Бивша служителка на ДАНС осъди прокуратурата да й заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които й е нанесла с незаконно обвинение за шпионство и разгласяване на държавна тайна в полза на чужда държава.

След пет години безрезултатно разследване СГС присъжда на Ирина Чакърова обезщетение от над 60 000 лева с лихвите, като последица от тежко обвинение и прекършената й професионалната кариера на служителка на ДАНС, която преди това е била многократно награждавана за добра работа в службата.

Това дело никога не е ставало медийно известно поради секретите на ДАНС и сцепрокуратурата, но рано или късно истината блесва – съдебните актове са публични. Името на служителката е сменено.

Kазусът

От 2009 г. Ирина Чакърова е работила в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС)у а към 2018 г. тя е била главен експерт в специализирана дирекция „Т“-„Контратероризъм и
противодействие на екстремистка и противоконституционна дейност“.

През декември 2017 г. ДАНС е образувала оперативна разработка спрямо нея за престъпления по чл. 357, ал. 1, връзка с чл. 282, ал. 2 от НК, евентуално извършени от нея.

През октомври 2018 г. следственият отдел на бившата Специализирана прокуратура образува досъдебно производство ( 95/2018 г.) по цялата палитра на престъплението шпионство – чл. 104, 105 и 357 от НК. На 06.11.2018 г. Чакърова е била задържана за 24 часа и е бил извършен спрямо нея обиск и изземване, а са били претърсени служебния кабинет, жилището (в присъствието на дъщеря и и майка и), заедно с жилището на нейния приятел.

Първоначално делото е срещу неизвестен извършител, но когато на служителката е извършен обиск и арест в присъствието на майка й и дъщеря, които били потресени, а според свидетелските показания, момичето се сковало, станало ясно, че обвинението си е имало ясен и „известен извършител“ още през 2018 г.

Образуваното разследване по досъдебното производство е на принципа

тука има тука нема.

Пет години след образуването на делото за шпионства, през 2023 г. на Чакърова е повдигнато обвинение само за разгласяване на държавна тайна (чл. 357, ал. 1 от НК), а наказателното производство за шпионство по чл. 104 и 105 от НК е прекратено от прокурор на СГП.

Прокуратурата обаче си дава още време да доразследва шпиноството и въз основа на разпореждане от ВКП на 12.01.2024 г. прокурор от Апелативна прокуратура – София е отменя постановлението на прокурора от СГП за прекратяване на наказателното производство. Но на 24.07.2024 г. прокурор от СГП отново е прекратил с постановление цялото наказателното производство срещу обвиняемата с мотива , че деянието не е представлявало престъпление поради малозначителността му.

Ирина Чакърова обжалвала пред СГС основанието за прекратяване и е поискала наказателното производство да бъде прекратено не поради малозначителност, а поради липса на престъпление ( чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК )

На 06.11.2024 г. САС с окончателно определение прекратява „шпионското“ дело с аргумента, че деянието не съставлява престъпление. (чл. 24, ал. 1,т. 1 от НПК)

Искът

Когато след пет години дело изцяло приключа, Чакърова завежда иска по ЗОДОВ за претърпените негативни изживявания и емоции от наказателното производство. Тъй като прокуратурата е отказала да заплати обезщетение за нанесените вреди, тя моли съда да я осъди да й заплати – 76 693,78 евро (150 000,00 лева) обезщетение за неимуществени вреди, 1 662,00 евро (3 250,00 лева) обезщетение за имуществени вреди заедно със законната лихва от 06.11.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Сочи, че вследствие на образуваното наказателно производство се е затворила в себе си, чувствала се е ограбена и то незаслужено, обидена и угнетена, на 50 г. кариерата й била прекратена. Наложило й се да започне работа като учител по френски и др.

Ответникът

Прокуратурата оспорва иска и настоява да не се зачита времето на досъдебното производство от 2018 г. до привличането на Чакърова като обвиняема на 12.04.2023 г., и да не бъде осъждана за вреди, претърпени преди тази дата. Освен това, традиционно след провалени обвинения, казва, че обезщетението е прекомерно и настоява иска да бъде отхвърлен.

