като цяло това наистина е вярно, и сега ние придобиваме нови региони, а Одеса е руски град. Предполагам, че и тук има голяма надежда в тази посока?
– Разбира се. Гъстотата на населението в тези региони винаги е била доста висока, а климатът е прекрасен.
Що се отнася до Донбас, той е индустриално развит регион – още по времето на Съветския съюз. Колко много е инвестирал Съветският съюз в този регион, в неговата въгледобивна промишленост, в неговата металургична промишленост! Да, разбира се, нужни са инвестиции, за да стане цялото производство модерно, за да се гарантира, че условията на живот и труд на хората са напълно различни от тези, които са били преди няколко десетилетия.
Що се отнася до Новорусия, това е регион с ясно развито селско стопанство. Тук ще направим всичко възможно, за да подкрепим както традиционните области на дейност, така и новите, които органично се вписват в тези региони и желанието на хората да ги развиват. А знаете, че хората там са много талантливи. Нещо повече, както вече споменах, дори данъците от там отиват във федералния бюджет. Да, на този етап трябва да им се помогне, да се подкрепят и да се издърпат на общоруско, общофедерално ниво. Те ще проработят, и то много бързо.
– От историческа гледна точка е съвсем очевидно, че нацистките режими не се разпускат сами, а изчезват в резултат на военно поражение. Такъв беше случаят в Германия, в Италия, в Япония. Същото очевидно ще се отнася и за бандеровския нацистки режим. В момента напредваме по цялата фронтова линия, ако се съди по докладите както на Министерството на отбраната, така и на нашите военни кореспонденти. И все пак, успяхме ли да намерим начин да воюваме, когато загубите ни в настъпление са по-малки, отколкото в отбрана? Тази задача е доста нетривиална за военното изкуство, но тя винаги задържа настъплението. Това е пестеливост, която е напълно оправдана по отношение на нашите героични войници. Възниква обаче следният въпрос: как да напредваме с минимални загуби?
– Въпросът е разбираем и справедлив. Но и отговорът е прост: трябва да увеличим средствата за поразяване – броя и мощността на средствата за поразяване, както и да повишим ефективността на използваните сили и средства. Авиацията – и тактическата, и армейската, и самата стратегическа авиация. Имам предвид, разбира се, в онези компоненти, които са приемливи за въоръжени конфликти от този вид. Това са наземните средства за поразяване, включително високоточните оръжия. Това са артилерия, бронирани превозни средства. Нашето развитие върви, без никакво преувеличение, със скок.
– В тази посока?
– Да, точно това се случва. Това е отговорът на въпроса Ви: колкото по-мощни и повече средства за поразяване, толкова по-малко жертви.
– Но все пак се задава въпросът каква цена сме готови да платим – може би думата „проект“ не е подходяща – за цялото това предизвикателство, с което сме принудени да се сблъскаме в исторически план?
– Вижте, всеки човешки живот е безценен, всеки живот. А загубата на близък човек за едно семейство, за всяко семейство, е огромна скръб. Но в какво е въпросът? Въпросът е да определим самия факт на това, което правим. Какво правим? Днес се срещнахме, и както обърнахте внимание, един от участниците в разговора каза: бяхме изненадани да открием, че там има руснаци като нас. Дойдохме, за да помогнем на тези хора. Това по принцип е отговорът на вашия въпрос.
Ако днес изоставим тези хора, утре загубите ни могат да нараснат многократно, а децата ни няма да имат бъдеще, защото ще се чувстваме несигурни, ще бъдем третокласна или четвъртокласна държава, никой няма да се съобразява с нас, ако не можем да се защитим. А последиците могат да бъдат катастрофални за руската държавност. Ето го и отговорът.
– Американците сякаш говорят за преговори, за стратегическа стабилност, но в същото време заявяват, че трябва да нанесат стратегическо поражение на Русия. Нашата позиция е: „Отворени сме за преговори, но времето за любезни жестове отмина, те свършиха“. Значи няма да има преговори?
– Никога не сме отказвали да преговаряме.
– Но как ще стане – без любезни жестове означава без компромиси? Как тогава?
– Ще се опитам да обясня. Когато преговаряхме в Турция, в Истанбул (вече съм го казвал много пъти, трябва да го повторя отново, ще го направя), с преговарящите от другата страна стигнахме до един дебел лист, документ, всъщност договор, проект за договор. Има извадка от този договор, той беше парафиран от ръководителя на преговорната група от украинска страна, г-н Арахамия. Той го е направил, има негов подпис (имаме го в администрацията). Но след това, както знаете, самият г-н Арахамия каза публично пред света, също и на среща, мисля, с журналисти, с чуждестранни журналисти дори: бившият британски министър-председател г-н Джонсън дошъл и ги разубедил да подпишат окончателно и съответно да изпълнят този договор. И се появи темата, която току-що споменахте: трябва да победим Русия на бойното поле.
Готови ли сме да преговаряме? Да, готови сме. Но само ние сме готови за преговори, които не се основават на някакви „желания“ след употреба на психотропни вещества, а на реалностите, които са се развили, както се казва в такива случаи, на място. Това е първото нещо.
