За година след избора си, Патриарх Даниил е увеличил с 12% доверието в БПЦ

15% от върналите доверието си в Църквата са млади хора до 24 години, сочи изследване на “Галъп интернешънъл болкан”
Общо 12,9% от българите декларират, че отношението им към Българската православна църква (БПЦ) се е променило в положителна посока една година след избора на Негово Светейшество Българският патриарх Даниил. Това показва проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, цитирани от БТА.
Национално представителното изследване е част от независимата изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“ и е финансирана със собствени средства. Методът на регистрацията е “лице в лице” с таблети, като са проведени 800 инетрвюта с български граждани над 18 г. данни, събрани между 16 и 27 май на 2025 г.. Квотната извадка е формирана по възраст, пол, образование и тип на населеното място. Максималната статистическа грешка е ±3.4% за 50% дял за основната извадка при 95% доверителен интервал.
От заявилите положителна промяна 17,7% са над 70 – годишна възраст, а 14,9% са между 18 и 24 години. По-малка, но достатъчно отчетлива, е заявената положителна промяна в отношението сред групата 50-59 години – 13,9%, посочиха още от “Галъп интернешънъл болкан”.
Почти наполовина по-малък е делът на гражданите, които заявяват, че отношението им към БПЦ през този период се е променило в негативна посока – едва 6,7%. От тях 9,6% са между 30 и 39 години, следвани от групата на 60-69- годишните – 8,5%.
За 63,1% от анкетираните не се е променило нищо, а 17,3% нямат преценка по въпроса. Най-голям процент от хората, деклариращи, че отношението им не се е променило, са от възрастовите групи на 50-59 години – 66,7% и 40-49 години – 65,4%.
Българите, декларирали по-положително отношение, са съществен дял, като се има предвид, че обществените нагласи, свързани с религията и религиозните институции, са консервативни и трудно се променят, посочиха експертите.
Традиционно проучванията на „Галъп интернешънъл болкан“ през последните години показват високо доверие в БПЦ, което се дължи както на отношението на вярващите, така и в по-общ план – на трайно изградения в българските обществени представи образ на БПЦ като един от историческите крепители на българската национална идентичност, добавиха още от социологическата агенция.