Журналистът, дипломат и политик Иван Гайтанджиев на 80 години

Видният журналист, политик и дипломат посреща юбилея, завършвайки книгата „Акценти, въпроси, размисли“ и подготвяйки фондация за обществено-политическа дейност и аналитична книга „Реалности и тенденции в глобалната политика – ролята, мястото и интереса на България“

Видният български журналист Иван Гайтанджиев, дългогодишен член на СБЖ, на 3 август тази година навършва 80 години. Неговата професионална биография е особено богата и многообразна. Освен като журналист, той е добре известен и като политик, народен представител с два мандата в парламента, а също и като дипломат с ранг посланик в Египет. Но международната журналистика, коментарите, анализите и публицистичната му дейност, в прицела на които са важни теми от международната проблематика и геополитиката, е първият важен етап от над 50-годишната му кариера. Успехите и талантът му като журналист съвсем логично след време му откриват пътя в политиката, а след това и в дипломацията. Когато експерти оценяват журналистическите и публицистични изяви на Иван Гайтанджиев, те не пропускат да отбележат, че той е едно от ярките имена, които оформят медийния пейзаж в България през последните десетилетия. На полето на журналистиката Гайтанджиев работи няколко десетилетия, като още на млади години се изявява и утвърждава като компетентен телевизионен коментатор и анализатор на международните политически събития и процеси. Той с успех работи и като дългогодишен постоянен кореспондент на БТА в Пекин, Токио и Вашингтон. Връх в кариерата му е посланическият пост в Египет.

И в журналистиката, и в политиката, и в дипломацията Иван Гайтанджиев разгръща способностите и компетентността си, като бележи значими професионални успехи, и което е особено важно, във всяка една тези трудни и отговорни професии стремежът му винаги е да допринася максимално, с възможните за момента средства, за реализиране на националните интереси и цели на България.

При Иван Гайтанджиев всичко в живота започва рано. Интересът му към журналистиката и публицистиката се заражда още през ученическите му години. Не само рано безусловно избира журналистическата професия, но и рано започва да се готви много сериозно за нея.

„Журналист може да бъде човек, който има широка култура, големи знания, силни интереси, чувство към словото, към писането и умения тези качества да бъдат въдворени в журналистическата работа“, споделя юбилярят.

Неговият интерес към международната журналистика, международните отношения и геополитиката е съпроводен със сериозна теоретична подготовка по тази сложна проблематика. Учи международни икономически отношения във Висшия икономически институт “Карл Маркс“ в София и чете много за събитията, процесите и явленията по света. В работата много му помага и отличното владеене на английски и руски език и ползването на френски и японски.

В разговори по различни поводи той споделя, че за него ръководен принцип в журналистиката, а по-късно в политиката и дипломацията, е една мисъл на американския президент Джон Кенеди, която гласи: “Не питайте какво вашата страна може да направи за вас, питайте какво вие може да направите за вашата страна“.

Първата стъпка в журналистиката му е в Националната телевизия, когато е едва на 21 години. Въпреки младостта, успява бързо да се изяви като телевизионен коментатор, водещ на предавания и автор на интересни телевизионни филми на международна теми, към които са проявявали интерес и желание за излъчване и чуждестранни телевизии. Тук трябва да споменем „Китай поглед отвътре“ – за политическите процеси в КНР. „Китайско-виетнамският конфликт – за военните и политическите стълкновения между двете държави. „Тайната на японската рецепта“, „И в САЩ казват бързай бавно!“ – за американското профсъюзното движение.

Следващата важна професионална стъпка е акредитирането му като постоянен кореспондент на БТА последователно в Китай, Япония и САЩ в периоди, когато в тези страни ври и кипи от сложни вътрешнополитически събития, към които в света има голям интерес.

Като колега на Иван от редакция “Международна информация“ на БТА, аз редовно четях неговите кореспонденции за БТА от страните, в които работеше. Сравнявайки ги с информациите на световните агенции, често виждах в тях твърди интересни подробности и коментари, които отсъстваха в съобщенията на колеги на същите теми, изпратени до техните медии от местата, откъдето Иван предаваше. Това бе резултат на добрите му връзки с компетентни и влиятелни местни хора в страните в неговото журналистическо полезрение, както и с колеги чуждестранни кореспонденти там.

