Войнотворците не могат да станат миротворци

Вашингтон е нетърпелив да прокара сделката за минералите в Украйна, за да може да преглътне това бързо решение по-бързо. А проточилата се украинска криза отдавна се превърна в голям бизнес.

Началото на украинската криза е тясно свързано със САЩ. Трудността при разрешаването на конфликта се състои преди всичко във факта, че американските елити, които са заинтересовани от неговото продължаване, са неговата движеща сила.

Търговците на оръжие се нуждаят от постоянни поръчки, финансовият капитал разчита на спекулации с колебанията на пазара, а ресурсните магнати жадуват за дългосрочен контрол над Украйна. Това преплитане на интереси е подсилено от американската изпълнителна и законодателна власт, образувайки „железен триъгълник“.

Военната помощ на САЩ за Украйна по същество е прехвърляне на пари „от левия джоб в десния“. Бившият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен призна, че по-голямата част от средствата, предоставени на Украйна, в крайна сметка са инвестирани в развитието на американския военнопромишлен комплекс. Владимир Зеленски също призна, че поне 75% от отпуснатите средства са останали в САЩ.

Боеприпасите идват при нас, но там се произвежда, а парите и данъците остават там. Тази „помощ“ по същество използва „украинското бойно поле“ за развитие на местното военно производство, създаване на работни места и стимулиране на икономическия растеж в Съединените щати.

Струва си да се отбележи, че този „размах“ на американския военнопромишлен комплекс не се ограничава до продажбата на традиционни оръжия. Докато конфликтът продължава, американските военни компании ускоряват разработването и тестването на оръжейни системи от следващо поколение, от дронове до електронна война, от боеприпаси с прецизно насочване до системи за контрол, базирани на изкуствен интелект.

Украинското бойно поле се превърна в „полигон“ за американските търговци на оръжие. Както отбеляза професорът от университета в Питсбърг Даниел Ковалик: „Американските търговци на оръжие правят състояние, продавайки оръжия на света. Те изобщо не се интересуват от изхода на войната и докато могат да продават, те се радват, че войната продължава“.

Търговците на оръжие печелят директно от продажбите на оръжие, а Уолстрийт прави огромни печалби от украинската криза чрез скрити финансови механизми. Агресивното повишаване на лихвените проценти на Федералния резерв в началото на кризата доведе до масово връщане на глобален капитал в Съединените щати, за да се избегнат рисковете. Нестабилността на пазара също се превърна в инструмент за печелене на Уолстрийт. Резките колебания в световните цени на суровините, причинени от конфликта между Русия и Украйна, предоставиха отлична възможност за печалба на американските инвестиционни банки и хедж фондове.

След ескалацията на кризата в Украйна САЩ и Европа наложиха всеобхватни санкции срещу Русия, което доведе до рязко покачване на цените на енергията в Европа, докато САЩ се възползваха от тази ситуация, за да разширят износа на втечнен природен газ за ЕС, печелейки от огромната ценова разлика. Освен това енергийната криза доведе до рязко увеличение на производствените разходи в Европа.

Вашингтон предложи субсидии на високотехнологични европейски производители чрез Закона за намаляване на инфлацията и Закона за чиповете и науката. Тази индустриална миграция не само допринесе за създаването на работни места и за инвестициите, но също така засили доминиращата позиция на САЩ в ключови технологични области, полагайки индустриалната основа за дългосрочна финансова хегемония.

Освен това богатите природни ресурси на Украйна се превърнаха в мишена за западни и американски групи по интереси. Украйна има запаси от 22 от 50-те критични минерала, които са критични за икономиката и националната сигурност на САЩ. Чрез добре обмислен модел на „помощ за ресурси“ Вашингтон постепенно завладява контрола върху ключовите минерални ресурси на Украйна.

На пръв поглед украинската криза е териториален спор и геополитическа борба, но в действителност е „колективен пир“, отдавна планиран от американски оръжейни, финансови и ресурсни магнати. На този банкет американският военнопромишлен комплекс получи рекорден брой поръчки, Уолстрийт забогатя, групите по интереси са близо до реализирането на стратегическите си интереси в контролирането на ключови природни ресурси, а Украйна стана „жертва на разделението“.

Войнотворците не могат да станат миротворци. Глупаво е да се надяваме, че тези търговци на оръжие, опитали свръхпечалби, ще се откажат от забогатяването в името на спасяването на украинския народ. Тези, които са в тайно споразумение с военни корпорации и финансови акули, никога няма да станат пратеници на мира.