Заемите на ЕС достигнаха 601 млрд. евро, ЕК може да поиска допълнителни вноски от държавите членки
Анализ на Стефчо Станев – юрист, специализирал право на ЕС, международно търговско и инвестиционно право в Маастрихт. Работи в банковия сектор във Франкфурт.
В последния си доклад одиторите на ЕС очертават тъжната картина, че ЕС освен в демографска е и в криза на публичните финанси, която ще зароби бъдещите поколения. Основните акценти са:
- Експлозия на дълга: През 2020 г. непогасените заеми на ЕС са около 90 млрд. евро, а сега те достигат 601 млрд. евро. До 2027 г. прогнозата е над 900 млрд. евро – 10 пъти увеличение спрямо 2020 г.
- Тотално грешни разчети на ЕК: Вместо обещаните 14,9 млрд. евро за лихвите по дълга до 2027 г., те ще са над 30 млрд. евро. А за следващия бюджет на ЕС (2028–2034) прогнозата на сметната палата е между 70 и 74 млрд. евро.
- Кой ще плаща?
Задълженията се обезпечават чрез т.нар. „бюджетен марж“ – разлика между тавана на собствените ресурси на ЕС и реалните приходи. В периода 2025–2027 този марж е ~90–115 млрд. евро. Ако има проблеми с обслужването на дълга, ЕК може директно да поиска допълнителни вноски от държавите членки. Тоест инвеститорите са спокойни, че в най-лошия случай сметката ще се плати от националните бюджети и данъкоплатците.
И това не е всичко. В Брюксел вече върви дебат за нови „собствени ресурси“ – евфемизъм за европейски данъци, които да покриват COVID-дълга: митнически такси и „exit“ данъци, климатични такси за авиацията, CO₂ такса, такса от 2 евро върху малки пратки от Азия, по-висока такса ETIAS, данък върху пластмасата и глобален корпоративен данък.
Когато ЕС се нуждае от реформи и финансова дисциплина, решението на Брюксел е повече дълг и данъци.
