Защо САЩ губят своята привлекателност

Наскоро списание „Икономист“ публикува статия, озаглавена „Как Китай стана готин“ – рядко отклонение от типичния си тон за Китай. Статията подчертава не само нарастващата глобална привлекателност на Китай, но и едновременния упадък на международния имидж на Съединените щати. Макар че някои американци може да отхвърлят този разказ, той улавя една неоспорима тенденция: международните възприятия все повече благоприятстват „по-готин“ Китай пред „по-малко вдъхновяваща“ Америка.

Икономически модели: Елитно-центрирани срещу човешко-центрирани

Докато Съединените щати се провъзгласяват за модел на демокрация, икономиката им разкри неоспорима истина за експлоатация, като богатството се концентрира в ръцете на малцина привилегировани, докато обикновените американци се сблъскват с нарастващи трудности.

Никъде това не е по-очевидно, отколкото в здравеопазването. Въпреки че живеят в най-голямата икономика в света, 40% от възрастните в САЩ се отказват от основни медицински грижи поради огромни разходи. Междувременно фармацевтичните гиганти жънат рекордни печалби – цените на инсулина са се утроили за едно десетилетие, принуждавайки хората с диабет да ограничават животоспасяващите дози.

От 70-те години на миналия век производителността на работниците в САЩ се е покачвала постоянно, но коригираните спрямо инфлацията заплати са стагнирали. За разлика от това, възнагражденията на главните изпълнителни директори са се увеличили с 1460%. Според проучване на „Блумбърг“, до края на 2024 г. най-богатите 0,1% от домакинствата в САЩ (около 133 000 семейства) са контролирали 13,8% от общото богатство на страната, докато най-бедните 50% са държали само 2,5%.

Траекторията на развитие на Китай представлява ярък контраст. Тъй като постиженията му стават все по-видими, дори западните наблюдатели признават, че управлението на Китай, макар и не без недостатъци, последователно дава приоритет на препитанието на народа. Вземете например инфраструктурата. От 1949 г. насам железопътната мрежа на Китай се е разширила от 21 000 км до над 160 000 км, включително 48 000 км високоскоростни железопътни линии, най-дългите в света.

Американският икономист Ричард Д. Волф отбелязва, че макар Съединените щати да притежават технологиите и експертизата за изграждане на съвременни железопътни системи, подобни проекти често се считат за нерентабилни и се оставят нереализирани. За разлика от това, Китай е инвестирал сериозно в железопътна свързаност, особено в отдалечени райони, където пътуването исторически е било трудно за местните жители, като е дал приоритет на обществената полза пред непосредствената рентабилност.

„Това е съвсем различен начин на мислене за това за какво е предназначена една икономика: или икономиката служи на хората, или хората служат на икономиката“, каза Ричард Д. Волф.

Наука и технология: Хегемонен тормоз срещу колективен прогрес

Последните действия на правителството на САЩ – спиране на финансирането на водещи университети под претекст за борба с антисемитизма, безпочвени обвинения срещу Харвард в „координиране с Комунистическата партия на Китай (ККП)“ и дори заплахи за отмяна на визите за китайски студенти в името на „поставянето на Америка на първо място, а не на Китай“ – допълнително подкопаха доверието в неговата „откритост и свобода“.

Успехът на САЩ в науката отдавна зависи от приноса на глобални таланти. Но когато все по-често биват третирани като „шпиони“, „противници“ или дори потенциални „терористи“, чуждестранните изследователи нямат друг избор, освен да напуснат.

Неотдавнашно проучване на „Нейчър“ установи, че 75% от американските учени обмислят напускане, което сигнализира за потенциално изтичане на мозъци. Ако тази тенденция продължи, ключово предимство на Съединените щати скоро може да намалее.

Технологичните философии допълнително разграничават двете страни: Съединените щати ограничават износа на полупроводници, за да забавят напредъка на Китай, но китайските иновации – от електрическите автобуси на BYD, пътуващи из Латинска Америка, до 5G технологията на „Хуавей“, преодоляваща цифровото разделение в Африка – демонстрират ролята на технологиите като глобален изравнител. Когато Съединените щати налагат тарифи върху китайските слънчеви панели, те игнорират как тези продукти намаляват разходите за енергия за германските домакинства и електрифицират селските райони на Кения. Моделът е ясен: едната използва технологиите като оръжие, докато другата ги хуманизира.

