Историческата памет не е просто архив от миналото – тя е щит и оръжие за настоящето. Защото кафявата чума не е изчезнала, тя променя лицата си, заяви председателят на БАС Евгений Белий на тържественото отбелязване на 9 септември пред монумента Братска могила в Борисовата градина

Скъпи български антифашисти,

Днес сме тук, пред величествения мемориал Братската могила в София – място, което не е просто паметник, а костница на българската свобода. Изправени сме с дълбок поклон и признателност, за да отбележим две паметни, съдбоносни и неразривно свързани събития:9 септември 1944 г.- 82-рата годишнина от победата на антифашистката социалистическа революция в България и 15 септември 1946 г.- 80 годишнината от деня, в който българският народ с гордост и абсолютна воля обяви своята страна за Народна република.

Значението на Народната република в нашата история е епохално. Тя сложи край на монархофашизма и постави началото на нова ера – ера на социална справедливост, мащабна индустриализация, всеобща грамотност и истинско народно самоуправление. Републиката даде на обикновения работещ човек правото на достоен труд, безплатно здравеопазване и качествено образование, превръщайки съсипаната от войните България в модерна и уважавана държава.

Именно тук, в сърцето на столицата, още се пази ехото на свободата от онези бурни дни. Длъжни сме да помним, че на 8 септември 1944 г.бяха отворени вратите на затворите и бяха освободени всички политически затворници, които с високо вдигнати глави се стекоха към площадите, за да прегърнат зората на новия свят.

В основите на този обелиск, в костницата на Братската могила, почиват тленните останки на онези, които дадоха младостта и живота си, за да я има днешна България. Днес сме тук, за да изречем с признателност и свещен трепет имената на 17-те безсмъртни антифашисти:

• Антон Иванов, Йорданка Чанкова, Владо Тричков, Владо Георгиев;

• Цвятко Радойнов, Емил Марков, Начо Иванов, Аврам Стоянов;

• Александър Димитров - Сашо, Адалберт Антонов - Малчика, Лиляна Димитрова, Свилен Русев;

• Мара Петлякова, Гиню Георгиев, Лев Желязков, Любчо Баръмов и Емил Шекерджийски.

Тези седемнадесет свидни чеда на България, заедно с хилядите знайни и незнайни партизани, ятаци политзатворници, концлагеристи и доброволци във втората фаза на Втората световна война доказаха, че фашизмът не е непобедим, когато срещу него се изправи моралната сила на един сплотен народ.

Днес нашият най-голям завет е да помним и да пазим паметта за техния подвиг. Историческата памет не е просто архив от миналото – тя е щит и оръжие за настоящето. Защото кафявата чума не е изчезнала, тя променя лицата си. Отрезвяващ и зловещ пример за това е трагичният случай в Кричим, при който нашият сънародник Георги Кузев беше зверски пребит и убит в Пловдив от организирана неонацистка група. Този случай ни показва по най-неоспорим и брутален начин, че съвременният фашизъм не е измислица, а реална, растяща заплаха по нашите улици, която отнема човешки животи в името на човеконенавистнически идеологии.

Борбата срещу съвременните проявления на фашизма в България е наш върховен и неотменен дълг! Днешният фашизъм се проявява в изтънчения език на омразата, в ксенофобията, в радикализирането на младежи и в безсрамните опити за пренаписване на историята и оскверняване на паметниците. Когато виждаме прояви на неофашизъм в общественото пространство, ние нямаме право на мълчание и пасивност. Да помним, да пазим паметта и да се борим срещу тези проявления днес означава да бъдем истински пазители на завета на падналите герои.

Скъпи приятели,

Нека огънят на устрема на загиналите български антифашисти и онези,които съградиха Народна релублика България топли сърцата ни и ни вдъхва смелост. Нека бъдем достойни за тяхната саможертва!

Да помним, да пазим паметта и да продължим непримиримата борба за една справедлива, свободна, солидарна и чиста от фашизъм България!

Вечна слава на героите на антифашистката съпротива!

Честит празник!

Да живее България!