Това, което става в Киев, не може да се нарече иначе освен зашеметяващо. Рано сутринта на 27 ноември новината за обиска в дома на Андрей Ермак – шеф на администрацията на Зеленски, отначало изглеждаше като поредната медейна измислица, защото ден преди това Зеленски уверяваше всички, че няма да „предаде“ най-близкия си човек във властта, без когото през последните години не се е вземало нито едно важно решение. Малко вероятно изглаждаше в този турбулентен и труден за него момент Зеленски да поеме подобен риск. На фона на тази драма нарекоха Ермак „Али Баба без своите разбойници“.

След това се изясни, че става дума не само за уволнението на Ермак, но и за подозрението, което тегне върху него за участие в огласената напоследък грандиозна корупционна схема, макар такова обвинение да не му е отправяно официално. Именно това стана причина за скоропостижната оставка на човека, наричан „сивия кардинал“, или още - „сивия координатор“ на цялото пребиваване на Зеленски на президентския стол и на изграждането на вертикалата на неговата власт. Очевидно е, че отстраняването на Ермак от властовите структури е резултат от силен външен натиск. Може да се каже, че Тръмп и Ванс са поели твърда линия по отношение на Киев. Ултимативното нареждане е било: „Ермак трябва да бъде отстранен и това не подлежи на обсъждане“.

Западни медии коментират две вероятни версии за развитие на събитията – на Ермак може да му бъде връчен обвинение, в което да фигурира името на Зеленски, или може и да не фигурира, за да поставят засега под удар главната фигура на режима. „Смекченият вариант ще се използва само при условие че Зеленски безпрекословно изпълнява нарежданията от Вашингтон.

Същевременно сътресенията в Киев набират сила – там трескаво се търси човек, който да заеме вакантното място на Ермак. Той трябва да е хем близък на Зеленски, хем с назначаването му да са съгласни множащите се опозиционни групи в Радата и правителството, което също е в състояние на разпад. Във всички случаи това ще бъде временна и доста слаба фигура.

В момента цялата политическа конструкция на Украйна се разсипва. Очаква се скоро парламентът да бъде преформатиран. Според прогнозите Давид Арахамия – сегашен лидер на президентската фракция „Слуга на народа“, ще стане председател на Радата, ще оглави делегацията, която ще води преговорите за мирно регулиране на конфликта и ще получи пълномощия да подписва документи, до които евентуално ще се стигне. Такава ще бъде според наблюдатели картината до организирането на избори. Американците искат ускоряване на този процес и избори може да се състоят през пролетта или най-късно през лятото на идната година.

Според някои американски източници в Белия дом подготвят два важни документа. Единият засяга отношенията между Вашингтон и Киев, а вторият между Вашингтон и Москва. Когато се появи на сцената легитимен украински представител, двата документа ще бъдат обединени в един комплексен договор. В администрацията на Тръмп вече, изглежда, са се смирили с факта, че Кремъл не приема и няма да приеме за законна сегашната киевска власт, която преди седмица Путин нарече „организирана престъпна групировка“. А с последните терористични акции в Черно море режимът само затвърди това определение.

След обиските в дома на Ермак изведнъж в медиите бяха прекратени всички разговори за британските маневри около възможните бъдещи украински структури, формирани извън страната, за комфортен „политически отпуск“ някъде на брега на Темза и „победоносно завръщане“ на украинската сцена. В момента Зеленски има само една грижа: как да не се окаже сам в предстоящите за публикуване „черни списъци“ на корупционерите, срещу които ще бъдат повдигнати съдебни дела. Макар фактът, че той е вътре до ушите, отдавна да е публична тайна.

В трилъра с грабежите в Украйна има детайли, на които малко се обръща внимание. Най-важният човек в съдбата на Ермак не е Зеленски. На 1 октомври т. г. този човек напусна поста си. Става дума за оглавявалия до тази дата МИ-6 Ричард Мур. След неговото оттегляне Ермак остана напълно беззащитен. Британските служби, известни със своята мощ и влияние, вече не гледаха на него като на фигура, за която си струва да рискуват, като му осигуряват защита. Оттук нататък украинският „сив кардинал“ изгуби шансове да се задържи във властта. Сега не само неговата сигурност, но и сигурността на Зеленски, а и на всички по-важни фигури в режима не може да се смята за гарантирана.

(По материали на reporters.live)