Второ. Много пъти са ни обещавали. Обещаха ни да не разширяват НАТО на Изток, а после ги виждаме на границите си. Обещаха, без да навлизаме в историята, че вътрешният конфликт в Украйна ще бъде решен с мирни, политически средства. Както си спомняме, в Киев дойдоха трима външни министри – на Полша, Германия и Франция, обещаха, че ще бъдат гаранти на тези споразумения, а ден по-късно имаше държавен преврат. Те обещаха да изпълнят споразуменията от Минск, а след това публично обявиха, че няма да изпълнят тези обещания, а само ще направят пауза, за да въоръжат бандеровския режим в Украйна. Бяха ни обещани много неща, така че само обещанията не са достатъчни.
Нелепо е да преговаряме сега, само защото им свършват боеприпасите. Въпреки това сме готови за сериозен разговор и искаме да разрешим всички конфликти, а още повече този, по мирен път. Но трябва ясно и кратко да разберем за себе си, че това не е пауза, която врагът иска да използва за превъоръжаване, а сериозен разговор с гаранции за сигурността на Руската федерация.
Знаем различните варианти, които се обсъждат, знаем „морковите“, които ще ни бъдат показани, за да ни убедят, че моментът е настъпил. Искаме, повтарям още веднъж, да разрешим всички спорове и този спор, този конфликт, с мирни средства. И ние сме готови за това, искаме го. Но това трябва да бъде сериозен разговор със сигурност за отсрещната страна, а в този случай ние се интересуваме преди всичко от сигурността на Руската федерация. Ще изхождаме от това.
– Владимир Владимирович, струва ми се, че някак си гледаме твърде благородно. Няма ли да се случи така, че да сключим нещо с тях и те отново да ни измамят, а ние да се утешаваме с това, че сме били честни, а те са ни измамили? Нима съдбата ни е да оставаме постоянно измамени? През 90-те години на миналия век американците си издействаха медали за спечелването на Студената война, а всички тези десетилетия оттогава насам бяха десетилетия на големи лъжи. Как изобщо можем да се надяваме, че те ще отидат и най-накрая ще сключат с нас честен договор, който ще спазват, и дори с гаранции за нас? Не зная, как изобщо човек се справя с тях? Наистина ли вярвате, че това е възможно?
– Неприятно ми е да го кажа, но не вярвам на никого.
– Точно така.
– Но ни трябват гаранции. Гаранциите трябва да бъдат ясно формулирани, те трябва да бъдат гаранции, които да ни удовлетворяват и в които да вярваме. За това говорим. Вероятно сега е преждевременно да се говори публично за това какви биха могли да бъдат те. Но със сигурност няма да се поддадем на някакви празни обещания.
– Опасявам се, че ще бъдете цитиран в широк план. Не никого изобщо ли не вярвате, или в случая имате предвид западните партньори, когато казвате, че не вярвате на никого?
– Предпочитам да се ръководя от фактите, а не от добрите пожелания и от прикзаките, че трябва да имаме доверие на всички. Виждате ли, когато се вземат решения на такова ниво, степента на отговорност за последствията от решенията е много висока. Затова няма да направим нищо, което не отговаря на интересите на нашата страна.
– Владимир Владимирович, какво се случи с Макрон? Нима е загубил ума си? Той ще изпрати френски войски да се бият с нашата армия, прилича на боен галски петел, като по този начин плаши всички европейци. Как трябва да реагираме на това?
– Факт е, че военни на западните държави присъстват в Украйна от дълго време, още преди държавния преврат, а след него броят им се увеличи многократно. Сега те присъстват пряко под формата на съветници, присъстват под формата на чуждестранни наемници и търпят загуби. Но ако става дума за официални военни контингенти на чужди държави, сигурен съм, че това няма да промени ситуацията на бойното поле – това е най-важното, както и доставката на оръжие не променя нищо.
На второ място, това може да доведе до сериозни геополитически последици. Защото, ако, да речем, полски войски влязат на територията на Украйна, както се чува, за да покрият украинско-беларуската, да речем, граница или на някои други места, за да освободят украински военни контингенти за участие в бойни действия по линията на съприкосновение, мисля, че полските войски никога повече няма да напуснат тази територия. Мисля така. Те мечтаят и виждат, искат да си върнат онези земи, които смятат за исторически свои и които им бяха отнети от „бащата на народите“ Йосиф Сталин и дадени на Украйна. Те искат да си ги върнат, разбира се. И ако там влязат официални полски части, едва ли ще си тръгнат.
Но тогава други страни, които са загубили част от териториите си в резултат на Втората световна война, може да последват примера им. Смятам, че геополитическите последици за Украйна, дори от гледна точка на запазването на нейната държавност в сегашния ѝ вид, разбира се, ще настъпят.
– Ако се върнем на Макрон, може би той е решил да си отмъсти на Русия за това, че ние „настъпихме опашката му“ в Африка и трябваше „да стоим и да се страхуваме“? Вероятно не е очаквал, че ще бъдем толкова активни там.
– Да, мисля, че има някаква неприязън, но когато бяхме в пряк контакт с него, говорихме достатъчно откровено по този въпрос. Не сме се намесвали в Африка и не сме изтласквали Франция оттам. Проблемът е друг. Известната група „Вагнер“ първо осъществи редица икономически проекти в Сирия, а след това се премести в други страни в Африка. Министерството на отбраната оказва подкрепа, но само въз основа на факта, че това е руска група, нищо повече. Ние не сме изтласквали никого. Просто африканските лидери на някои страни се съгласиха с руските икономически оператори, искаха да работят с тях, не искаха да работят с французите в някои отношения. Това дори не беше наша инициатива, а инициатива от страна на нашите африкански приятели.
