Разпродажбата на земя – грешка, далавера и/или национално предателство

Заиграването на политическите елити с българската земя винаги и без изключение се оказва пагубно.

За последно така беше преди тридесет години, когато победилото „с малко, но завинаги“ СДС – с цел да ликвидира комунизма в селата (разбирай – в малките населени места да гласуват не за тогава силната и със здрави местни структури БСП, а за „сините“) разби ТКЗС-тата в меко казано, съкратени срокове в името на благозвучна цел – връщане на земята на собствениците и наследниците в реалните граници отпреди 40 – 45 години. Нищо че на мястото на някогашните малки разпокъсани нивички бяха създадени модерни стопанства с аграрно-промишлен характер, отглеждаха се огромни масиви насаждения или огромни стада животни, които хранеха България, но и бяха солидно перо в износа ни – на руския, източноевропейския, арабския, но и западноевропейския пазар.

С което разби българското село!

Създадените от СДС и легитимирани в Закона за земята от тогавашната „некоалиция“ между СДС и ДПС Ликвидационни съвети не просто закриха кооперациите на село, но поголовно унищожиха всички тези овощни градини, стада, масиви, предприятия, изклаха добитъка, унищожиха насаждения, само и само да разпарчатосат обратно нивичките и да отчетат пред Координационния съвет на СДС, че са преборили комунизма.

Уви, пребориха не само него, но и българското село – днес не новина, а ежедневие са такива факти като масовата миграция от селата към големите градове и главно – към чужбина, обезлюдяването и застаряването на селото, превръщането на някога китните и патриархални села в свърталище на престъпност, където малцината останали възрастни жители се страхуват от набезите на престъпници, които ще дойдат за скътаните под чаршафа им левчета от мизерната пенсия. И още нещо – обслужен бе икономическият интерес на зародилата се каста на едрите рентиери, които (не всички, но една значима част!) взимат на безценица същите разпарчатосани нивички, отнасят се с работниците си като с ратаи, превръщат се в местни деребеи, „шерифи“ и „барони“, печелят от спекула в цените, от европейски фондове и от всички възможни други канали и вече са баснословно богати не за българския, а за световния стандарт. Накратко: българското село, което векове наред е било опора на българщината, на патриотизма, патриархалното и на трудолюбието, днес е населено място със затихващи функции – в тъжна картина, най-ярко илюстрираща родната разруха. Без здравеопазване, без училища, без полиция, без адекватен поминък, без социален живот, без перспектива и бъдеще.

Това постигнаха – с много и уви, завинаги!

Това си струва да се припомни, защото тези дни поредният скандал във властта предизвика идеята на Асен Василев да продаде 20 процента (една пета!!!) от държавния поземлен фонд за едва 340 милиона лева (незабележима от очаквания БВП), при това – една значителна част не в пари кеш, а в компенсаторки.

Тази идея напомня на старата поговорка за това как разваляш къща, за да построиш кочина.

Земята е неоценим ресурс, нещо като застраховка „Живот“ за държавата, за икономиката, за обществото – земята е част от националната сигурност! И тя ще бъде продадена, за да се натъкми една миниатюрна част от  сметките, които не излизат на министър Асен Василев. То не бяха идеи държавата да плаща бонус срещу това да доносничиш за познати, които не плащат данъка, то не беше данък „бакшиш“ (за данък „богатство“ никой не говори!), то не бяха всевъзможни други екстравагантни идеи, които даже да бъдат приети, няма да заработят. Големият проблем при тази „идея“ е, че земята наистина ще бъде продадена, парите ще бъдат опукани (както и многото милиарди външен дълг, който се поема постоянно!), и завинаги ще изчезне от държавното богатство.

