Ня­кои ин­же­нер­ни ре­ше­ния са раз­ра­бо­те­ни за мет­ро­то в Санкт Пе­тер­бург за пър­ви път в све­та. Та­ка нап­ри­мер Лон­дон­с­ки­ят ту­нел под Тем­за е въз­ник­нал бла­го­да­ре­ние на сан­к­т­пе­тер­бур­г­с­ки про­ект, раз­ка­за bg.rbth.com.

Иде­я­та за пос­т­ро­я­ва­не на ту­нел в Санкт Пе­тер­бург е из­ка­за­на за пръв път в на­ча­ло­то на XIX век. През 1814 г., ко­га­то им­пе­ра­тор Алек­сан­дър I се сре­ща с френ­с­кия ин­же­нер Марк Брю­нел в Лон­дон. Пос­лед­ни­ят пред­ла­га на рус­кия цар да свър­же Ва­си­лев­с­кия ос­т­ров и Ад­ми­рал­тей­с­ка­та стра­на, ка­то про­ка­ра ту­нел под ре­ка Не­ва. За то­зи про­ект през 1818 г. ин­же­не­рът изоб­ре­тя­ва щит за про­ко­па­ва­не на ту­не­ли. Та­зи идея оба­че е от­ло­же­на, а след смърт­та на Алек­сан­дър I се от­каз­ват от нея на­пъл­но: ре­ша­ват да се за­до­во­лят с мос­то­ве. Та­ка Брю­нел из­пол­з­ва ту­нел­ния щит, за да про­ка­ра ту­нел под ре­ка Тем­за. От­то­га­ва изоб­ре­те­ни­е­то му се из­пол­з­ва за из­г­раж­да­не на мет­ро­по­ли­те­ни на всич­ки кон­ти­нен­ти. А лон­дон­с­ки­ят ту­нел поз­во­ля­ва на бри­тан­ци­те пър­ви в све­та да за­поч­нат да из­пол­з­ват мет­ро­то.

"Ад­ми­рал­тей­с­ка" е най-дъл­бо­ка­та стан­ция в Ру­сия с най-дъл­гия ес­ка­ла­тор в све­та. Мет­ро­то в Санкт Пе­тер­бург е най-дъл­бо­ко­то в све­та по от­но­ше­ние на сред­на­та дъл­бо­чи­на. Не е из­не­над­ва­що, че най-дъл­бо­ка­та мет­рос­тан­ция в стра­на­та, "Ад­ми­рал­тей­с­ка", се на­ми­ра тук - на 86 мет­ра под зе­мя­та. До пе­ро­на во­ди най-дъл­ги­ят ес­ка­ла­тор в све­та: дъл­жи­на­та на тран­с­пор­т­на­та му лен­та е 137,4 мет­ра. Но до­ри и той не е дос­та­тъ­чен, за да се стиг­не до ва­го­на. Ето за­що на стан­ци­я­та има два ес­ка­ла­то­ра. Ком­п­лек­сът на мет­рос­тан­ция "Ад­ми­рал­тей­с­ка" е пос­т­ро­ен още през 1997 г., но стан­ци­я­та е от­к­ри­та през 2011 г., за­що­то над 10 го­ди­ни в гра­да се ре­ша­ва, къ­де да се нап­ра­ви на­зем­но­то фо­а­йе. Та­ка в про­дъл­же­ние на 14 го­ди­ни вла­ко­ве­те пре­ми­на­ват през "Ад­ми­рал­тей­с­ка", без да спи­рат, за­то­ва я на­ри­чат "стан­ция приз­рак".

"Спор­тив­ная" пък е пър­ва­та стан­ция в Ру­сия с ту­нел, обо­руд­ван с тра­во­ла­то­ри (хо­ри­зон­тал­ни ек­с­ка­ва­то­ри). През 2015 г. от нея е от­к­рит вто­ри из­ход, кой­то се на­ми­ра от дру­га­та стра­на на ре­ка Не­ва. На дъл­бо­чи­на 10 мет­ра под дъ­но­то на ре­ка­та е про­ко­пан 300-мет­ров пе­ше­хо­ден ту­нел, кой­то свър­з­ва Ва­си­лев­с­кия и Пет­рог­рад­с­кия ос­т­ров. Той е пър­ви­ят в Ру­сия, в кой­то са из­пол­з­ва­ни тра­во­ла­то­ри. То­ва е и един­с­т­ве­на­та дву­е­таж­на стан­ция в гра­да, ко­я­то мо­же да при­е­ма вла­ко­ве от две ли­нии, гор­на и дол­на, по че­ти­ри ко­ло­во­за - ляв и де­сен. Въп­ре­ки то­ва тя все още не фун­к­ци­о­ни­ра ка­то тран­с­фер­на. То­зи ва­ри­ант е про­ек­ти­ран за бъ­де­ще­то, за из­г­раж­да­не­то на око­лов­ръс­т­на­та ли­ния. Та­ка че и на гор­но­то, и на дол­но­то ни­во вла­ко­ве­те все още пъ­ту­ват са­мо от ед­на­та стра­на.

Пър­ви­те в све­та "хо­ри­зон­тал­ни асан­сьо­ри" в мет­ро­то се по­я­вя­ват в Санкт Пе­тер­бург. Те пред­с­тав­ля­ват стан­ции от зат­во­рен тип. Тях­на­та осо­бе­ност е в то­ва, че във ва­го­на мо­же да се вле­зе през ав­то­ма­тич­ни вра­ти на пе­ро­на, ко­и­то се на­ри­чат "хо­ри­зон­тал­ни асан­сьо­ри". В мос­ков­с­ко­то мет­ро ня­ма по­доб­ни стан­ции. Пър­ва­та стан­ция от то­зи тип е "Парк на По­бе­да­та". Тя е пус­на­та в ек­с­п­ло­а­та­ция през 1961 го­ди­на. В про­дъл­же­ние на 11 го­ди­ни, до 1972 г., в гра­да са пос­т­ро­е­ни 10 та­ки­ва стан­ции - на си­ньо­то и зе­ле­но­то раз­к­ло­не­ние. Те са по-ев­ти­ни за стро­и­тел­с­т­во­то, по-бе­зо­пас­ни за път­ни­ци­те, но при ек­с­п­ло­а­та­ци­я­та се оказ­ват по-слож­ни. Факт е, че ма­ши­нис­тът тряб­ва да се "при­це­ли", за да спре вла­ка точ­но пред вра­ти­те. Ако вла­кът се раз­ми­не с ня­кол­ко мет­ра, ще тряб­ва да се вър­не на­зад, ко­е­то е до­пъл­ни­тел­но вре­ме. Ос­вен то­ва хо­ри­зон­тал­ни­те асан­сьо­ри дик­ту­ват не­об­хо­ди­мост­та от про­ек­ти­ра­не на но­ви вла­ко­ве с под­хо­дя­що раз­с­то­я­ние меж­ду вра­ти­те. Меж­ду дру­го­то, то­ва е при­чи­на­та днес раз­лич­ни вла­ко­ве да се дви­жат по раз­лич­ни ли­нии. Тъй ка­то под­д­ръж­ка­та на са­ми­те "асан­сьо­ри" изис­к­ва до­пъл­ни­тел­ни сред­с­т­ва, иде­я­та е изос­та­ве­на.