Ясното послание на Китай за споделено бъдеще
Председателят Си Дзинпин призовава на всички международни конференции за единство, за изграждане на справедлив свят на общо развитие, както и за съвместна работа за равнопоставена глобална система на управление.
Китайският президент Си Дзинпин неотдавна приключи няколко натоварени дни на дипломация в Латинска Америка. Бяха проведени около 40 двустранни и многостранни срещи и разговори, бяха подписани над 60 документа за сътрудничество според китайското външно министерство. Това говори много за визията и подхода на Китай по отношение на световните дела. Но основно послание е ясно: светът трябва да се обедини и да работи за споделено бъдеще.
Обречени ли са на сблъсък Китай и САЩ? Това е въпрос, който вълнува много световни лидери.
По време на среща с президента на САЩ Джо Байдън председателят Си Дзинпин се спря направо на главната точка: т. нар. Капан на Тукидид не е историческа неизбежност.
За да увери широката общественост, че историята няма да тръгне по този начин, той изложи седем неща, които КНР вижда като критични: възприемане на правилна стратегическа позиция, съчетаване на думи и действия, третиране един друг като равни, избягване на „червени линии“, повече диалог и сътрудничество, отговаряне на очакванията на хората и поемане отговорностите от страна на големите държави.
Всъщност избягването на големи силови сблъсъци не е достатъчно, китайският лидер се цели по-високо. Той вярва, че Китай и САЩ трябва да се обединят в името на бъдещето на човечеството. „Стабилните отношения между Китай и САЩ са от решаващо значение за бъдещето и съдбата на цялото човечество. Китай и Съединените щати трябва да продължат да проучват правилния начин, по който две големи страни могат да постигнат добро разбирателство помежду си, да реализират дългосрочно, мирно съвместно съществуване на тази планета и да влеят повече сигурност и положителна енергия в света“, казва председателят Си.
Представяйки своите коментари на 31-вата среща на икономическите лидери на АТИС, председателят Си привлече вниманието към предизвикателствата,
произтичащи от геополитиката, едностранчивостта и протекционизма, и призова всички да останат ангажирани с многостранността и отворената икономика, за да се съборят стените на неразбирателството и да се окаже повече подкрепа на развиващите се икономики и на групите хора в неравностойно положение.
Той описа визия за региона, чрез която всички страни могат да реализират модернизация, характеризираща се с мирно развитие, взаимноизгодно сътрудничество и общ просперитет.
Преди срещата на върха на Г-20, свикана в Рио де Жанейро,
много международни коментатори се съмняваха какво послание ще изпрати тя в един свят на несигурност. Коментарите на председателя Си призоваха към изграждане на справедлив свят на общо развитие и съвместна работа за справедлива и ясна глобална система на управление.
Той припомни как членовете на Г-20 се обединиха, за да преодолеят глобалната финансова криза, и настояха да се гледа взаимно на развитието като на възможности, а не като на предизвикателства, и да се отнасят един към друг като партньори, а не като съперници.
Председателят Си разказа как Китай е избавил 800 милиона души от крайната бедност и завърши с вдъхновяващите думи: „Ако Китай може да го направи, тогава и други развиващи се страни могат да го сторят“.
Този уникален подход към управлението и дипломацията е освежаващ за много страни от Глобалния юг, на които им е писнало от лицемерие, лекции и празни обещания.
Постоянният призив на Китай за единство на всички международни конференции се корени в неговия собствен опит.
Първата сплотена китайска държава преди повече от 2000 години обединява писмеността, теглилките, мерките и валутата и отприщва огромна продуктивност. Нейният разцвет 800 години по-късно дава възможност на китайците да сътворят красива поезия, повече от половината от глобалния БВП и да постигнат велики изобретения като хартията и печата.
След нови 700 години Китай, преодолявайки разделенията, се превърна в една от най-големите, най-богатите и най-сложните страни в света. По време на Втората световна война отново единството между различните политически сили позволи на Китай да сложи край на своя век на унижение и да прогони чуждите агресори. Между тези дълги периоди на единство и прогрес Китай имаше болезнени преживявания като разделена нация.
Хората с различен произход могат и трябва да намерят общ език; те ще просперират в единството и ще загинат в разединението. Това са уроци, които Китай научава отново и отново през хилядолетията и тези уроци трябва да се имат предвид в днешния свят.