Не е ясно защо трябва да се обиждаме в това отношение, ако една независима държава иска да развива отношения с партньорите си от други страни, включително Русия, тя иска да развива отношения с Русия. Ние не сме засегнали бившите френски колонизатори в тези държави. Дори казвам това без ирония, защото в много страни, където Франция исторически е била метрополия, не искат да се занимават с тях. Това няма нищо общо с нас. Може би е по-удобно да се обиждаш на някого, без да виждаш собствените си проблеми. Може би такава остра, доста емоционална реакция от страна на френския президент е свързана и със случващото се в някои африкански страни.
Макар че познавам и други африкански държави, в които са спокойни за френското оставане и казват „да, това ни устройва, готови сме да работим с тях“. Но в някои страни те не искат да го правят. Това няма нищо общо с нас. Ние не подстрекаваме никого там, не настройваме никого срещу Франция.
Ние не си поставяме такива задачи. Честно казано, ние нямаме такива общодържавни, общонационални задачи на ниво руска държава. Ние просто сме приятели с тях, това е всичко. За Бога, те искат да развиват отношенията си с нас, а ние посрещаме тяхното желание. Няма за какво да се обиждаме.
– Но сега във Франция казват, че вече няма никакви „червени линии“ по отношение на Русия и няма нищо невъзможно, а всичко е възможно. Като цяло те искат по някакъв начин да разговарят с нас на базата на баланса на силите. Чуваме много неща от Франция, от Запада и от Литва. Като цяло това е някакъв хор, нестроен и враждебен. Може би и ние трябва да потърсим нетрадиционни решения и в някакъв момент да поискаме помощ от двумилионната севернокорейска армия? Например в замяна на нашия „ядрен чадър“ над половината от Корейския полуостров? Защо не при това положение?
– Първо, Корейската народнодемократична република има свой собствен ядрен чадър. Те не са ни молили за нищо. Това е първото нещо. Второ. По принцип, както виждаме днес от резултатите от случващото се на бойното поле, ние се справяме със задачите, които сме си поставили. Що се отнася до онези държави, които казват, че нямат „червени линии“ по отношение на Русия, те трябва да разберат, че Русия също няма да има „червени линии“ по отношение на тези държави.
Що се отнася до малките държави в Европа, първо, ние се отнасяме към всички с уважение, независимо от всичко. Второ, когато те, тези малки държави, призовават за по-твърда политика по отношение на Русия и предприемат някои крайни мерки, включително, да речем, въвеждане на войски и т.н., те все пак са точно тези държави – и разбират това – които няма да усетят последиците от своите провокативни изявления. А тези, които могат да усетят последствията, се държат много по-сдържано. И това е правилно.
– И всички тези изхвърляния на Германия с „Taurus“? Шолц казва „Ние не доставяме“, но има сили, които настояват за доставка на „Taurus“ за Украйна, англичаните излязоха със своя инициатива: нека транзитираме през Англия, ние сме готови да изпращаме. Целта е Кримският мост, германските генерали вече планират операции, както чухме, не само срещу Кримския мост, но и срещу военни бази, както се казва, дълбоко в руската територия. Някои вече казват, че тези ракети могат да ударят Кремъл. Изобщо, не са ли много затънали в мечтите си?
– Те фантазират, дават кураж сами на себе си, първо. Второ, те се опитват да ни сплашат. Що се отнася до Федерална република Германия, там също има конституционни проблеми. Те правилно казват, че ако ракетите „Таурус“ попаднат в частта от Кримския мост, която, разбира се, дори според тях е руска територия, това е нарушение на Конституцията на Федерална република Германия. Факт е, че опозицията във ФРГ се държи още по-агресивно. Ще видим за какво ще се споразумеят. Наблюдаваме ги отблизо. Те използват британски, американски ракети. Това не променя ситуацията на бойното поле. Да, те ни нанасят щети, разбира се, това е очевидно. Но всъщност това не променя хода на военните действия и последствията, които неизбежно следват за отсрещната страна. Сега чуваме, че във ФРГ – и по вашите, и по чуждестранните, и по германските канали – показват колко много имат, колко са в неизправно състояние, колко се нуждаят от подобрение, модернизация и т.н. Оставете ги да работят. Както правилно казахте, има някои неща, за които трябва да помислят. Тези, които са по-умни, ще помислят за това.
– А новите членове на НАТО Финландия и Швеция, каква размяна са направили? Шведският външен министър Тобиас Билстрьом изведнъж заяви пред турците, че Швеция е против бази на НАТО на шведска територия. Как, те изобщо ли не са осъзнали къде са се присъединили? Какво се е случило с тях?
