Отношенията между двете страни са пример за партньорство

Държавното посещение на руския лидер в Индия винаги е събитие, което дава възможност да се оцени мащабът на двете страни и тяхната роля в световните дела. Сегашната визита на Владимир Путин в Делхи е особена. Тя става на фона на бързи и дълбоки промени на международната арена, в които и двете държави играят съществена и определяща роля.

През миналото десетилетие светът навлезе в движение по всички посоки. Руско-украинските противоречия навлязоха във фаза на открития конфликт, който веднага излезе от рамките на локалния. В западните страни и преди всичко в САЩ настъпиха резки промени, които поставиха под съмнение утвърдилите се връзки в самото западно общество. Китайско-американската икономическа симбиоза, достигнала върха на взаимодействието в края на 2000-те години, премина в режим на неизбежно „разсъединяване“. И накрая, играчите от средно равнище в различни части на света все по-внимателно се вглеждат в появяващите се нови възможности.

Възниква въпросът кой носи отговорността за това, че в света настъпи безпорядък. Западните коментатори сочеха с пръст Русия и Китай, а покрай тях Иран и КНДР. Свързването на тези твърде различни страни в една категория не отразява реалността, а по-скоро западните страхове. Атлантическото съдружие настоява за запазване на либералния световен ред – такъв, какъвто беше оформен в края на ХХ век. Всички опити за крачка встрани от него, се оценяват като „опит за бягство“, което трябва да се наказва.

Парадоксът се състои в това, че Русия и Китай например, заедно заявяваха своя отказ да приемат хегемонията, но същевременно я отхвърляха от различни позиции. Русия не може да се съгласи с пренебрегването на нейните геополитически интереси. В икономическата сфера тя се стремеше по-скоро да се интегрира в световната система, към което Западът се отнасяше с пренебрежение. Същевременно Китай беше стълб на същата тази икономическа система. На Пекин не му харесваше, че западните страни сами започнаха открито да я демонтират. А Техеран и Пхенян се ограничаваха само с гарантиране собствената си сигурност и на своята неприкосновеност. В това няма нищо чудно, след като постоянно са подложени на наказателни мерки. На Индия винаги се е гледало като на положителен пример. Незападна, бързо растяща страна, която действа в рамките на създадените правила и е съсредоточена преди всичко върху собственото си развитие, без излишни външни амбиции.

Нека пропуснем острите завои от последното десетилетие и да погледнем към днешния ден. Либералният ред вече се споменава само по инерция. Пандемията показа, че светът може да съществува в условията на „изключена“ глобализация, а Белият дом се зае с разрушаването на все още действащите правила. Да се говори за ревизия на световния ред, няма смисъл – той просто са разпадна.

В смисъла на употребяваните в миналото категории главният ревизионист са САЩ. Във Вашингтон са така решително настроени, че без всякакви сантименталности преразглеждат дори основите на отношенията между двата бряга на Атлантика. Китай – засега с лозунги, призовава към завръщане в старата отворена система, въпреки че в Пекин осъзнават, че това е невъзможно. Русия от своя страна преследва цели, поставени още преди повече от 10-ина години – оформянето на своето място в променения свят.

Индия изглежда най-последователна. Както винаги в центъра на нейното внимание е собственото й развитие. Нейната политическа тежест нараства не толкова от амбиции, колкото в резултат от промените в света. Усилва се стремежът на едни водещи сили да си осигурят подкрепата на Индия в отношенията им срещу други водещи сили. Русия и Индия твърде много се отличават една от друга, понякога до противоположност. Но трябва да се обърне внимание на две принципно важни обстоятелства.

Първо, опитът в тясното благожелателно и взаимноизгодно сътрудничество между два толкова различни и огромни субекта е еталон за международно общуване, при което цивилизационните контрасти не се заличават, а напротив – изтъкват се. В това отношение мнозина завиждат на руско-индийския пример, който показва как може да се гарантира стабилност в днешния бурен поток от промени.

Второ, нито Русия, нито Индия не целят да заемат доминираща роля в светя, но и двете според обема на своите огромни възможности са държави, без които не е възможно нищо в света. Те не могат да бъдат извадени извън скоби. (Российская газета“)

Фьодор Лукянов