Съдът

Съдът констатира, че наказателно производство ( 95/2018 г.) е продължило четири години, осем месеца и 18 дни с обвинения за престъпления по чл. 104, 105 и 357, ал. 2 от НК и три месеца и 13 дни с обвинение за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК. Изтъква, че в продължение на почти пет години то е било за престъпления по чл. 104, 105 и 357, ал. 2 от НК, а след това още три месеца и 13 дни е било водено за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 104 от НК се е предвиждало наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. За престъплението по чл. 105 от НК се е предвиждало наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода. За престъплението по чл. 357, ал. 2 от НК се е предвиждало наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода, а за това по чл. 357, ал. 1 от НК от две до осем години лишаване от свобода.

През това време обвиняемите е живяла в страх, че ще бъде осъдена за престъпление, което не е извършила., а повдигнатите й обвинения са били с тежки наказания.

На опита на ПРБ да изтрие близо 5 години от отговорността си с претекста, че досъдебното производство е било срещу неизвестен извършител, съдът отговоря:

„ Когато досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, ищецът търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателното производство за конкретното престъпление (решение на ВКС 50 009-2023-III Г. О. по гр. д. 932/2022 г.[2]).

Съдията напомня и съществения факт, че на 06.11.2018 г. на И.Ч. е бил отнет допускът до работа с класифицирана информация, а без такъв тя не би могла да
изпълнява служебните си задължения като служител на ДАНС.

„Всички тези обстоятелства са напълно достатъчни съдът да приеме, че досъдебно производство 95/2018 г., макар и първоначално да е било водено срещу неизвестен извършител, престъплението, за което е било образувано, е могло да бъде извършено единствено от Чакърова“.

Съдът установява още, че от началото на 2018 г. спрямо И. Ч. са били извършвани оперативни действия – на 06.11.2018 г. И. Ч. е била задържана за 24 часа, била е обискирана, а в нейния кабинет, жилище и жилището на интимния приятел е било извършено претърсване и изземване. Също така съдът констатира, че тези процесуални действия са били извършени спрямо И. Ч. по досъдебно производство 95/2018 г., образувано за престъпления по чл. 104, 105 и 357 от НК, като почти пет години по-късно точно това досъдебно производство
на И. Ч. е било повдигнато обвинение по чл. 357, ал. 1 от НК.

Тоест няма никакво съмнение, че незаконните действия за целия период на досъдебното производство са били насочени срещу Чакърова и на законно основание за тях се дължи компенсация за вреди, се разбира от решението.

Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ), отбелязва съдията.

В случая има санкция на съда, че деянието не е било престъпление, което е основателна предпоставка за уважаването на исковете на ищцата за имуществени и неимуществени вреди, които тя е търпяла по досъдебно производство 95/2018 г. а Прокуратурата не е заплатила обезщетение за тях.

Към 06.11.2018 г. И. Ч. е била на 50 години. Тя е работила за ДАНС девет години, като е била награждавана многократно за работата си 2010 г., 2011 г., 2014 г., 2016 г. и на 02.01.2018 г. – а при атестирането си е получила много добра оценка. Чакърова е била отдадена на работата си и е била в добри отношения с колегите си, отбелязва съдът.

Заради повдигнатото й обвинение през декември 2018 г. Чакърова е била принудена да напусне ДАНС.

Обезщетението

Поетапно съдия Евгени Георгиев се уверява, че са в наличие всички предпоставки за уважаването на иска, а като се опира на съдебната практика на ВКС за присъждане на обезщетения в подобни случаи, осъжда прокуратурата да заплати неимуществени и имуществени вреди за незаконно обвинение.

Присъдените неимуществени вреди

са в размер на 25 564,59 евро (50 000,00 лева) на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по досъдебно производство 95/2018 г. на СО на СП за периода от 06.11.2018 г. до 06.11.2024 г.

Отсъдена и законно законната лихва върху главницата от 06.11.2024 г., когато е влязло в сила определението за прекратяване на наказателното производство, до окончателното изплащане

Обезщетението за имуществени вреди

е отсъдено в размер 1 661,70 евро (3 250,00 лева/1, 95583). То се дължи също заедно със законната лихва 06.11.2024 г. до окончателното изплащане.

Общият размер на лихвите към този момент е 6000 евро.

Присъдени са и 6,18 евро държавна такса и 532,98 евро адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

Забележка на съдията: Ако ищецът подаде въззивна жалба с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2,56 евро. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ако в срока за това, бъде подадена редовна въззивна жалба, препис от нея да се връчи на другата страна
за писмен отговор в двуседмичен срок. След това делото да се изпрати на САС.