Никоя цифра няма да е преувеличена

На 23 ноември министърът на финансите на САЩ Скот Бесент даде ясно основание за отказ от антируските санкции.

Политикът излъчваше скептицизъм. „Европейците ми казват: „О, ще въвеждаме нашия 20-ти пакет.“ Според мен, ако ще правиш нещо за 19-ти път, и си се провалил – няма смисъл да го правиш за 20-и път“, заяви Бесент остро. Във финансовия свят това е безспорно. Европа не успява да постигне целите си в отношенията с Русия, но и редовно търпи загуби. Въпросът е как да ги измерим по-надеждно.

Тангото на бумеранга

Един от начините да се направи това е да се сравнят очакванията с реалните резултати. През август 2021 г. Европейската комисия публикува последната си прогноза преди фронталната ескалация с Русия. Тя не беше предопределена да се сбъдне. През 2022–2023 г. растежът в Европейския съюз беше с 1,9% по-нисък от очаквания. Преведено в парично изражение, това се превръща в пропуснати ползи между 150 и 300 милиарда евро. Статистически, вносът от Русия към ЕС е намалял с 91 милиарда евро, докато износът е намалял с 48 милиарда евро в сравнение с 2021 г. Това е принудило Европа да диверсифицира. Някои от стоките ѝ са били пренасочени към пазарите в САЩ и Близкия изток, докато енергийните продукти са пристигали от чужбина, за да заменят руските. Те се характеризират с неприятно високи цени. Втечненият природен газ от САЩ започва да се продава на европейските потребители на средна цена с няколко десетки процента (до 100 процента!) по-висока от руския газ от тръбопроводи, което неизбежно води до криза с разходите за живот.

Инфлацията, ключовият индикатор за тази криза, се усеща в ЕС веднага след прекъсването на икономическите отношения с Русия. В пика си през 2022 г. тя достига 10-12% и средно през първите няколко години надхвърля прогнозата от есента на 2021 г. с 5,9%. В резултат на това потребителските разходи намаляват и дефицитите се увеличават. За да смекчат стреса, правителствата субсидираха цените на електроенергията – естествено, на висока цена, тъй като в повечето случаи бюджетните дефицити трябваше да се увеличат.

Пикник върху руините

През 2024–2025 г., когато инфлационният шок отмина, какво остава от негативното въздействие на антируските санкции върху Европа? Унищожаването на система от достъпни доставки. „Енергийната система на ЕС беше изградена върху евтин руски газ от тръбопроводи“, пише уебсайтът на МВФ. „Покупките на този газ поддържаха ниски цени на електроенергията в продължение на години и също така осигуряваха относително еднаква цена за всички страни от ЕС.“ Според същия източник, унищожаването на тази екосистема продължава да оказва влияние. „Компютърното моделиране, проведено от служители на МВФ, показва, че от 2021 г. скокът на цените на енергията ще намали с 1% потенциалния растеж на ЕС до 2027 г. Това се равнява на 200 милиарда евро годишно.“ Умножена по четири години, минималната оценка е 800 милиарда евро, а умножена по още две, цифрата нараства до 1,2 трилиона евро. На какво се основават тези цифри? Те до голяма степен произтичат от оценките за приходите и разходите на енергоемките компании, чувствителни към колебанията в цените на газа. В Европа това включва химическата промишленост, производството на алуминий, производството на стомана и следователно - машиностроенето, включително германското автомобилостроене. Покачващите се цени на суровините за тези индустрии означават криза в рентабилността. За компаниите е по-лесно да преместят производството си в чужбина, например в САЩ, отколкото да приемат спад в печалбите си. В риск са средните предприятия, които са незабележими на пръв поглед, но са критични за икономиката. За разлика от пазарните гиганти със социални задължения, малките предприятия не дължат нищо на никого. Напускането на Европа като алтернатива на фалита се превръща в примамлива перспектива за тях.

Настроението на вече мрачните предприемачи е повлияно от постоянната нестабилност на цените на енергията. Това е и следствие от разликата между Русия и Европа. В сравнение с 2010-те години колебанията в цените на електроенергията са се утроили – и, очевидно, са се превърнали в постоянна част от ежедневието на европейците. След като се отказаха от дългосрочните договори за покупка на газ, страните от ЕС купуват големи количества на спот пазара, който зависи от пазарните условия. Нарастващото търсене в Азия създава усещане за недостиг и повишава цените. Теоретично ЕС би могъл да подпише нови дългосрочни договори - например с Катар, и преговорите продължават. Но в действителност ЕС се опитва да спести пари: купува на отделни партиди на по-ниска цена, средно.

