Бая мъже във властта се оплитат като патета в кълчища, каза в интервю за “24 часа” поетесата, която е член на Инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Илияна Йотова за президент

– Трудно ли е да си жена в мъжката българска политика, как ви се струва, г-жо Петкова?

– Да си жена, както казва Блага Димитрова, първата жена вицепрезидент на България, е винаги трудно, все едно дали в политиката, в личните отношения, или в кухнята. Тя определя целия женски живот като болка – от мъчителна до сладостна. Но да не забравяме, че думата “политика” е от женски род и да, мъжете доминират, обаче пък две жени винаги могат да скроят неочаквана шапка комуто когато се наложи. Трябва да навляза в дебрите на атавизма след матриархата, самият ви въпрос предполага, че на жената не в политиката ѝ е мястото, че жена на ръководна държавна длъжност е нещо неординерно, ама нали сме равноправни и дискриминацията на полова основа е нещо осъдително. Всичко в политиката е отговорна работа, затова трудна. Като наблюдавам тези процеси, бая мъже се оплитат като женски пернати в кълчища, та…

– И как се справя Илияна Йотова в състезанието за президент, което досега винаги е било чисто мъжко?

– Чисто мъжко, изключая вицепрезидентстването на Блага Димитрова и Маргарита Попова. Самата г-жа Йотова беше вицепрезидент и оттук идва моята увереност, че тя би била в случая най-добрият избор съобразно резултатите след първия тур. Достойно се справя с неагресивната и почтена кампания, без да забравяме, че като действащ президент тя няма как да пренебрегне задълженията си и да тръгне по пиарски клипчета, напудрени обиколки за среща с народонаселението и вижте ме как пошивам каренца с българска бродерия. Примерно. Освен това е достатъчно известна и разпознаваема, десета година защитава мястото си в президентството. Да, противниците ѝ сами определиха кампанията като “кална”, шапка ѝ свалям как не се поддаде и не отвърна не с измислени, а с реални компромати, сигурна съм, че биха се намерили. Може би на принципа panem et circenses (хляб и зрелища – б.р.) би могло да се реализира нещо по-атрактивно, обаче според мен г-жа Йотова като опитен политик знае, че когато хлябът не стига, зрелището се превръща в позорище.

– Има ли ваше стихотворение, в което можем да разпознаем една жена в един мъжки свят?

– Във всичките ми стихотворения е напълно разпознаваема жената в мъжкия свят, няма друг начин – аз съм жена и живея в този свят. В този точно, в който много мъже нямат казионното мъжко поведение и достатъчно жени са в панталони, защото, макар и кривнал, животът трябва да върви напред. Недолюбвам еманципацията в извратените ѝ форми жената да поеме всички функции на мъжа – от завинтването на бушона до прехраната на семейството, въпреки че прекрасно се справя с битовизмите, иновациите, кариерата и децата, докато т. нар. от мен мъжета се интересуват повече от маникюра и интимните си прически, отколкото от отговорностите към семейство и отечество. Обаче явно това е естествения ход на времената, в които ни се е паднало да живеем, интересните според китайското проклятие.

Направихме преди 40 години със Стефан Димитров и Богдана Карадочева песента “Само за жени”, в която невръстният ми акъл си е мислел, че шаржира битието, а всъщност не е побирал проекцията. Нищо де, не падаме на колене или поне се стараем, а все още честичко и успяваме.

– Има ли значение полът на бъдещия президент на България до 2031 г.? Нали по конституция президентът олицетворява единството на нацията, представлява България в международните отношения, върховен главнокомандващ е и отправя обръщения към народа.

– Именно. По конституция всеки гражданин, отговарящ на условията, залегнали в нея, има право да се кандидатира, за да изпълни не формално, отговорно тези функции. Относно възпитанието и самовъзпитанието, морала, ценностната система полът няма никакво значение.

Има достатъчно жени в международната политика, които блестящо са се справяли с най-високите държавни длъжности. Най-близък (териториално) за нас пример – президент на РСМ е Гордана Силяновска-Давкова. Прекрасно знам, че какъвто и пример да дам, той ще бъде уязвим от опонентната страна, но нали пред фактите даже предубедените мълчат. И нещо, което искам дебело да подчертая, моля да не се спекулира с президентската функция върховен главнокомандващ: при положение че не всички кандидати са отбивали редовната си военна служба, с какво са по-вещи в това отношение от която и да е жена? А г-жа Йотова доказа, че най-малкото може да приема парад, молете се да не дава господ да ѝ се налагат военновременни действия. Ерго изпълнява всички вменени функции.

– Вие сте член на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Йотова. Избройте 5 нейни качества, заради които смятате, че тя трябва да е президент.

– Да, аз съм застанала с името си зад кандидатурата на Илияна Йотова за президент на Република България. Когато заставам с името си – а го правя много по-рядко, отколкото може да си помислите, защото нося името на баща си и отвъд него няма как да отстъпвам – това е отговорно и обосновано решение. Противно на мнението за мен, че аз съм завеяна, романтична, неведома поетеса, всъщност съм изключително рационален човек. Настоящият ни президент е с опит, който, за да натрупаш, на всеки друг кандидат би му отнело поне година-две време. Да научи по кое стълбище да си отиде до кабинета, кой асансьор да ползва, имената на служителите – от секретарите до хигиениските – ах, не казвайте, че не е необходимо, обходимо е, добрият ръководител го знае, а още повече – служителите го знаят, протокола къде, с кого, как, ей такива едни дребнички нещица, които трябва да научиш и да спазваш, ако искаш да не ти се смеят. Нарочно наблягам на тях, по-важните и по-високите са още по-трудни, поне така си мисля. Опитът на г-жа Йотова е безценен. Пет качества? Нали знаете, че всичко, което се опитам да изброя, моментално ще бъде злостно опровергано. Международният опит, разпознаваемостта ѝ сред световния политически елит, балансираното ѝ поведение по отношение горещите проблеми, съответстващо на задължителния суверенитет на нашата държава, гладката реч и мигновените ѝ реакции с учудващо самообладание и за мен, на първо място – Илияна Йотова е умна, натрупала е много знания и още по-важно, познания и знае как да ги използва. Надявам се, в името на България.