В кариерата си като журналист, политик и дипломат Иван Гайтанджиев се среща и общува с изтъкнати в своето време политици, сред които Джордж Буш-старши, Дън Сяопин, Хенри Кисинджър, Хелмут Шмит, Хосни Мубарак, Бутрос Гали, Хелмут Кол, академик Евгений Примаков, Какуей Танака. Към тези имена могат да се прибавят и разговорите и интервютата му в Ханой, Сайгон и Виентян с Фам Вандонг – министър-председател на Виетнам, Ле Зуан – генерален секретар на Виетнамската комунистическа партия, Суфанувонг – президент на Лаос и др. По време на японския мандат има срещи, разговори и интервюта със Сунао Сонода, Йошио Сакураучи – външни министри, Какуей Танака, Такео Фукуда, Ясухиро Накасоне – премиери, принц Акихито – престолонаследник, а после и император, с режисьора Акира Куросава, Хироки Имазато – президент на Кейданрен (индустриална федерация, известна като правителство в сянка), д-р Инаба – президент на компанията „Фанук“, която съдейства на България за създаването в Стара Загора на завода за промишлена роботика „Берое“.

За отношенията му с някои от тези изтъкнати личности Иван Гайтанджиев има твърде интересни и любопитни истории. Някои от тези политици и бизнесмени са допринесли за развитието на отношенията на техните страни с България, за което и Иван Гайтанджиев безспорно има принос. В САЩ той се среща с Робърт Макнамара (военен министър в кабинета на президентите Кенеди и Джонсън, шеф на Световнаота банка), Збигнев Бжежински (съветник по националната сигурност на президента Картър), Джейн Фонда, Пол Нюман, Робърт Редфорд, Том Ханкс, джаз звездите Дизи Дилеспи, Би Би Кинг, Хърби Хенкок, спортните звезди Джими Конърс, Джон Макенроу, Лари Бърд и др. Този дълъг списък на познанствата му може да бъде разширен още повече.

За отношенията му с някои от изтъкнати личности, с които Иван Гайтанджиев се среща и общува в журналистическата си работа, той има много какво да разкаже. Ще спомена накратко само някои от разказите му. Например за учредената от японската национална агенция Киодо награда на негово име, наречена „Иван сан-Гамбаро“ (Напред). Освен че е поддържал приятелски колегиални връзки с журналистите от Киодо, които го наричали Иван сан (господин), той играел в техния баскетболен отбор, който бил един от най-добрите в Токио и дори е печелил първо място в градските баскетболни турнири. От Киодо и до днес изпращат на Иван сан съобщения, на кого е присъдена годишната награда на негово име.

Много интересна е и една случка в контактите на Иван Гайтанджиев с Джордж Буш–баща по време на работата му като кореспондент на БТА в Пекин. С бъдещия президент на САЩ той често играел тенис в Пекин. По това време Буш-баща е бил ръководител на мисията в Китай на САЩ, които още не са имали дипломатически отношения с Китай. Иван знаел от близък британски кореспондент в Пекин, че Буш почти сигурно ще бъде назначен за шеф на ЦРУ, и го поздравил предварително. Буш останал много изненадан и учуден от информираността на българския журналист. Няколко дни след това официално било съобщено за новото назначение на Буш-баща, който след време става и президент на САЩ.

По време на работата на Иван Гайтанджиев в Пекин на 2 септември 1976 г. умира тогавашният лидер на ККП и на Китай Мао Дзедун. В Китай и в политическите среди по света много актуален бил въпросът кой ще наследи Мао начело на партията и държавата. Кореспондентът на БТА по необикновен начин успял да разбере отговора на този въпрос и да го предаде предварително на БТА. Как станало това? Иван и неговият преводач от китайски език забелязали, че на едно дадзибао (нещо като стенвестник по време на културната революция в Китай) близо до Пекинския университет Мао бил цитиран да казва на един от висшите партийци и негови помощници Хуа Гуофен: „Аз съм спокоен, когато нещата са в твои ръце“. Това било сигурен знак, че е само въпрос на време властта в Пекин да бъде поета от Хуа Гуофен.

Политическата кариера на Иван Гайтанджиев започва през 1991 г., когато е избран за народен представител в 36-ото Народно събрание, а след това и в 37-ото НС. Той активно и успешно работи в парламентарната Комисия за култура и медии, в Комисията за външна политика, в Комисията за правата на човека. За период от двайсетина години той получава номинации и за генерален директор на телевизията, на БТА, и за министър на външните работи, и за лидер на БСП, и на три пъти за президент на Република България. Но отклонява предложенията, за да остане на полето на аналитичната журналистика, политиката и дипломацията. Между другото, той има и номинация за президент, но също се отказва и от нея. В парламента председателства българската парламентарна делегацията в Парламентарната асамблея на НАТО. В активната си външнополитическа дейност като парламентарист също осъществява и развива много полезни за интересите на България контакти.