– Трябва да ги попитате, не знам. Ние сме имали доста добри отношения, стабилни отношения с тези страни и мисля, че те са спечелили повече от факта, че са неутрални, защото това им дава определени предимства, поне като платформа за преговори за намаляване на напрежението в Европа. Имахме перфектни отношения с Финландия, просто перфектни. Нямахме никакви претенции един към друг, особено териториални, да не говорим за други области. Дори нямахме никакви войски, изнесохме всички войски оттам, от руско-финландската граница. Защо го направиха? Според мен по чисто политически причини. Вероятно много са искали да бъдат членове на западния клуб, под някакъв чадър. Честно казано, не разбирам защо им е необходимо да правят това. Абсолютно безсмислена стъпка от гледна точка на гарантирането на собствените им национални интереси. Въпреки всичко, това зависи от тях, така са си решили. Ние нямахме войски там, а сега ще имаме. Не разполагахме със системи за поразяване, сега ще го направим. Защо? Икономическите ни отношения бяха много добри. Те използваха нашия пазар, ние купувахме много неща от тях. Какво не е наред с това? Но сега ситуацията ще се промени. При наличиетона много техни стоки на други пазари, те не са много търсени, а нашите са им недостатъчно. Не разбирам.
– В същото време в САЩ има…
– Знаете ли, това е битовизъм, но все пак. През последните години руски рубли се приемат в Хелзинки, а още повече в пограничните райони на Финландия. Включително и в Хелзинки, в големите супермаркети, можеше да си купиш каквито си искаш стоки за рубли. Всички реклами там бяха на руски език.
– Сега пограничните райони там просто фалират.
– Да. За това говоря. От друга страна, от икономическа гледна точка беше много добре – цените на имотите се запазиха на доста добро ниво. От икономическа гледна точка беше добре, но очевидно имаше сили, доста десни, консервативни, националистически, които не харесваха много такова сближаване с Русия. Някои дори смятаха, че това е прекомерно: „Защо руснаците купуват къщи и апартаменти? Всичко тук е на руски…“
Дори не мисля, а знам, че на вътрешнополитическо ниво започна да се разраства такава русофобия. Може би някои политически сили вътре в страната решиха да се възползват от това вътрешно пристрастие, може би. Съвкупността от тези фактори доведе до това решение. Струва ми се, че е така, но не мога да бъда 100 процента сигурен. Във всеки случай, това по никакъв начин не подобрява ситуацията със сигурността в двустранните отношения, а и в Европа като цяло.
– Но междувременно в Съединените щати тече активна надпревара за президентските избори. Там не могат да минат без Вас. Вие невидимо участвате в нея, тъй като всеки от кандидатите от Републиканската и Демократическата партия Ви споменава в своите речи и аргументи. Изобщо, изглежда, че не слизате от страниците на вестниците и заглавията на телевизионните новини и сте аргумент в предизборната кампания на всички. Вие също така наливате масло в огъня.
– По какъв начин?
– Като казвате, че един от кандидатите е за предпочитане за нас. Но ако в действителност чуждестранен президент каже, че един от кандидатите в друга държава е за предпочитане, тогава това е класическа намеса в изборите. Изобщо, до каква степен се намесвате в американските избори по този начин, като казвате, че Байдън е за предпочитане за нас? И до каква степен това изобщо е вярно? Това тролене ли е или какво е това по принцип?
– Не, знаете ли, ще ви кажа едно нещо, което ще ви покаже, че нищо не се променя в моите предпочитания тук. Първо.
Второ. Ние не се намесваме в никакви избори и, както много пъти съм казвал, ще работим с всеки лидер, който се ползва с доверието на американския народ, на американския избирател. Но ето какво е любопитното. Още през последната година от мандата си като президент г-н Тръмп, днешният кандидат за президент, ме упрекна, че съм симпатизант на Байдън. Това беше преди повече от четири години. Ето какво ми каза той в един от разговорите. Съжалявам, но ще го кажа така, както го направи той, това е просто откровен разговор: „Ти искаш Спящият Джо да спечели“. Той ми го каза, когато все още беше президент. И тогава, за моя изненада, започнаха да го тормозят, защото уж сме го подкрепяли като кандидат. Това са пълни глупости. Що се отнася до днешната изборна ситуация, тя става все по-нецивилизована. Не бих искал да правя каквито и да било коментари по този въпрос. Но мисля, че за всички е очевидно, че американската политическа система не може да претендира за демократичност във всеки смисъл на думата.
– Като цяло, честно казано, Вашите предпочитания към Байдън лично на мен ми звучат доста странно. В крайна сметка през 2011 г. Байдън дойде в Москва и Ви убеждаваше да не се кандидатирате за президент. Спомняте ли си тази история? Тогава той я разказа, срещайки се с руската опозиция в „Спаса Хаус“. И Гари Каспаров писа за това, че Байдън е разказал тази история, че е дошъл в руския Бял дом, за да се види с премиера Путин, и по всякакъв начин го е разубеждавал да не се кандидатира за президент и е започнал да изгражда Арабската пролет в нашата страна. Така че Байдън не ви е харесвал много тогава. Имахте такъв исторически дуел с него. Или това просто мина?
– Честно казано, някак си не му обърнах особено внимание.
– Изчезна, нали? Вие дори не му обърнахте внимание.
– Какъв дуел…
– Значи за него е било сериозно, но не и за вас.
– Това е все пак белег за намеса…
– Да, това е 100 процента явна намеса.