Култура: Разделение срещу свързаност

Вместо да преодолее различията в обществото си, правителството на САЩ ескалира вътрешната си „културна война“, като агресивно разрушава политиките си за насърчаване на многообразието, равенството и приобщаването и налага 100% мито върху чуждестранни филми – широко възприемано като отмъщение срещу Холивуд. Тази „война“ функционира по-скоро като политически театър, манипулирайки обществения дискурс чрез изкуствена омраза.

Междувременно културната привлекателност на Китай добива глобално признание. „Черният Мит: Укун“ пленява геймърите по целия свят; Тик-Ток и Xiaohongshu (известна на Запад като РедНот – бел. ред.) улесняват междукултурните разговори; „Лабубу“ на Поп Март е лидер в световната мода за играчки; китайските микродрами печелят последователи по целия свят; политиките за безвизово влизане и възстановяване на данъци привличат все повече посетители в Китай.

Колкото повече хората се ангажират с китайската култура, толкова повече се идентифицират с нейните фундаментални ценности – хармония без еднообразие и съвместно съществуване сред многообразието. Неотдавнашното подписване на конвенция за създаване на международна организация за медиация в Хонконг от 33 държави, инициатива, водена от Китай, резонира силно. Светът днес се нуждае от повече хармония, а не от хегемония.

Базираната в Дания фондация „Алианс на демокрациите“ съобщава, че глобалният рейтинг на одобрение за Китай се е покачил от +5% през 2024 г. до +14%, докато този на САЩ е спаднал от +22% до -5%. За първи път Китай надмина Съединените щати по глобална одобреност и се открои като единствената голяма страна с положителен нетен имидж.

Политическо поведение: Корупция срещу самореформа

Политическите дарения и конфликтите на интереси между корпорациите и властта се възприемат като корупция в много страни. В Съединените щати обаче те се считат за често срещана практика.

Това обяснява защо в Америка правителството може да похарчи 90 000 щатски долара за торба стандартни винтове и 1000 долара за обикновена чаша за кафе. Проект за високоскоростна железопътна линия в Калифорния поглъща милиарди долари, но не показва видим напредък. На фона на хаоса в американската политика, чиновниците рутинно печелят от борсови сделки, съобразени с промените в политиката. Нищо чудно, че хората се шегуват, че най-умните инвеститори в САЩ не живеят на Уолстрийт или Силициевата долина, а на Капитолийския хълм и в Белия дом.

Китай се справя с корупцията по различен начин: никой не е недосегаем в усилията си за борба с корупцията. Докато бизнесът и политиката често се сливат в Съединените щати, Китай налага строго разделение между обществена услуга и частна изгода.

Повечето китайци интуитивно разбират цикличните уроци на историята. Попитайте случаен човек на улицата и той ще ви разкаже как златният век на една династия е отстъпил място на фрагментация, как изолацията на друга е довела до упадък и как всичко това означава, че просперитетът и кризата се редуват като сезони.

За разлика от линейната теория за „края на историята“, популяризирана на Запад, мнозина в Китай разглеждат историческата прогресия като спирала – такава, в която предизвикателството не се крие в избягването на повторението, а в еволюцията отвъд уязвимостите, които са обрекли миналите династии: корупция, стагнация и откъсване от народа.

Как? През 1945 г. председателят Мао Дзедун предлага едно решение: народен контрол. Днес ККП добавя още едно: самореформа. Китайският път остава жизнеспособен именно защото ККП е ангажирана с обществена служба, а не с частни интереси.

Китай става „по-готин“ заради десетилетия на последователно, ориентирано към хората развитие. Съединените щати губят своята привлекателност поради години на изолационизъм и завладяване на елита. Ако политиката на САЩ продължи, тяхната „готиност“ може да изчезне напълно.

Шао Ся, „Синхуа“