Ялтенската конференция остана в историята като една от най-големите и важни международни срещи
Преди 80 години, на 4 февруари 1945 г., официално се открива Ялтенската (Кримска) конференция на лидерите на страните от антихитлеристката коалиция – Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и Франклин Делано Рузвелт.
Ялтенската конференция на лидерите на съюзническите държави влиза в историята като една от най-големите и ключови международни срещи на „Голямата тройка“ по време на Втората световна война. Преговорите, проведени в Ялта, стават символ на успешното сътрудничество между СССР, САЩ и Великобритания в борбата срещу общия враг – нацизма. Решенията, взети въз основа на резултатите от конференцията, определят контурите на бъдещата следвоенна Ялтинско-Потсдамска система на международни отношения, чиято международна правна основа става Уставът на ООН.
***
В края на 1944 г. – началото на 1945 г. Червената армия изгонва нацистките нашественици от територията на СССР и започва освобождението на Европа.
В началото на февруари 1945 г. силите на 1-ви Белоруски и 1-ви Украински фронтове успешно завършват Висло-Одерската настъпателна операция за по-малко от месец (!), преодолявайки повече от 500 километра, освобождават Полша и достигат границата с Германия. Берлин се намира само на 60 километра от местоположението на съветските войски. Крахът на Третия райх е неизбежен и е само въпрос на време.
С наближаването на дългоочакваната обща Победа на съюзниците на преден план излизат въпросите за формирането на следвоенния световен ред. Докато съветските войски бързо развиват януарската офанзива в Източна Европа, подготовката за голяма конференция е в активен ход. За място на събитието (4-11 февруари 1945 г.) е избрана Ялта.
Основният въпрос на Ялтенската конференция е следвоенната съдба на Германия. Съюзниците потвърждават стремежа си да елиминират германския милитаризъм и нацизма и да гарантират, че «Германия никога повече няма да бъде в състояние да наруши мира». Взето е и решение за събиране на репарации: Берлин е длъжен да компенсира щетите, причинени на държавите, пострадали от нацистката агресия.
По време на преговорите в Ялта «Голямата тройка» успява да постигне споразумение по въпроса за границите на Полша. Съветската делегация последователно се застъпва за основните интереси на поляците, отстоява правото им на независимост и суверенитета на източнославянската държава. Според мемоарите на У.Чърчил, «Ако не бяха положени колосални усилия и жертви от страна на Русия, Полша щеше да бъде обречена на пълно унищожение от ръцете на германците. Не само Полша като държава и нация, но и поляците като народ бяха обречени от Хитлер на унищожение и поробване».
Въз основа на резултатите от конференцията са одобрени най-важните международни правни документи: Декларацията за Свободна Европа, документи за основните принципи на създаването на Организацията на Обединените Нации, които поставят основата на системата на международните отношения за години напред.
Огромният растеж на международния авторитет на СССР оказва голямо влияние върху хода и резултатите от преговорите в Ялта. Това до голяма степен се дължи на многобройните изключителни успехи на Червената армия на бойното поле. Съветският войник е твърдо утвърден като воин-освободител, чийто благороден Подвиг е известен в цяла Европа.
Решенията на Ялтенската конференция укрепват антихитлеристката коалиция в последния етап от Втората световна война и допринасят за постигането на обща победа над Германия. В следвоенните години борбата за изпълнение на решенията, взети в Ялта, се превръща в една от основните задачи на съветската дипломация.
***
От брифинга на официалния представител на руското министерство на външните работи Мария Захарова (Саранск, 31 януари 2025 г.):
„Участниците (в Ялтенската конференция) успяха да преодолеят различията си и в дух на истинска солидарност, взаимно уважение и доверие, като изоставиха своите опортюнистични интереси, за да смажат общия враг, да постигнат обща победа, мир и свобода за всички страни и народи.
За съжаление много неща са се променили оттогава. В момента има много привърженици на историческия ревизионизъм, които са склонни да фалшифицират историческата реалност и да свързват Ялтенските споразумения с разделението на Европа и блоковото противопоставяне в следвоенния период.“