Политикът Иван Гайтанджиев развива и обществена дейност като учредител и член на Българското дипломатическо дружество (БДД). Участва и в редколегиите на сп. „Везни“ и „Монд дипломатик“. Получава и много покани за лекции по актуални международни въпроси от редица институции, компании и организации, където е желан гост.

Като журналист Иван Гайтанджиев не само членува в СБЖ, но и високо цени ролята на съюза в обществото. Винаги се е чувствал съпричастен към цялостната дейност на СБЖ. Изпитва задоволство от факта, че СБЖ е една от малкото големи организации и съюзи, коятоq за разлика от много други, не се дублира, не се размножи, а остана компактна, консолидирана и единна. „Заслуга за това имат Управителният съвет и председателят на СБЖ г-жа Снежана Тодорова. Неслучайно тя беше за трети път изключително убедително преизбрана с голямо мнозинство за председател на нашия съюз, който помага за съпричастност на журналистите“, сподели той неотдавна. И добави, че СБЖ може и трябва да бъде реалният лидер на общественото мнение, да съдейства за формиране на такова обществено мнение, което да е полезно за всички.

„И журналистиката, и политиката, и дипломацията взаимно се допълват и съчетани, стават една добра амалгама. Ако моят живот е бил полезен за обществото и на моята родина, може да се каже, че това е една добра амалгама“, смята Иван Гайтанджиев и с дейността си наистина доказва, че това е точно така. Авторитетен, компетентен и уверен в себе си, стъпил на солидни знанията и натрупал значителен практически опит, той подхожда винаги творчески и принципно към решаването на важните въпроси в журналистиката, в политиката и в дипломацията. Тези качества, характерни за зодиакалния му знак Лъв, му осигуряват поредица от успехи.

Като посланик на България в Египет и Судан Иван Гайтанджиев си поставя задачата да оживи и активизира двустранните отношения с тази важна арабска държава в политическата, икономическата и културната област и постига тази цел. Това проличава и от официалното посещение в Кайро на президента Георги Първанов през 2008 г., и от посещенията в България през следващата година на председателя на египетския парламент д-р Сурур, а през 2010 г. и на египетския външен министър Абул Гейт, чиято визита в България бе първата от 35 години насам визита на египетски външен министър в София.

Дейността на Негово Превъзходителство в Египет получи голямо признание от правителството на Египет и от Арабската лига. През 2008 г. една от най-авторитетните организации в Кайро – „Египетско-европейски съвет“, го удостоява с отличието „Златен почетен знак“ и званието „Почетен член“ на съвета. Наградата му бе присъдена за принос в развитието на отношенията между Египет и Европа и Египет и България. През 2009 г. на извънредна сесия Съветът на Лигата на арабските държави утвърди посланик Иван Гайтанджиев за упълномощен акредитиран посланик в лигата. Така той стана първият български посланик в тази важна и влиятелна международна организация, координираща политическите действия на всички арабски държави.

Винаги когато мисля за Иван, пред очите ми е прекрасната му съпруга Ирен, която бе блестящ културолог и полиглот. Ирен посвещава живота си на културата и изкуството и на съпруга си. Тя е до него в продължение на 50 години. „Ирен е моят истински джактоп в живота. И награда, и шанс, и верен човек! Ако ме попиташ как оценявам семейството, отговорът е – то е безценно“, споделя Иван Гайтанджиев с уважение и тъга за своята любима съпруга, която почина миналата година.

Много време и сили отделя сега именитият журналист, политик и дипломат на намерението си да създаде фондация на свое име и на името на съпругата си Ирен. Фондацията ще се казва „Чест, достойнство, съзидание“ . „Целта й ще бъде да помага и да откроява действия и личности, чиято работа и прояви кореспондират и съответстват на дейностите, с които аз съм се опитвал да бъда полезен на моето отечество: журналистиката, сферите на сигурността, външната политика и културата, духовните ценности“, казва Иван.

Зададох му и традиционния за юбилярите въпрос как се чувства на 80 години и какви са плановете му в момента и за в бъдеще. „От хребета на тези 80 години не се чувствам изморен. Завърших книгата „Акценти, въпроси, размисли“. Тя е своеобразен обобщаващ труд, нещо като събрани съчинения, и работя по аналитична книга „Реалности и тенденции в глобалната политика – ролята, мястото и интересът на България“, сподели колегата Иван Гайтанджиев с необикновена професионална съдба, талантливо съчетал журналистиката, политиката и дипломацията.