В Европа също капе от златните гърнета на киевския режим

Европа прикрива последния скандал, разтърсващ и разкриващ същността на украинския режим. Той спокойно може да бъде наречен „делото за златната тоалетна чиния“. Броени часове преди обиските в жилищата на най-силно заподозрените в корупция и кражба на огромни суми, те успяха да избягат в чужбина. Твърди се, че в полезрението на следствието е дълъг списък от имена, сред които най-вероятно са имената както на най-близкото обкръжение на обсебилия президентския стол Зеленски, така и на самия него.

Налице са също видео- и аудиодоказателства, от които на този етап от пуснатите в свободен достъп информации става ясно за присвоени от управляващата клика огромни средства. Според анализ на професора по икономика от университета „Джон Хопкинс“ Стив Ханке общата сума, която Западът е предоставил на Киев от 2022 г. насам, вече е над 360 млрд. долара. По установената дългогодишна корупционна процедура 15 - 30 процента от нея са отивали в личните сметки на управляващите. А това са от 54 до 108 млрд. долара. Сред веществените доказателства за грабежа са и прословутите тоалетна чиния и биде в жилището на близкия приятел на Зеленски, наричан „портфейлът на президента“ - Тимур Миндич, който е движил и разпределял „доларовите потоци“.

Скандалът, засегнал висшите кръгове на властта, сега е на стадий с няколко арестувани чиновници и няколко уволнени. Западните спонсори след дълго мълчание под сурдинка изразиха възмущение от корупционните практики в Украйна, която довчера възпяваха като пример за младите демокрации. При това по всякакъв начин се стараят да опазят главата на режима и той да остане извън подозрение, опитваха се да създадат впечатление, че разкритията са го изненадали и той е започнал безкомпромисна борба с корупцията.

Някои медии дори изпадат в умиление. Френският Le Parisien прибегна до лирически тон: „Кой твърди, че в Украйна не умеят да се борят с корупцията? Там огласиха скандално присвояване на милиони евро в сферата на енергетиката“. Между другото се напомня, че след 15-месечно разследване било установено изтичането на десетки милиони евро от енергетиката. Това станало в рамките на операция „Мидас“ - по името на легендарния цар от древногръцката митология, който превръщал в злато всичко, до което се докосвал.

Нидерландският канал RTL старателно подчертава, че „няма никакви доказателства, че самият Зеленски е замесен“, но същевременно признава, че позициите му са силно отслабени. Полският „Реч Посполита“ поднася скандала като „досадна случайност и дреболия“, които в никакъв случай не бива да се отразят на подкрепата на Запада за украинския режим. За разлика от европейските медии, американските са доста по-прями и критични. New York Times пише, че „участието на министри, доверени лица и делови партньори на президента поставя въпроса дали Зеленски не е знаел за корупционната схема. Това заставя международните спонсори два пъти да помислят, преди да изпратят поредния пакет средства“.

Европейците обаче не се смущават. Шефът на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен продължава да настоява за отпускане на нови грантове и помощи на Украйна. От Будапеща отговориха: „Това, което прави Брюксел, е ненормално. Не стига, че част от средствата на европейците е била похарчена за златни тоалетни чинии и други предмети на разкоша, а сега искат да дадат на Украйна още 100 млрд. евро от средствата на европейските данъкоплатци“, заяви унгарският външен министър Петер Сиярто. Възникват редица въпроси. Нима властите в Евросъюза наистина не осъзнават степента на риска? Вероятно в тяхната представа крайната цел – нанасяне ущърб на Русия, оправдава всички средства? А може би всичко е много по-просто: на думи в ЕС призовават към борба с корупцията, а на дело те сами печелят от схемите?

„Днес мнозина политици на Запад ги обединява едно: те имат интерес от украинската корупция, но едновременно с това водят някаква демонстративна битка с нея. Наистина ли може да се вярва, че те са имали илюзии по отношение на ситуацията в Украйна или киевския режим? Те сами са участвали в тези схеми. Прекрасно са знаели всичко, защото са част от схемите. Парите са отивали по техните сметки. Това е същността на играта“, заяви говорителят на Външно министерство Мария Захарова.

Така мислят и редица западни експерти. „Милионите от корупционните машинации в енергетиката са нищо с онова, което ще се откри във военната сфера. Пентагонът сега води разследване, като се базира на разобличителни документи и фактически доказателства, банкови сметки и други. Търсят се 48 млрд. долара, които са били пренасочени към сметките на Зеленски. Милиарди!“, казва бившият офицер от ЦРУ Лари Джонсън.

В публикуваните записи освен всичко се споменава, че откраднатите пари са се изнасяли в Швейцария и Израел. Част от средствата, предоставяни от Европа, на практика са отивали за поддържане на собствената й икономика. Ако се гледа на корупцията не от юридическа гледна точка, а само като на част от икономиката, излиза, че Европа нищо не губи. Нещо повече, като знае как се движат финансовите потоци и конкретно кой стои зад тях, тя придобива полезен компромат срещу украинските политически фигури.

Красноречив е и примерът с един от най-ревностните защитници на Украйна и фенове на нейния президент. Става дума за Еманюел Макрон, когото във Франция наричат „приятеля на господарите“. Причината е в неговите тесни връзки с финансовия елит и във факта, че защитава интересите на военнопромишления комплекс. Положението му позволява успешно да продава изтребителите „Рафал“, подкрепяйки интересите на групата „Дасо“. Един интересен детайл разкри пресата. На фона на натиска на Брюксел над Сърбия да следва европейската политика Макрон натрапи на Белград не само сделка за тези самолети, но и кредит от френски банки, за да плати за нея. Така постигна двойна цел: печалба за своите приятели – и за производителите на оръжие, и за банкерите. Остава само да се гадае каква част от тази печалба е „полепнала“ по ръцете на Макрон.

С това президентските „приятелства“ не се изчерпват. Неотдавна той подписа със Зеленски протокол за намерения за продажба на оръжия и тъй като никакви детайли не бяха съобщени, не е изключено да става дума за поредната корупционна схема. На Киев той натрапи локомотиви на фирмата „Алстом“, с която бе свързан корупционен скандал, чиито корени отиват още във времето, когато Макрон бе финансов министър. Той е одобрил продажбата на активи на фирмата и на още няколко други френски компании. После купувачите на активите са финансирали предизборната му президентска кампания. Разследването не доведе до нищо, а депутатът, разкрил мошеническата схема, загадъчно се самоуби.

Аналогично действат и други западни политици. Например съпругът на датския премиер Мете Фредериксен усвоява средства от „украинските“ помощи, като прави филми за Зеленски. Самата Фредериксен прокара изграждането на завод за ракетно гориво в интерес на украинската фирма Fire Point, нарушавайки едновременно няколко датски закона. При това по същото време „човекът със златните гърнета“ полагаше усилия да стане съсобственик на въпросната украинска фирма.

На този фон от корупционни практики в самата Европа политиците от страните в ЕС така усърдно се борят с финансовия бандитизъм в Украйна, че никой не трябва да му  обръща внимание, а европейците трябва да се съсредоточат над военната помощ за нея и да се готвят за евентуална война срещу Русия. Разни „дреболии“ като разни корупционни скандали не трябва да отвличат вниманието им от главната цел – нанасяне „стратегическо поражение“ на Русия. Неслучайно Зеленски се обърна към украинците с призива „да загърбим мръсотиите“.

(По публикации на „Взгляд“)