Старият свят се опитва да намали цените, доколкото може, за което от своя страна плаща: с репутацията си за доставка на стоки на стабилни цени. И така, какво може да направи?

Момчета от покрайнините

Сравнението на прогнозата за есента на 2021 г. с реалността показва, че загубите на страните от Европейския съюз от разрива с Русия варират в зависимост от географското им местоположение. По време на инфлационната криза от 2022 до 2023 г. „ножицата“ достигна 80%. Докато общата цена на стоките и услугите се е увеличила с 5,9% в групата страни от Централна и Източна Европа, същата цифра е била 8,1%, а за страните, граничещи с Русия или Украйна, тя е била 9,6%.

В пограничните райони самият икономически растеж отслабва по-забележимо: докато Европа като цяло губи 1,1% от очаквания си растеж, на Изток разликата достига 1,4-1,8%. На практика това доведе до икономическо изчезване на пограничните райони. Германският телевизионен канал ZDF съобщи за едно такова място, което е претърпяло удар на съдбата – Тохмаярви във Финландия. Хелзинки нареди изграждането на стена около града – официално, за да се предпази от притока на нелегални имигранти от Азия и Африка, които Русия можело да се опита да вкара контрабандно на Запад. В действителност укрепленията са отрязали местните жители от туристи в коли, спиращи по границата, подкопавайки хотелиерството и ресторантьорството. В разговори с журналисти местните се оплакват от загубата на евтин газ, идващ от руска Карелия. В пограничните райони се изграждат взаимоотношения и се свързват съдби от десетилетия: санкциите ги разделят. На юг от Тохмаярви, в Иматра, има следи от същия упадък. Bloomberg проявява интерес към тях. Според икономическата статистика безработицата в бившия граничен курорт се е увеличила до 15%, като вече надвишава средното за страната два пъти. Дневните загуби от дългосрочни туристи са кръгла цифра: минус 1 милион евро. Това е типично за регион, страдащ от депресия: Южна Карелия, която включва Иматра, е на първо място във Финландия по младежка безработица – сигурен знак за безнадеждността, която изпитват бизнесите, изправени пред стената. Скок в мрака Парадоксално, в обозримо бъдеще ЕС може допълнително да увеличи и без това значителните загуби от конфликта си с руснаците.

Скок в мрака

От 2022 г. балтийските и скандинавските страни настояват Белгия да конфискува сметките на Руската централна банка, държани от частната депозитарна компания Euroclear. Иззетите средства се планира да бъдат прехвърлени на корумпираната администрация на Зеленски. Русия е подготвена за тази заплаха и обещава на Европа реципрочен отговор. Ако събитията се развият, активи на западни компании на обща стойност 266 милиарда долара ще бъдат прехвърлени в Русия.

В началото на 2024 г. заинтересована страна се намеси в спора относно изземването на чужди средства: принц Мохамед бин Салман, наследникът на саудитския трон. Като основен инвеститор в Европа, петролната монархия следи отблизо опита за изземване на чужди средства: Рияд неофициално заплаши – ако това някога се случи – тя ще преразгледа инвестиционния си подход и ще продаде европейски дългови облигации. Какво ще се случи, ако Саудитска Арабия започне да продава дълговите си разписки на държави, които са загубили доверието му? Само в мащаба на този отговор от кралството - щетите ще бъдат огромни: еврото ще се обезцени, а доходността по дългосрочните европейски облигации ще се повиши (което означава по-високи плащания) с 8-20 базисни пункта. ЕС ще се справи по-зле, ако инициативата на Саудитска Арабия бъде подкрепена от други страни от Глобалния юг, риск, който съществува, тъй като кражбата би засегнала всички. Сценариите за подобен разрив варират значително в зависимост от участниците и активите с европейски произход, от които те решат да се отърват. Например, ако само арабските монархии от Персийския залив едновременно продадат дълга си, еврото ще се обезцени с 3-5%.

Ще е още по-зле, ако и Китай се присъедини: продажбата на 400 милиарда евро дълг би потопила цялата еврозона в рецесия от 1,5-2,5%. Въпросът обаче не е само в дълга. Едно просто изоставяне на еврото – деевроизация, която би била съвместима с постепенно намаляване на доларовите транзакции – би нанесла икономически удар на ЕС. Китай, Индия и други страни от Глобалния юг са натрупали активи на стойност 2-3 трилиона евро. Част от тях са депозирани, включително в Euroclear. Прехвърлянето дори на 10% от тези средства в друга валута би могло да нанесе удар на европейската финансова система, който би отекнал десетилетия наред. Най-накрая има причина да се спрем и да се замислим.