„За 9-те месеца на 2026 г. допуснатите лица до пазара на труда от трети държави са 46 920, като това включва всички режими, свързани със заетост на чужденци в България. Те идват от 84 различни държави, като най-много са работещите с единно разрешение за пребиваване и работа. На следващо място идват регистрираните в сезонна заетост до 90 дни – приблизително 14 хил. регистрирани лица. Следват сезонната заетост от 90 дни до 9 месеца, след това сезонна заетост от 90 дни до 6 месеца. Това са най-лесните три режима за регистрация на достъп до пазара на труда на граждани на трети държави“.

Това отбеляза пред БНР главният експерт „Пазар на труда“ в КНСБ Атанаска Тодорова.

По думите ѝ през миналата година са дошли малко повече от 49 хил. лица от трети страни, получили право до пазара на труда в България. „За сравнение с настоящия момент – това означава, че за оставащите 3 месеца е реалистично да достигнем цифрата от 60 хил. допуснати до българския пазар на труда граждани на трети държави“, посочи тя в интервю за предаването „Хоризонт до обед“.

Най-много са дошли от Узбекистан – над 12 хил. лица. На второ място са тези от Непал, а на трето е Турция. Следват дошлите от Киргизката република, Индия и Индонезия. Те работят в различни сектори.

По думите на Атанаска Тодорова има леко намаление спрямо предходната година на лицата, които са получили регистрация с български произход. От началото на годината тези лица са само 49, уточни тя.

Тодорова обясни, че единното разрешително за пребиваване и работа е едно от най-продължителните разрешителни – до 3 години. След това лицата могат да продължат своя престой, като подадат допълнителни документи към Дирекция „Миграция“.

Другият режим, който е с по-голяма продължителност, но не е предпочитан от българските работодатели, е синя карта на ЕС, посочи специалистът и уточни, че тя дава право на гражданите на трети държави да работят в страната до 5 години. Това са най-висококвалифицираните кадри. За 9-те месеца на годината такова разрешение са получили близо 1000 души.

Атанаска Тодорова напомни, че лицата с временна закрила в България могат да работят без разрешително за работата. Гражданите на Украйна започват да търсят по-дългосрочна перспектива за пребиваване и работа в България, обяви тя.

Все по-трудно се справяме с кадрите, каза от своя страна Стефан Гогаджов – зам.-управител на хотелска верига по Черноморието.

„Голяма част от хората ни са чужденци – от Турция, Киргизстан, Узбекистан, Индонезия. Този състав при нас вече достига в различните хотели между 50 – 60 % от целия персонал. Въпреки че сезонът не беше приключил, ние започнахме с подготовката за набирането на хората за следващия сезон още в края на август, защото процедурата изисква страшно много време – за издаването на разрешителните“.

За сезонния бизнес и сезонната заетост става все по-трудно намирането на такива хора, категоричен бе той и добави:

„Държим да работим с българи, но за съжаление тези хора ги няма на трудовия пазар“.

Работодателите традиционно алармират за глад за кадри в почти всички сектори на икономиката и настояват за облекчаване на разрешителните процедури.