Както са напът да изчезнат въглищните мини и централи, както си отива цялата ни енергетика, както изчезнаха през годините и нашата електроника, блоковете на АЕЦ, машиностроенето, химическата промишленост, както изчезнаха „Кремиковци“ и БГА „Балкан“, както изчезна тютюневата промишленост, както изчезва армията ни… Не държавата е лош стопанин, а стопаните на държавата ни бяха лоши в тези 34 години! И не частникът е добрият стопанин – защото тези 34 години, в които всичко се правеше в негово име и благо, държавата ни рухна и затъна!

Когато всичко това изчезне в частни ръце, за какво всъщност ще отговаря държавата!?

Но нека не се самозаблуждаваме – това не е просто глупост и отчаяна идея за снижаване на бюджетния дефицит с нула цяло нула и нещо. Това е ДАЛАВЕРА!

Показват го две неща – земята наистина е ресурс, който постоянно вдига цената си, който е стратегически запас за „черни дни“, който е част от националната ни сигурност и суверенитет. Не е все едно защо, как и кой точно ще купи двадесет процента от останалата в държавни ръце земя! Дали ще е частна корпорация (помним как ПП-ДБ бяха обещали на близки фирми стотици милиони евро от Плана за възстановяване и как политици заплашвали министър да даде на „правилните“ фирми поръчки за 600 милиона – и двете не са опровергани убедително от „сглобката“) или корпорации? Дали тези частници са спонсори на ПП-ДБ, защото това би било най-обикновена корупция! Дали са спонсори и на другите партии от „сглобката“? Дали „печелившите“ вече се знаят!? Или пък са фирми, които ще строят всевъзможни ветрогенератори, перки и слънчеви батерии, които буквално изяждат обработваемата ни земя – помним колко стръвно ПП-ДБ пазеше тази клауза от закона! Или пък ще са чужди фирми, които ще произвеждат ГМО-та, защото наскоро браншовици и експерти алармираха, че се готви либерален режим за ГМО у нас?! Възможностите са много, нали!

Втори очевиден довод, че иде реч за далавера – КОМПЕНСАТОРКИТЕ! Това са хартийки с номинал от например 1 лев, но се търгуват за жълти стотинки и този или тези – а те не са абстрактни фигури – които са узнали малко по-рано от нас, че Асен Василев ще продава милиони декари срещу хартийки… са си купили нужните хартийки за стотинки, но ще ги използват с номинала по левче. И така – левче по левче – милиарди! Тук личат подходът, почеркът и съучастието на демиурга Иван Костов. Нали именно по негово време това бе най-често използваният метод за приватизация, наричана красиво в официозните медии „работническо-мениджърска“, а от народа – „разбойническо-мениджърска“. И тогава едни огромни предприятия (от машиностроенето, индустрията, енергетиката, металургията, транспорта, външната търговия) с гарантирани пазари, с огромна материална база, с машини и съоръжения, с прилежащите сгради се продаваха на силно занижена цена, която също не се плащаше в реални пари, а предимно в компенсаторки, но с обещания в някакво бъдеще да се направят инвестиции. Да, ама не! Година-две след приватизацията правителството „услужливо“ правеше анекси към договора, защото на приватизатора – видите ли – му е трудно и парите, които плати и инвестира, са му много… Стотици са тези примери за бандитска приватизация. По данни на тогавашния главен прокурор Никола Филчев срещу активи за 30 милиарда държавата е получила едва 3 милиарда… Но явно са позабравени, а наказани нали няма, щом днес пред очите ни опитват да ги повторят, но този път с българската земя, за която дедите ни са проливали кръвта си!

Колко са вече на брой националните и социалните предателства на тази „сглобка“!? С мините и въглищните централи, с реакторите на АЕЦ „Белене“, с посредническите схеми при газа, с нефта, с тока за бита на борсовия пазар, с подаряването на БТР-ите (и питаме как ще спасяваме хора в снега!?) на Киев, с купуването на изтребители на чертеж и на стари бронирани машини за милиарди, с атаките срещу българската полиция, с атаките срещу традиционното семейство и опита за прокарване на гей браковете, с поругаването на Националния празник. А сега и със земята!

Народе????