БСП организира дискусия „Конституционализъм и народовластие“ по повод годишнината от приемането на основния закон на страната

Българската конституция не изпълнява социалната си функция 35 години след своето приемаме (12 юли 1991 г.). Това мнението доминираше в основни доклади и изказвания по време на организираната от БСП дискусия „Конституционализъм и народовластие“ с  участието на президента на България (2002 – 2012 г.) Георги Първанов, политици, бивши депутати от Седмото велико народно събрание, действащи народни представители, юристи, учени.

Това не е разговор за миналото, започна встъпителното си слово лидерът на БСП Крум Зарков. Той изтъкна трите основни принципа на Конституцията, които трябва да изведат България до състояние, в което тя да бъде демократична, правова и социална държава.

Конституцията се каза подходяща за приемането на България в ЕС, констатира един от основните докладчици - конституционният съдия проф. Янаки Стоилов. По думите му направените през последните години промени в нея не могат да се тълкуват еднозначно. Макар да в пише в нея, че властта произлиза от народа, той не може да упражни пряко тази власт, особено по външнополитически въпроси, коментира още проф. Стоилов. ЗЕМЯ припомня, че проф. Стоилов, в качеството си на депутат от БСП, е авторът на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който регламентира провеждането на референдумите.

Има противоречие между политическото представителство и компетентността в управлението, смята конституционният съдия. Той нарече това „двоен дефицит“ на управлението в България, като обърна внимание, че хора с ниска компетентност, но политически угодни, трябва да вземат професионални решения, без да са специалисти.

Демокрацията малко или много е популистки режим, заяви още проф. Стоилов.

Основни говорители на дискусията бяха (от ляво надясно) Любомир Кючуков, проф. Янаки Стоилов, Димитър Манолов

В международните отношения вече се наблюдава заобикаляне на правото, каза пък в експозето си директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков. Това е подриване на фундамента на международните отношения, категоричен бе той. Кючуков обърна внимание, че сегашният международен ред е базиран на националните държави, но все повече се появяват наднационални играчи на политическото поле, което превръща съхраняването на международните институции в първостепенна задача.

В изказването си президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов се спря основно на социалната функция на Конституцията, като изтъкна, че тя гарантира трудовите и социалните права на гражданите, но на практика, те не се прилагат по начина, по който са разписани в основния закон. Например системата на здравеопазването не хармонизира със записаното в конституцията, каза синдикалистът.

Манолов обърна внимание на бягството на държавата от задължението по конституция да осигури достоен труд, да бъде социална по своя характер, да осигури съобразно чл. 52 безплатно ползване на медицинско обслужване, а синдикалиста също коментира изпълнението на чл. 47, който постулира предоставянето на безплатна акушерска помощ. „Някой да е виждал такова нещо“?, обърна се той към залата.

Въпреки гарантираното от конституцията право на стачка, Манолов коментира, че в българските предприятия масово се мачкат синдикалните права на работниците, като е ограничено съществено правото на браншова стачка и на политическа такава. „Ей затова не сме като в Гърция“, резюмира той.

За разминаването на между прогласените от конституцията социални права и реалността, говори и бившият вицепремиер в кабинета „Попов“ Александър Томов. „Конституцията е основана на идеология, която не се състоя“, каза Томов. Седемнайсет члена на основния закон изобщо не се изпълняват, смята той. Концепцията за социалната държава прогласена в преамбюла на конституцията не се реализира, отбеляза още Томов.

А не става ли тогава дума за криза на конституционализма, ако имаме такова разминаване между текста на конституцията и живия живот, попита на свой ред бившият председател на парламента Георги Пирински.

На фона на казаното от предходните говорители думите му прозвучаха по-скоро като констатация, отколкото като въпрос.