– … в нашите вътрешнополитически процеси. Вече много пъти сме казвали, и аз много пъти съм казвал: „Няма да позволим на никого да прави това.“
– Добре. Ако се абстрахираме от намесата, от предизборните битки, всъщност ескалацията продължава. Изглежда, че и двете суперсили – Русия и САЩ – играят на това, което в Америка наричат игра на пилета: това е, когато пилетата се нахвърлят едно срещу друго, а там това е игра, когато момчетата летят с колите си директно едни срещу други, за да се рабият челно и въпросът е кой пръв ще завие. Изглежда, че никой няма да завие пръв. Значи ли това, че сблъсъкът е неизбежен?
– Защо? Съединените щати обявиха, че няма да въвеждат войски. Знаем какво представляват американските войски на руска територия. Те са интервенти. Така ще се отнасяме към тях, дори и да се появят на украинска територия, те разбират това. Казах ви, че Байдън е представител на традиционната политическа школа, това се потвърждава. Но освен Байдън има достатъчно други специалисти в сферата на руско-американските отношения и стратегическото възпиране.
Така че не мисля, че тук се носим към челен сблъсък. Макар че сме готови и за това. Неведнъж съм казвал, че за нас това е въпрос на живот и смърт, а за тях е въпрос на подобряване на тактическите им позиции в света като цяло, но и в Европа в частност, и запазване на статута им сред съюзниците. Това също е важно, но не толкова, колкото за нас.
– Интересно, казахте, че ние сме готови за това. Философът Александър Дугин, специалист по геополитика, призовава за пряка и практическа подготовка за ядрена война. „И колкото по-добре сме подготвени за нея, толкова по-малко вероятна е такава война“, заявява Александър Дугин. Как изобщо можем да бъдем готови за нея? Наистина ли сме готови за ядрена война?
– От военно-техническа гледна точка, разбира се, че сме готови. Ние ги държим [войските] в постоянно състояние на бойна готовност. Това е първото нещо. Второ. Това е и всеобщо признато нещо – нашата ядрена триада е по-модерна от всяка друга триада и само ние и американците всъщност имаме такава триада. Тук сме напреднали много повече. Имаме по-модерен ядрен компонент. Като цяло имаме приблизително равенство по отношение на самолетоносачите и зарядите, но нашият ядрен компонент е по-модерен. Всички знаят това, всички експерти го знаят. Но това не означава, че трябва да се мерим по броя на носителите и бойните глави, а че трябва да знаем за това. А тези, които трябва да знаят, повтарям, експертите, специалистите и военните, те го знаят добре. Сега те си поставят задачата да увеличат тази модерност и новост и имат планове за това. Ние също сме наясно с това. Те развиват всички свои компоненти, както и ние. Но това не означава, според мен, че те са готови да разгърнат тази ядрена война още утре. Ако те искат да го направят, какво можем да направим ние? Ние сме готови.
– Може би в някакъв момент бихме могли да проведем ядрени опити, за да бъдем по-убедителни. В края на краищата нямаме международни ограничения за това.
– Съществува договор, който забранява такива тестове, но за съжаление Съединените щати не са ратифицирали този договор. Ето защо, за да запазим паритета, ние оттеглихме тази ратификация. Тъй като договорът не е ратифициран от Съединените щати, той не е влязъл окончателно в сила, защото не е получил необходимия брой ратификации, но въпреки това ние се придържаме към тези споразумения. Знаем, че Съединените щати обмислят подобни тестове. Това е така, защото когато се появят нови бойни глави, някои експерти смятат, че не е достатъчно те да бъдат тествани само на компютър и затова трябва да бъдат тествани в натура. Такива идеи се разпространяват в определени кръгове в Съединените щати, те се случват и ние знаем за това. И ние също го разглеждаме. Ако те провеждат такива тестове, не го изключвам, не е задължително, дали имаме нужда от това или не, все още трябва да помислим за това, но е възможно да направим същото.
– Но дали сме технически готови за това?
– Да, ние винаги сме готови. Искам да е ясно, че това не са обикновени оръжия, а вид военна сила, която е в постоянна бойна готовност.
– Владимир Владимирович, в трудните моменти, не знам, миналата година на фронта във връзка с Харков или Херсон, имахте ли някакви мисли за тактическото ядрено оръжие?
– Защо? Именно по предложение на тогавашното командване на групировката решихме да изтеглим войските си от Херсон. Но това съвсем не означаваше, че нашият фронт се разпада там. Нищо подобно не се случи. Просто това беше направено, за да не се стига до излишни загуби сред личния състав. Това е всичко. Това беше основният мотив, защото в условията на бойните действия, когато беше невъзможно да се снабди изцяло групировката, разположена на десния бряг, щяхме да понесем ненужни загуби сред личния състав. Поради тази причина беше решено да се преместим на левия бряг.
Правилността на този избор се потвърди от това, което украинското командване се опита да направи в някои части на левия бряг, в същото селище Кринки: те просто хвърлиха хората си там като в месомелачка, и това е всичко. Напоследък там се движат боси, в буквалния смисъл на думата. Опитаха се да хвърлят там боеприпаси с моторни лодки и дронове. Какво е това? Просто клане, изпращаха ги на заколение. Веднъж попитах началника на Генералния щаб, тук няма нищо тайно, казах: „Вижте, кой според вас взема такива решения от другата страна? Осъзнава ли този, който взема решението, че изпраща хората на сигурна смърт?“ Той каза: „Разбира се.“ Аз казах: „Кой взема решението, защо го прави? Това няма смисъл.“ – „Няма смисъл от военна гледна точка“, отовори. Аз казах: „А от каква гледна точка?“ – „Не знам“, казва той, „вероятно висшето политическо ръководство, въз основа на политически съображения, че имат някакъв шанс да пробият нашата отбрана, някакъв шанс да получат допълнителни пари, позовавайки се на факта, че имат някакъв плацдарм на левия бряг, някакъв шанс да представят красиво позицията си на международни срещи. Командата е преминала, всички по-ниски началници автоматично издават по-нататък.“
Между другото, затворниците, които са били пленени там и са се предали, и се е разбрало, че дори не са знаели в каква ситуация попадат. Да речем, че там са хвърлени нови части, те казват: „Там има стабилна отбрана, продължавайте, продължавайте, помагайте“. Те дори не са могли да стигнат до левия бряг.
