Длъжностни лица и учени от страните от Азиатско-тихоокеанския регион осъдиха изопачаването на историята и възраждането на милитаризма в Япония

Наскоро се навършиха 80 години от създаването на Международния военен трибунал за Далечния изток (Токийските процеси). По този повод длъжностни лица и учени от Азиатско-тихоокеанския регион, който беше основната жертва на японските зверства по време на Втората световна война, призоваха Токио да не си затваря очите за собственото си военно минало, а международната общност да бъде предпазлива към настоящото възраждане на милитаристични настроения.

Преди осемдесет години трибуналът осъди 25 японски военнопрестъпници, седем от които бяха осъдени на смърт, включително скандалния Хидеки Тоджо, който беше министър-председател на Япония от 1941 до 1944 г. Токийските процеси, основани на обширни доказателства, разкриха престъпленията на японския милитаризъм и се превърнаха в знакова победа за справедливост над агресията.

Осем десетилетия по-късно остават съмнения дали Япония е преосмислила напълно историята си и е взела поука от нея. Критиците посочват действията на определени политици и крайнодесни активистки групи, включително посещението им в храма Ясукуни, изопачаванията в учебниците по история, дебатите за преразглеждане на пацифистката конституция и ускоряването на военната експанзия.

Недостатъчно преосмисляне на миналото

Антониус Суварман, професор в индонезийския университет Саната Дхарма, смята, че ключовият въпрос е дали процесът на морално размишление върху миналото наистина е в ход. „Когато една нация замъглява историята, релативизира военните престъпления или дори прославя извършителите на насилие, това е знак, че уроците на историята не са наистина научени“, каза той, отбелязвайки, че почитането на военнопрестъпниците без критика само ще нарани допълнително жертвите.

Членът на Историческата комисия на Мианмар Мийнт Тейн заяви, че японските политически лидери и законодатели, които открито посещават храма Ясукуни, игнорират страданията на азиатските страни, които някога са били брутално нападнати, и подобни действия могат да се разглеждат като „стъпки към възраждане на милитаристични настроения в съвременна Япония“.

„Това предполага, че в Япония, и особено в управляващата партия, има нарастващо движение за омаловажаване на историята им във време, когато те се ремилитаризират“, каза Робърт Баруик, национален председател на Австралийската гражданска партия. Според Сим Ан, старши държавен министър на външните и вътрешните работи, Сингапур признава, че тежестта на щетите и страданията, нанесени от Япония по време на Втората световна война, продължава да създава сложни исторически проблеми в някои части на Азия. Сингапур се надява, че Япония ще обмисли как може да се справи с тези текущи проблеми, добави служителят.

Нова заплаха за регионалната сигурност

Коментирайки настоящата тенденция на Япония да омаловажава или отрича собствената си история на агресия, малайзийският учен и член на експертния комитет на Центъра за стратегически регионални изследвания, Джиткай Чин, заяви, че липсата на историческо размишление може да доведе до когнитивни изкривявания, отслабване на взаимното доверие и изостряне на проблемите с регионалната сигурност.

Според него, погрешните действия могат да бъдат тълкувани като отричане на исторически факти, причинявайки негодувание в съседните страни и водещи до дипломатически търкания и стратегически грешки.

Анна Малиндог-Уй, вицепрезидент на базирания в Манила Институт за стратегически изследвания „Азиатски век“ във Филипините, заяви, че скорошните инциденти с военни нарушения и възходът на десни настроения в Япония неизбежно засилват регионалното напрежение.

„В регион, където историческите спомени остават дълбоко вкоренени, дори символичните действия придобиват огромно значение, а сянката на Втората световна война все още оформя подхода на Филипините към военното развитие на Япония“, отбеляза тя.

Колумнистът Уилсън Лий Флорес от „Филиппинската звезда“ твърди, че зверства като Батаанския марш на смъртта и клането в Манила са били третирани обобщено на Токийските процеси, което е довело до това много от преките извършители да избегнат наказание.

Именно защото Токийските процеси не успяха да осигурят пълно правосъдие, японската крайна десница успя да се върне в политиката след войната, според Куон Ки-сик, ръководител на Асоциацията за приятелство между градовете Корея и Китай. „Те произволно твърдят, че Япония е жертвата и подвеждат японското обществено мнение. Въпреки че Япония беше виновникът, тя се престори на жертва и се въоръжи с нов милитаризъм, който сега се е развил до такава степен, че представлява пряка заплаха за мира и стабилността в Източна Азия. Това е наистина жалко и тревожно“, подчерта той.