То­ва е пос­лед­ни­ят ма­те­ри­ал от по­ре­ди­ца­та на се­мей­с­т­во Ша­кар­би­е­ви, пос­ве­те­на на па­мет­ни­ци­те от Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на.

На 13 де­кем­в­ри 1877 г. За­пад­ни­ят от­ряд на ге­не­рал Гур­ко, със­то­ящ се от 40 ба­та­льо­на, 16 ес­кад­ро­на и 4 оръ­дия, нас­тъп­ва в 6 ко­ло­ни към Со­фия. Те­зи дей­с­т­вия не ос­та­ват не­за­бе­ля­за­ни от тур­с­ко­то ко­ман­д­ва­не на Ор­ха­ний­с­ка­та ар­мия, ко­е­то се опа­ся­ва от въз­мож­но­то об­к­ръ­жа­ва­не на ця­ла­та ар­мия и пос­лед­ва­що­то й пле­ня­ва­не. Ко­ман­д­ва­щи­ят ар­ми­я­та Ша­кир па­ша ре­ша­ва да изос­та­ви по­зи­ци­и­те при Ара­ба­ко­нак. За да оси­гу­ри от­с­тъп­ле­ни­е­то, той на­реж­да на Бе­кир па­ша да ук­ре­пи по­зи­ци­и­те край се­ло Таш­кесен (Са­ран­ци), за да за­ба­ви нас­тъп­ле­ни­е­то на рус­ки­те вой­с­ки. На раз­по­ло­же­ние на Бе­кир па­ша са 8 пе­хот­ни ба­та­льо­на и 3 ес­кад­ро­на ка­ва­ле­рия, об­що над 3000 ду­ши и око­ло 10 ар­ти­ле­рий­с­ки оръ­дия. От своя стра­на рус­ко­то ко­ман­д­ва­не хвър­ля в бит­ка­та не по-мал­ко от 25 000 вой­ни­ци. Част от те­зи си­ли, по ед­на или дру­га при­чи­на, би­ли ан­га­жи­ра­ни ед­ва в пос­лед­ни­те ча­со­ве на бит­ка­та. Всъщ­ност сре­щу вой­с­ки­те на Бе­кир па­ша се сра­жа­ва­ли око­ло 12 хи­ля­ди рус­ки вой­ни­ци. Прид­виж­ва­не­то на рус­ки­те вой­с­ки би­ло сил­но за­ба­ве­но по­ра­ди дъл­бо­кия сняг и ог­ра­ни­че­на­та ви­ди­мост. Ти­лът на рус­ки­те вой­с­ки се оси­гу­ря­вал от 5 ба­та­льо­на, 12 сот­ни от Кав­каз­ка­та ка­заш­ка бри­га­да и 5 пла­нин­с­ки оръ­дия под ко­ман­д­ва­не­то на ге­не­рал Ве­ли­а­ми­нов. Дес­ни­ят фланг се за­щи­та­вал от Ас­т­ра­хан­с­кия дра­гун­с­ки полк.

Сут­рин­та на 19 де­кем­в­ри 1877 г. ко­ло­на, ко­ман­д­ва­на от ге­не­рал Кур­лов, със­то­я­ща се от Во­лин­с­кия и Сан­к­т­пе­тер­бур­г­с­кия гре­на­дир­с­ки полк на лей­б­г­вар­ди­я­та, ата­ку­ва ре­ду­ти­те, раз­по­ло­же­ни из­точ­но от се­ло Таш­ки­сен. Вой­с­ки­те са пос­рещ­на­ти с те­жък ар­ти­ле­рий­с­ки и зал­пов огън. Во­лин­с­ки­ят полк во­ди ата­ка­та от­п­ред, а Сан­к­т­пе­тер­бур­г­с­ки­ят полк ата­ку­ва ле­вия фланг на тур­ци­те. Въп­ре­ки упо­ри­та­та съп­ро­ти­ва клю­чо­ва­та по­зи­ция е прев­зе­та мал­ко след обяд.