– Трагедия.
– Истинска. От човешка гледна точка – абсолютно. Тогава защо трябва да използваме средства за масово унищожение? Никога не е имало такава необходимост.
– Значи такава мисъл не ви е хрумвала?
– Не. Защо да е? Оръжията съществуват, за да бъдат използвани. Имаме си собствени принципи, какво гласят те? Че сме готови да използваме оръжия, включително всякакви оръжия, включително и тези, които споменахте, ако става въпрос за съществуването на руската държава или за накърняване на нашия суверенитет и независимост. Всичко е описано в нашата стратегия. Не сме я променяли.
– Владимир Владимирович, когато отиващият си президент Елцин Ви предложи да се кандидатирате за президент, първата Ви реакция беше: „Не съм готов.
– Точно така, точно това отговорих.
– Оттогава, разбира се, Вие претърпяхте много голяма еволюция. Ако по онова време трябваше да напишете телеграма до себе си, какъв текст щеше да съдържа тя?
– Виждате ли, това е като „Янки в двора на крал Артур“ или нещо подобно. Невъзможно е да се отговори на този въпрос, защото въпросът беше зададен по онова време, в историческия и икономическия контекст, в който се намираше страната, във вътрешнополитическата ситуация по отношение на вътрешната сигурност. И всичко това заедно ме доведе до отговора, който дадох: „Не съм готов за това“. Не защото се страхувах от нещо, а защото мащабът на задачите беше огромен, а броят на проблемите нарастваше с всеки изминал ден като снежна топка. Ето защо го казах искрено, не защото се страхувах от нещо, а защото си мислех, че не съм готов да реша всички тези проблеми, не дай си Боже, да направя нещо по-лошо. Точно за това ставаше дума. Затова казах абсолютно искрено и, ако се върна, ще повторя същото.
– И какъв беше решаващият фактор тогава? Вие все пак тръгнахте.
– Вероятно разговорите ми с Борис Николаевич. Най-важното беше, че накрая той ми каза: „Добре, разбирам, ще се върнем към тази тема. И ние се върнахме към нея няколко пъти. В крайна сметка той каза, че съм опитен човек, знам какво правя, какво предлагам, и ми каза някои други неща. Предполагам не е удобно да се хваля, но той каза толкова положителни думи. По-късно той отново го потвърди, по много положителен начин, сега няма да говоря за това.
А когато работата започна, беше съвсем различно. Знаете ли, когато работиш, си мислиш: ето това, това и това са необходими в момента, това сега, това утре – и така нататък и нататък. Когато се захванеш с работата, е съвсем друга история.
– Вече не остава време да се страхуваме.
– Не става въпрос за страх, а за разбиране и способност да се решат тези проблеми. Спомняте си каква беше 1999 г. в икономиката, в сигурността, във финансите, във всичко.
– Веднъж ми казахте, че подготовката за постъпване в Ленинградския университет е била повратна точка за вас. Това е била ситуация, в която е трябвало да играете ва банк, осъзнали сте: или го правя сега и се справям, и тогава ще реализирам плановете, които искам (а Вие по това време вече сте планирали да работите в КГБ), или съм загубил, и тогава всичко е различно и няма шанс. Дали сега Русия също е в такова положение, в което е необходимо да играе „всичко или нищо“?
– Първо, тогава моето положение не беше такова. Да, аз исках да работя в службите за държавна сигурност.
– Точно постъпването ви там, това е било такова преломно усещане, нали? Или ще стане това, или няма?
– Не съвсем. Аз просто отидох в приемната, казах: „Искам да работя. Какво ще бъде необходимо за това?“
Алтернативата беше проста, казаха ми, че или трябва да получа висше образование, и то за предпочитане юридическо, или да служа в армията, или да имам поне три години трудов стаж, но по-добре е да служа в армията. Ако не бях влязъл в университета, щях да постъпя в армията.
Да, може би щеше да е по-дълъг пътят до целта, която си бях поставил, но тя все пак беше налице. Винаги има алтернатива.
– Но Вие сте били в напрежение.
– Да, разбира се, защото учех в училище с химическа и математическа насоченост, но тук трябваше да изучавам хуманитарни дисциплини. Трябваше да оставя едното и да се заема с другото. Да, разбира се, имаше напрежение. Трябваше да уча самостоятелно чужд език, в случая немски, трябваше да изучавам история, литература и така нататък.
– В момента Русия също е на кръстопът: или се получава, или…
– Русия не се намира на кръстопът. Тя се намира на стратегическия път на своето развитие и няма да се отклони от него.
