Ни­ко­лай Рьо­рих (9 ок­том­в­ри 1874 - 13 де­кем­в­ри 1947 г.) е из­вес­тен ху­дож­ник, мис­ли­тел, ар­хе­о­лог, чий­то та­лант се про­я­вя­ва в най-раз­лич­ни об­лас­ти. Във вся­ка от тях той е ос­та­вил яр­ка сле­да. Спи­съ­кът с не­го­ви­те ам­п­лоа е без­к­ра­ен. Той из­гот­вя пър­во­то меж­ду­на­род­но спо­ра­зу­ме­ние за за­щи­та на кул­тур­ни­те цен­нос­ти и съз­да­ва фи­ло­соф­с­ка­та док­т­ри­на "Жи­ва­та ети­ка", въз­ро­ди древ­ни­те рус­ки за­на­я­ти и про­ек­ти­ра те­ат­рал­ни пред­-с­тав­ле­ния в рус­ки­те се­зо­ни на Сер­гей Дя­ги­лев, раз­ка­за cul-ture.ru.

Рьо­рих пре­кар­ва дет­с­т­во­то и мла­дост­та си в Санкт Пе­тер­бург. През ля­то­то пъ­ту­ва със се­мей­с­т­во­то си до име­ни­е­то Из­ва­ра - учас­т­ва в раз­коп­ки на мес­т­ни­те мо­ги­ли и изу­ча­ва ле­ген­ди­те, свър­за­ни с тях. Там за­мис­ля и пър­ви­те си твор­би, сред ко­и­то е и кар­ти­на­та "Го­нец" за враж­да­та на сла­вян­с­ки­те пле­ме­на. За та­зи кар­ти­на Ни­ко­лай Рьо­рих по­лу­ча­ва зва­ни­е­то ху­дож­ник в Им­пе­ра­тор­с­ка­та ака­де­мия на из­кус­т­ва­та, а ко­лек­ци­о­не­рът Па­вел Тре­тя­ков я при­до­би­ва за сво­я­та га­ле­рия.

Уче­ник на Ар­хип Ку­ин­джи, въз­пи­та­ник на Им­пе­ра­тор­с­ка­та ху­до­жес­т­ве­на ака­де­мия, през есен­та на 1900 г. той за­ми­на­ва за Па­риж на курс в ате­ли­е­то на Фер­нан Кор­мон. Ня­кол­ко го­ди­ни по-къс­но се за­е­ма със за­да­ча­та да съз­да­ва сте­но­пи­си. В на­ча­ло­то на XX в. се про­я­вя­ва още ед­на стра­на на та­лан­та му - в съз­да­ва­не­то на сце­ног­ра­фия и кос­тю­ми за те­ат­рал­ни пос­та­нов­ки. Пър­ви­ят му опит е спек­та­къ­лът "Три­те влъх­ви" в Ста­рия те­а­тър на Санкт Пе­тер­бург.

За­ед­но със съп­ру­га­та си Еле­на и си­на си Юрий през 1923 г. ху­дож­ни­кът пъ­ту­ва до Цен­т­рал­на Азия: Ин­дия, Ки­тай, Ал­тай и Си­бир, Ти­бет, Мон­го­лия. По пъ­тя ху­дож­ни­кът съз­да­ва бли­зо пет­с­то­тин кар­ти­ни. През 1935 г. се ус­та­но­вя­ва в Ин­дия (и ос­та­ва до смърт­та си): тук пре­жи­вя­ва твор­чес­ки раз­ц­вет - съз­да­ва над хи­ля­да кар­ти­ни, две кни­ги, не­го­ви твор­би са по­каз­ва­ни в най-го­ле­ми­те га­ле­рии в све­та.

На­пус­нал Ру­сия още пре­ди ре­во­лю­ци­я­та, той ни­ко­га не се от­каз­ва от опи­ти­те си да се за­вър­не в ро­ди­на­та си. След 1917 г. мла­да­та дър­жа­ва зат­ва­ря гра­ни­ци­те си, но въп­ре­ки то­ва ху­дож­ни­кът се на­дя­ва ра­но или къс­но да ви­ди род­ни­те си мес­та. В Съ­вет­с­ка Ру­сия, за­ра­ди кри­ти­ки­те си към бол­ше­ви­ки­те, той е не­же­лан гост. Ня­кол­ко сед­ми­ци пре­ди смърт­та си ху­дож­ни­кът по­да­ва мол­ба за ви­за за вли­за­не в Съ­вет­с­кия съ­юз, но не до­чак­ва от­го­вор - на 13 де­кем­в­ри 1947 г. уми­ра, а све­тът нас­ле­дя­ва не­го­ви­те ше­дьов­ри.