Тай­фу­нът на со­ци­ал­но-по­ли­ти­чес­ки­те про­ме­ни по­ми­та по пъ­тя си всич­ко, ко­е­то се из­ви­ся­ва от ми­на­ла­та епо­ха. Глав­ни дей­с­т­ва­щи ли­ца в раз­ру­ши­тел­ния про­цес са оп­ре­де­лен слой граж­да­ни, чи­я­то ро­ля е да про­ме­нят въз­п­ри­я­ти­е­то на ре­ал­ния по­ли­ти­чес­ки про­цес от стра­на на бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния, за­що­то те са­ми­те са про­дукт на вре­ме­то, ха­рак­тер­но обик­но­ве­но с не­дос­та­тъч­но об­ра­зо­ва­ние, лип­са на иде­а­ли, жаж­да за за­бо­га­тя­ва­не. Раз­ру­ше­ни­я­та са без­по­лез­ни, те на­пом­нят за "под­ви­га" на Хе­рос­т­рат, кой­то ис­кал да се про­чуе, да вле­зе в ис­то­ри­я­та и за­то­ва из­го­рил хра­ма на Ар­те­ми­да в род­ния си Ефес - ше­дьо­вър на ар­хи­тек­ту­ра­та. Ком­п­лек­сът на Хе­рос­т­рат во­ди към ес­тес­т­ве­на за­гу­ба на чув­с­т­во­то за ре­ал­ност и ка­то след­с­т­вие - за­гу­ба на со­ци­ал­на па­мет, тран­с­фор­ма­ци­я­та й и в край­на смет­ка про­мя­на на кул­тур­ния код.

Не­от­дав­на нап­ри­мер раз­го­ва­ряй­ки с ед­на бъл­гар­с­ка граж­дан­ка за въз­мож­ния де­мон­таж на па­мет­ни­ка "А­льо­ша" в Плов­див, чух­ме мне­ни­е­то й, че "не ни тряб­ва ги­ган­то­ма­ния…"

Ка­то чу­еш не­що та­ко­ва, ти иде да ка­жеш: "Хо­ра! Пог­лед­не­те ми­на­ло­то! Пог­лед­не­те вну­ши­тел­ни­те по раз­ме­ри ме­га­ли­ти по це­лия свят, вклю­чи­тел­но и в Бъл­га­рия… Ни­кой не мо­же да обяс­ни ис­тин­с­ка­та при­чи­на за въз­ник­ва­не­то им са­мо въз ос­но­ва на то­ва, че ня­кой ня­ко­га е пос­та­ви "кръст" на тях ка­то на не­ак­ту­ал­ни обек­ти от со­ци­ал­но-по­ли­ти­чес­ка­та кар­ти­на на ми­на­ло­то.

Де­мон­та­жът, пре­мах­ва­не­то или раз­ру­ша­ва­не­то на па­мет­ни­ци ни­ко­га не ста­ва без без­с­мис­лен и мо­мен­тен по­рив - приз­нак на пре­ход­на­та епо­ха. Цел­та на по­доб­ни де­я­ния ви­на­ги е да се за­рав­ня­ват, да се из­г­лаж­дат из­к­лю­чи­тел­ни чер­ти на пред­ход­на епо­ха в име­то на на­същ­ни­те пот­реб­нос­ти на съв­ре­ми­е­то - же­ла­ние да се нап­ра­виш, съз­да­вай­ки впе­чат­ле­ние, че ни­що не е има­ло, и да си при­пи­шеш "зас­лу­ги­те" за раз­ру­ша­ва­не­то на сви­де­тел­с­т­ва­та за ми­на­ло­то. Все то­зи ком­п­лекс на Хе­рос­т­рат…

А ето и още един раз­го­вор с бъл­га­рин, чо­век с вис­ше об­ра­зо­ва­ние. На на­ше­то пред­по­ло­же­ние, че след­ва­ща­та крач­ка след де­мон­та­жа на "А­льо­ша" ще бъ­де раз­ру­ша­ва­не на па­мет­ни­ци­те, пос­ве­те­ни на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на 1877 - 1878 г., чух­ме след­но­то: "…не ни тряб­ва­ше на­ме­са­та на Ру­сия, след 50 го­ди­ни Бъл­га­рия са­ма би се ос­во­бо­ди­ла от тур­ци­те, за­що­то Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия е от­с­лаб­ва­ла…"

След по­доб­ни раз­съж­де­ния мо­жеш са­мо да се чу­диш, за­що­то на та­ки­ва хо­ра не им хрум­ва, че 50 го­ди­ни то­ва са две по­ко­ле­ния, ко­и­то би­ха се на­ми­ра­ли под ос­ман­с­ко роб­с­т­во!

През 2003 г. нап­ри­мер в Аф­га­нис­тан бе­ше уни­що­жен, за­ед­но с дру­ги па­мет­ни­ци на кул­ту­ра­та, ана­ло­гът на бъл­гар­с­кия "Ма­дар­с­ки кон­ник" по съ­щи­те "со­лид­ни" при­чи­ни, ко­и­то поч­ти ви­на­ги имат ма­ща­бен ха­рак­тер, а на прак­ти­ка во­дят до раз­ру­ша­ва­не на зна­чим, обик­но­ве­но със зна­чи­тел­ни раз­ме­ри обект или обек­ти.

Па­мет­ни­кът на А­льо­ша е зна­ко­во съ­о­ръ­же­ние, обоз­на­ча­ва­що ця­ла епо­ха, из­диг­нат е по ини­ци­а­ти­ва и с бла­гот­во­ри­тел­ност от бъл­га­ри­те, ста­нал е сим­вол на Плов­див, как­то е Ай­фе­ло­ва­та ку­ла в Па­риж, Ро­ди­на­та май­ка във Вол­гог­рад, Ста­ту­я­та на Сво­бо­да­та в Ню Йорк…

Ува­жа­е­ми бъл­гар­с­ки граж­да­ни, ние, ко­и­то от­дав­на се за­ни­ма­ва­ме с изу­ча­ва­не на фе­но­ме­на за за­паз­ва­не на па­мет­ни­ци­те от Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на в Бъл­га­рия и от­на­ся­щи се с бла­го­дар­ност към те­зи от вас, ко­и­то са ги опа­зи­ли в дос­той­но със­то­я­ние це­ли 145 го­ди­ни, от все сър­це ви каз­ва­ме: раз­ру­ша­вай­ки па­мет­ни­ци, вие не во­ди­те бит­ка с Ру­сия, а със сво­и­те пред­ци и соб­с­т­ве­на­та си ис­то­рия. Ва­ши­те ба­би и дя­дов­ци, май­ки и ба­щи от ця­ло­то си сър­це, с раз­би­ра­не за ста­ва­що­то в она­зи труд­на епо­ха са из­диг­на­ли па­мет­ни­ка "А­льо­ша" - съ­би­ра­те­лен об­раз на во­и­на за­щит­ник, ос­во­бо­ди­тел, за да не се пов­та­ря ог­ром­на­та тра­ге­дия на XX век. За­мис­ле­те се!

Свет­ла­на и Гер­ман Ша­кар­би­е­ви, сдру­же­ние "Па­мет 1877 - 1878 г.", Плов­див