– До каква степен усещате подкрепата на руското общество в новото му качество? В края на краищата се появи ново качество на руското общество.
– То си беше там, просто се прояви. И е много добре, че дадохме възможност на това дълбоко руско общество да се прояви. Имам чувството, че хората отдавна чакат това, че обикновеният човек ще бъде търсен от страната и държавата и че от него зависи съдбата на страната. Именно това усещане за вътрешна връзка с Родината, с Отечеството и за тяхната значимост при решаването на ключови задачи, в случая в сферата на сигурността, извади на повърхността силата на руския и другите народи на Русия.
– Храните ли се с това?
– Винаги. Дори не става дума за това, че някой се храни от това, а за това, че виждам изискванията на обществото. Това е най-важното – да отговаряш на изискванията на обществото.
– Но е време да се признае, че Вие играете ключова роля не само в Русия, но и в света, защото милиарди хора свързват с Вас надеждата за международна справедливост, за защита на човешкото достойнство, за защита на традиционните ценности. Какво е чувството да усещаш този мащаб на отговорност?
– Честно казано, изобщо не я усещам. Просто работя в интерес на Русия, в интерес на нашия народ. Да, разбирам какво казвате и съм готов да го коментирам. Но не се чувствам като някакъв господар на световните съдби. Повярвайте ми, дори не и близо. Аз просто изпълнявам дълга си към Русия и към нашия народ, който смята Русия за своя родина.
Що се отнася до другите страни по света, начинът, по който ни третират по света, е много тясно свързан с това. Това е интересно. Това е феномен, със сигурност. Бих искал да обърна внимание на това. Тук сте абсолютно прав, много хора по света ни гледат, гледат какво се случва в нашата страна и в борбата ни за нашите интереси.
Това според мен е важното. И защо се случва това? Не защото формално сме членове на БРИКС или имаме някакви традиционни отношения с Африка. Това също е важно, но според мен смисълът е съвсем друг. Става дума за това, че този така наречен златен милиард на практика паразитира върху други народи в продължение на векове, на 500 години. Те са разкъсвали бедните народи на Африка, експлоатирали са Латинска Америка, експлоатирали са страните от Азия и със сигурност никой не е забравил това. Имам чувството, че дори не ръководствата на тези страни, макар че това е много важно, а обикновените граждани на тези страни усещат в сърцата си какво се случва.
Те свързват нашата борба за независимост и истински суверенитет с техните стремежи за собствен суверенитет и независимо развитие. Но това се усложнява от факта, че желанието да се замрази съществуващото несправедливо положение на нещата в международните отношения е много силно в западните елити. Те са свикнали от векове да пълнят стомасите си с човешка плът и джобовете си с пари. Но те трябва да осъзнаят, че балът на вампирите свършва.
– Намеквате за техните, както се изразихте в обръщението си, колониални тенденции? Точно за това говорите.
– Това е начинът, по който се случва.
– Но сега Вие нарисувахте една напълно справедлива картина, когато хората виждат някаква надежда в Русия. Как стана така, че западната пропаганда, с цялата си мощ, с огромните си ресурси и средства, не успя да обгърне Русия, да я изолира и да създаде фалшив образ за нея, въпреки че се опита да го направи в съзнанието на милиарди хора? Как се случи това?
– Защото това, което току-що казах, е по-важно за хората. Хората по целия свят го чувстват в сърцата си. Те дори не се нуждаят от прагматични обяснения за това, което се случва.
– Тоест въпреки помията, която ни залива?
– Да, така е. В собствените си страни те също мамят хората и това има ефект. Те – в много страни – вярват, че това е в техен интерес, защото не искат да имат огромна държава като Русия на своите граници. Най-голямата в света по територия, най-голямата в Европа по население – не толкова голямо население в световен мащаб, не сравнимо с Китай или Индия, но най-голямата в Европа – а сега и петата по големина икономика в света. Защо ни е нужен такъв конкурент? Те смятат: не, по-добре е, както предложиха някои американски специалисти, да го разделим на три, четири, пет части – така ще е по-добре за всички. Ето от какво изхождат.
И поне някои от западните елити, заслепени от русофобията си, се зарадваха, когато ни доведоха до момента, в който започнаха опитите ни да прекратим със сила войната в Украйна, разпалвана от Запада от 2014 г. насам, когато преминахме към специална военна операция. Те дори се радваха, струва ми се. Защото си мислеха, че сега ще приключат с нас, сега под този бараж от санкции, на практика санкционна война, обявена срещу нас, с помощта на западни оръжия и война от ръцете на украинските националисти, ще приключат с Русия. Оттук и лозунгът: „Да нанесем стратегическо поражение на Русия на бойното поле“.
Но по-късно дойде осъзнаването, че това е малко вероятно, а още по-късно – че е невъзможно. И разбраха, че вместо стратегическо поражение са изправени пред безсилие, и то безсилие въпреки факта, че разчитат на мощта на всемогъщите Съединени щати. Те бяха изправени пред безсилие пред единството на руския народ, пред основите на руската финансова и икономическа система, пред нейната устойчивост и пред нарастващия потенциал на въоръжените сили на Руската федерация.