Ко­ло­на, ко­ман­д­ва­на от ге­не­рал Ра­ух и със­та­ве­на от лей­б­г­вар­дей­с­кия Пре­об­ра­жен­с­ки и Из­май­лов­с­кия полк, ата­ку­ва дес­ния фланг на тур­с­ка­та по­зи­ция. Пря­ко по­па­де­ние от ед­на от ба­та­ре­и­те на ко­ло­на­та сри­ва сан­дък с бо­еп­ри­па­си на един от тур­с­ки­те ар­ти­ле­рий­с­ки еки­па­жи. То­ва до­веж­да до па­ни­ка и ма­со­во от­с­тъп­ле­ние от ре­ду­та.

Ко­ло­на­та на ге­не­рал-адю­тант граф Пьо­тър Ива­но­вич Шу­ва­лов, със­та­ве­на от ба­та­льо­ни от Из­май­лов­с­кия, Мос­ков­с­кия и Пав­лов­с­кия полк, за­е­ла по­зи­ции се­вер­но от се­ло­то. Дъл­бо­ки­ят сняг зат­руд­ня­ва прид­виж­ва­не­то на ко­ло­на­та и тя учас­т­ва в бит­ка­та са­мо с ар­ти­ле­рий­с­ки огън.

От­ря­дът на пол­ков­ник Ге­ор­гий Вас­мунд слу­жил ка­то свър­з­ва­що зве­но меж­ду ле­вия фланг на ге­не­рал Ра­ух и дес­ноф­лан­го­ва­та ко­ло­на на ге­не­рал Шу­ва­лов, но за­ба­вен по пъ­тя от мно­гоб­рой­ни труд­нос­ти, ус­пя­ва да се вклю­чи в бит­ка­та мал­ко пре­ди ней­ния край.

Ко­ло­на­та на ге­не­рал Фи­ло­со­фов, със­то­я­ща се от Ли­тов­с­кия и Кек­с­хол­м­с­кия гре­на­дир­с­ки полк, би­ла ос­та­ве­на в ре­зерв и раз­по­ло­же­на на пъ­тя към се­ло­то.

Бав­но­то нас­тъп­ле­ние на рус­ки­те вой­с­ки и 8-ча­со­во­то сра­же­ние поз­во­ля­ват на Бе­кир па­ша да из­тег­ли ос­та­тъ­ци­те от та­бо­ри­те си на под­гот­ве­ни по­зи­ции в се­ло Дол­но Ка­мар­ци.

Ра­но на 20 де­кем­в­ри рус­ко­то ко­ман­д­ва­не от­к­ри­ва, че по­зи­ци­и­те при Таш­кесен и Ара­ба­ко­нак са на­пъл­но изос­та­ве­ни от тур­с­ки­те вой­с­ки. В ре­зул­тат на ра­зуз­на­ва­не­то рус­ка­та ка­ва­ле­рия пле­ня­ва сто­ти­ци от­с­тъп­ва­щи тур­ци и обоз. Бит­ка­та при Таш­ки­сен за­вър­ш­ва с по­бе­да на рус­ки­те вой­с­ки. За­гу­би­те на рус­ки­те вой­с­ки са око­ло 580 ду­ши, а на тур­ци­те - око­ло 800 ду­ши.

По­бе­да­та в бит­ка­та при Таш­кесен за­вър­ш­ва пре­хо­да на За­пад­ния от­ряд на рус­ка­та ар­мия под ко­ман­д­ва­не­то на ге­не­рал Гур­ко през Бал­ка­на и поз­во­ля­ва на рус­ки­те вой­с­ки да про­дъл­жат по­бед­ния си по­ход към Со­фия и Плов­див.

Свет­ла­на и Гер­ман Ша­кар­би­е­ви, Сдру­же­ние "Па­мет 1877-1878", Плов­див