– Всъщност от какъв президент има нужда България в следващите 5 г.? Видимо обществото е разделено, видими са вълни на омраза, апатия, тревога, на недоверие към институциите. И сме сред невиждана геополитическа турбуленция.

– Имаме нужда от опитен президент, който няма да срича тепърва длъжностната характеристика на този пост, който има създадено име и положение в международните отношения, познат и разпознаваем е в европейски и световен план, умее да оценява политическата обстановка. Г-жа Йотова изпълнява тези изисквания.

– Опонентите на Йотова твърдят, че ако спечели изборите, няма да е толкова силен коректив на изпълнителната власт в лицето на мнозинството на “Прогресивна България”. Така ли е?

– Правомощията на президентската институция са толкова нелепо ограничени, че дори непрестанно да връща законопроекти, защото все пак ние сме парламентарна република, не може да ги обезсили. Тоест винаги може да има съмнения кой в кое поле играе в политиката, но, уважаеми, президентският мандат е петгодишен, а парламентарният – четири. Я камилата, я камиларя, я камилата през иглените уши. И няма да сложа ударението на правилното място, нито ще обяснявам кое какво значи, четете и се учете, важно е.

– Как ще коментирате скандала от миналия четвъртък, когато служител на НСО, охранявайки шефката на парламента Михаела Доцова, блъсна на земята журналистката Соня Колтуклиева?

– Никак не ми се ще да коментирам едно активно мероприятие, което взе жертва. Добре поне, че жертвата е една, служителят на НСО и г-жа Доцова понесоха само морални щети, въпреки че и това беше удовлетворяващо за разигралия се спектакъл. Какво видях аз на базата на първоначалните данни. Никой не е “проснал по гръб” потърпевшата г-жа Колтуклиева. Гардът отстранява рязко ръцете ѝ от вратата на автомобила, тя пристъпва назад и дебелите подметки на спортните ѝ обувки срещат бордюра, от което, естествено, губи равновесие и съответно, имайки предвид, дето журналистката не е някоя сбабичосана хърба, а жена с импозантна фигура, пада в цял ръст. Когато трябва да се обезвреди заплашващо сигурността лице, това се прави по устав, “сгъвайки” го напред, към корема, с цел, ако има оръдие за поразяване (нож, хладно, взривно устройство), да не може да го употреби по предназначение. Елементарни правила, понятни за всеки здрав разум. Пак по устав автомобилът потегля веднага, защото не се знае дали това е самоволно навлизане в личностно пространство, или по-мащабна атака. Като фон на инцидента мъжки глас крещи заплашителни квалификации, друг насърчава “Стой, стой”, вероятно към потърпевшата, тъй щото по най-бързия начин се напуска мястото на инцидента, като охраняваното лице няма право да дава нареждания, а само да изпълнява нарежданията на охраната. И най-важното: да се остави на спокойствие г-жа Колтуклиева, имайки предвид поставената диагноза. Комоцио церебри е най-леката форма на увреда, но е мозъчна увреда! Докато не се възстанови, а това не става от днес за утре, всяка изява може да влоши състоянието ѝ, а всяка нейна дума да се подложи на основателно съмнение. От сърце призовавам за милост, както и бързо възстановяване на г-жа Колтуклиева, тя също е била в работен режим. И няма да правя разбор на ситуацията, не е моя работа, всеки си има акъл.

– Вторият тур на изборите е в Деня на народните будители – 1 ноември. Дали нашият избор на президент ще ни помогне да сме по-будни за новите знания, идеи, иновации, за порив за повече духовност и усещане за общност?

– Аз в съвпадения не вярвам. Първият тур съвпадна със смяната на лятното със зимното часово време. Хайде, да отдадем резултатите на този един час в плюс, нелепо е. Много ми се ще да зная, аз си обичам невъзможните статистически данни, колко процента от гласуващите знаят кой е св. Йоан Рилски и защо на 1 ноември се празнува Денят на народните будители. Без да упоменаваме Юлианския и Григорианския календар, че съвсем ще се объркаме. Без грам пренебрежение или обида към целокупния български народ, към койото принадлежа със сърце и ум. Просто борбата между веществения стомах и невидимия дух е безмилостно жестока. Но един държавен глава, който да успее да създаде сигурност, стабилност, работещи икономика и институции, възможности за реализация на националния потенциал, гаранции за достоен живот на своите граждани и перспектива за по-добро бъдеще, ще повдигне и духа български. Знам, дето тези слова звучат лозунгарски, но в ръцете и ума на бъдещия президент те могат да бъдат изпълнени със съдържание, поне ми се ще да вярвам. И в духа на народните будители ще се опра пак на Иван Вазов, който през 1883 година пише елегията “Линее нашто поколение” и призовава

Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло –

какво ще да му завещайш?

Хайде да мислим, а? Не боли. Боли после.