И тогава хората започнаха да мислят – тези, които са по-умни, започнаха да мислят – че е необходимо да се промени някаква стратегия по отношение на Руската федерация. Тогава се появи идеята да се възобнови процесът на преговори, да се намерят някакви начини за прекратяване на този конфликт, да се потърси къде са истинските интереси на Русия. Това са опасни хора, между другото, защото с хора, които се ръководят от такива низки принципи, е по-лесно да се воюва.
Спомняте ли си какво се казваше в Русия? Какво беше щастието на някои хора на битово ниво? Яжте, пийте и смъркайте тютюн. Нали? По-лесно е да се справиш с хора, които са сити, пияни, т.е. наяли са се, напили са се. Смъркали са тютюн, защото са използвали ароматен тютюн. Сега смъркат кокаин. Няма значение, с такива хора е по-лесно, но с умните хора е по-трудно – те са по-опасни, защото влияят на съзнанието на обществото, включително и на нашето, те ще захвърлят всичките си „прищевки“ при вида на „морковите“, които са приготвли за нас.
Вие вече обърнахте внимание на това, когато зададохте въпроса за възможността за процес на преговори. Но въпреки това. Оттук и противоречията в западната общност. Това е очевидно, ние го виждаме. Няма да се занимаваме с разцепленията там – те сами ще го направят с лекота. Но със сигурност ще се постараем да гарантираме, че нашите интереси се зачитат.
– Не мога да не попитам. Тези нападения срещу Белгородска и Курска област са военни действия, които се провеждат в нашите региони. Те се държат по-нагло – усещат ли нещо? Каква е причината за това?
– Обяснението е много просто. Всичко това се случва на фона на неуспехите на линията на съприкосновение, на фронтовата линия. Те не са постигнали нито една от целите, които си поставиха миналата година. И нещо повече, сега инициативата е изцяло поета от нашите въоръжени сили. Всички знаят това, всички го признават. Не мисля, че мога да кажа нещо ново тук. На фона на тези неуспехи те трябва да покажат поне нещо, а вниманието трябваше да бъде насочено главно към информационната страна на нещата.
На линията на държавната граница противникът се опитваше да атакува предимно чрез диверсионни групи. По последен доклад на Генералния щаб: някъде до 300 души, включително чуждестранни наемници. Загубите на противника възлизат на повече от 200 души – някъде около 230. От осемте използвани танка врагът загуби седем, от деветте бронирани машини – девет, от които седем бяха американско производство, Bradley. Бяха използвани и други бронирани машини, но главно за извеждане на личния състав: извеждат го, изхвърлят го и веднага си тръгват. Това е на Белгородския участък на границата. Малко по на юг, мисля, на още едно място – също, но с много по-малки сили. Въпреки това основната цел, в това не се съмнявам, е ако не да се провалят президентските избори в Русия, то поне по някакъв начин да се попречи на нормалния процес на изразяване на волята на гражданите. Първо.
Второ. Това е ефектът на информацията, който вече споменах.
Трето. Ако се получи нещо, ще получат някакъв шанс, някакъв аргумент, някакъв коз в евентуален бъдещ преговорен процес: ние ще ви върнем това, а вие ще ни върнете това.
Но ви казах, че е по-лесно да се разговаря с хора, които се ръководят от принципа да са нахранени, да са пияни и да са забили нос в определени субстанции, защото можеш да изчислиш какво ще направят. Те ще опитат същите начини и в някои други области, но ние виждаме това.
– Споменахме за епизода, когато сте спасили деца от пожар, но вече имате внуци. Каква държава бихте искали да оставите на внуците си?
– Знаете ли, на първо място трябва да изпълним всичко, което беше заявено в обръщението към Федералното събрание преди няколко дни. Имаме големи планове. Те са доста конкретни по отношение на икономическото развитие, социалното развитие, подкрепата за майчинството, детството, семействата с деца и подкрепата за пенсионерите. Напоследък говорим много малко за тях или не говорим изобщо, но се грижим и тук да бъдат осигурени подходящи ресурси. Това се отнася до индексирането на пенсиите, различните обезщетения и дългосрочните грижи за хората, които се нуждаят от тях.
Искам да кажа, че хората от по-старото поколение са тези, благодарение на които сега имаме доста силна, стабилна държавност и икономика, наред с други неща. Защото въпреки всички превратности и тежки изпитания за икономиката през 90-те години, тя оцеля благодарение на техния героичен труд след Великата отечествена война и по време на икономическото възстановяване. Затова никога не бива да забравяме за това – за заслугите на по-старото поколение. Винаги трябва да го помним, като осигуряваме тяхното подходящо благосъстояние. Бъдещето е на децата, затова вече говорих за програмите в областта на майчинството и детството.
Всичко това се прави само въз основа на икономиката. Очаквам тя да бъде по-технологична, по-модерна, основана на съвременните постижения в областта на науката и технологиите, информационните технологии, изкуствения интелект, роботиката, генетиката и т.н. Нашето селско стопанство се развива! Там също се нуждаем от модерни технологии. Те се използват активно и ще продължат да се използват.
Разбира се, страната ще бъде самодостатъчна в гарантирането на своята сигурност и отбрана. Всичко това заедно трябва да бъде многократно преумножено и бъдещето ще бъде осигурено.
– Благодаря ви, Владимир Владимирович. Вашата увереност е заразителна. Успех в благородните Ви начинания.
– Благодаря Ви.
– Благодаря.
Източник: kremlin.ru
Превод за “Гласове”: Екатерина Грънчарова
