Българската гайда вече е включена в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. Това признание удостоверява, че свиренето на гайда е важна част от българската идентичност, която трябва да се пази и предава, като осигурява световна популярност на този вековен фолклорен символ. Номинацията "Гайди и гайдарство в България - предаване на знания и умения" беше приета на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство, който се провежда в Делхи.

За да бъде официално обявена дадена практика или занаят за нематериално културно наследство, тя трябва да се предава от поколение на поколение и да се поддържа жива от общността. Признанието за българската гайда обаче идва, след като тя бе призната за нематериално културно наследство от съседните държави Северна Македония и Турция година по-рано.

Родопските гайдари приветстваха вписването, а това, че сме по-късно от съседите, считат за пропуск на министри и дейци с високи постове и заплати.

"Нашата гайда има място в световното културно наследство. Те искат или не искат - тя ще бъде там. Защо нашата гайда звучи в Космоса, а не друга? Ако не беше културно наследство, тя щеше ли да звучи там? Нашата гайда с гласа на Валя Балканска звучи във Вселената. От това по-голямо признание за нас няма", казват младежи преди поредна репетиция в смолянското читалище "Христо Ботев". Според тях гайдата толкова приляга на българите, че отдавна трябвало да е в списъка. В номинационното досие е посочено, че  тя присъства във фолклорната обредност - при сватби, нестинарство и други празници, и се използва за свирене на хоро, на трапеза, като съпровод на песни, както и за солов или ансамблов инструмент. Свиренето на гайда е израз на престиж и лична отдаденост, изискващи дългогодишни упражнения и постоянство.
Традиционно уменията се предават в семейството и в местната общност чрез наблюдение, слух и практика.

Днес тази приемственост продължава чрез специализирани школи към читалища, музикални училища и университети. Изработването на гайдата, превърнало се в самостоятелен занаят, изисква продължително овладяване на специфични знания и умения, които и днес се предават от поколение на поколение, сочат изискванията.„

Кандидатурата на България, подадена от Министерството на културата през 2024 г., е подготвена от екип експерти: доц. д-р Ангел Янков, историка от Смолян Таня Марева и доц. д-р Наталия Рашкова - с много активното съдействие на Регионалния исторически музей в Смолян.

Успехът на кандидатурата не би бил възможен без активното участие на над 120 гайдари, сред които Петър Янев, Костадин Илчев, Илия Учиков и гайдарски състави от цялата страна, както и подкрепата на общини, читалища и училища, в които се преподава свирене на гайда.

В номинационните документи, представени пред ЮНЕСКО, участват три общини - Смолян, Нови пазар и Калофер, десетки читалища и индивидуални свидетелства на десетки прочути гайдари, преподаватели и майстори на инструмента.

В аргументите за реалния бит на инструмента и традициите, свързани с него като присъствието му в почти всяко от 27-те читалища в общината, множеството фестивали, музея в Стойките и всички културни прояви в писмото на Смолян, подписано от кмета Николай Мелемов, пише:

Каба гайдата е и ще си остане най-българският инструмент. Гайдата е и за драго, и за болно - тя впечатлява, вълнува, владее душите на родопчани. Топлотата, мекотата, широтата на звука на гайдата ни карат да настръхнем и волно да се понесем над магичната Родопа планина с нейните впечатляващи пейзажи и закътани от миналото спомени.

Общоизвестно е, че като музикален инструмент гайдата е позната още в древната култура.

Познатата ни форма е широко разпространена в Югоизточна Европа и най-вече на Балканите - в България, Сърбия, Северна Македония, Гърция, Албания и Турция. Гайдата обаче се среща и в редица други култури. Най-известният пример е може би Шотландия, но инструментът е разпространен и в Северна Африка, Западна Азия, Анатолия и Кавказ.

Македонската гайда също съпровожда хора, сватби, песни, хорови и солови изпълнения. Турската гайда (тулум) се състои от мелодична тръба, тръба за духане и тяло от агне или яре. Свързва се предимно с традиционната музика на Черноморския регион - в области като Ризе, Артвин и Трабзон.

Шотландската гайда (bagpipes) се използва традиционно в армията за поддържане на войниците и отбелязване на важни битки, както и за патриотични събития като паради. Тя е част от националната идентичност.

"Гайдата е уникален инструмент, който живее собствен живот и развитие", казва Петър Янев, гайдар от ансамбъл "Родопа", акомпанирал на сцената на известни родопски певици, сред които космическата Валя Балканска.

ЮНЕСКО вписва българската гайда с двете разновидности - каба и джура.

Разликата е в звученето. Джура гайдата е разпространена във всички фолклорни области на страната - тракийска, странджанска, шопска, добруджанска, пиринска и северняшка. Каба гайдата се среща най-вече в Централните Родопи, по-малко в Източните и Западните. Някои открояват и трети вид, който наричат македонска. Среща се основно в Югозападна България и в днешна Северна Македония.

Каба гайдата има специфично ниско, плътно и меко звучене, което я отличава от високата, по-пробивна и с по-остър звук джура гайда. И докато "високите" гайди се употребяват предимно за хора, с гайдите в Родопския край, които са в по-нисък строй и имат по-мека звучност, се съпровожда и песен.

Тези характеристики на каба гайдата правят възможно и съчетаването на два или дори повече инструмента в унисон, затова има изпълнения на оркестри от множество гайдари, а най-голямото - на 333 гайдари, е вписано в Книгата на рекордите "Гинес".