От десетина години БСП се намира в перманентна идейна и организационна криза и безпътица. Сегашното тежко положение на партията не е изненадващо. Както казахме, то не е от тази година. Няма да се връщаме много назад в годините, но трябва да маркираме някои грешни решения и процеси.
През пролетта на 2020 година БСП напусна Народното събрание, без да обясни защо го направи. После тихомълком се върна и не извлече никакви дивиденти от това безсмислено действие. Лятото на 2020 година, когато България се тресеше от протести и искаше промяна, БСП вместо тогава да напусне парламента и да вземе активно участие в протестите, остана заедно с ГЕРБ в Народното събрание и избирателите я пришиха към статуквото. Тогава БСП, вместо да се занимава с проблемите на народа, беше се вкопчила в избор на председател на партията.
Няма да се спирам на споровете с един от заместник–председателите тогава. Резултатите от това неадекватно действие ги видяхме на изборите. Вместо да извлече поуки от тази грешки, БСП направи втори безпринципен компромис с влизане в коалиция с върлите си идеологически противници. На проведените след това избори резултатите на БСП бяха катастрофални. Защото основната членска маса на БСП не беше съгласна с този компромис и никакви обяснения за отговорно отношение не можеха да ги трогнат.
Сега отново повторение на грешките. Вместо да си направи изводи от лошите изборни резултати, от несъгласието на партийните членове за такива безпринципни действия, ръководството на БСП ги повтори с влизането в сегашното правителство. Обяснението беше, че е необходима стабилност в държавата и БСП ще бъде гарант за силна социална политика.
Под предлога на прагматизъм и отговорност се крият други неща и най-вече отказ от идеали и принципи. Невинаги прагматизмът е полезен и има моменти, когато трябва да останеш верен на идеалите си. Ето защо настъпи сериозна морална криза в БСП. Хората не искат фалшиви и кухи приказки, а действия съвместими с декларираните принципи.
С какво участието на БСП в правителството промени реалното положение на българите? Националният съвет бил дал положителна оценка за работата на министрите от БСП в правителството. Какво значение има оценката на НС на БСП, когато членовете на БСП, избирателите не одобряват участието в правителството. И защо като сме отговорна партия, гарантираща социалната политика, избирателите не оценяват това.
Социологическите проучвания са тревожен сигнал за БСП. Приказките за лоша комуникация, за това, че народът не е бил разбрал какви полезни неща били направени в Народното събрание, са прах в очите. Такива оправдания сме ги слушали и преди. В това правителство БСП се оказа необходимата патерица на ГЕРБ и ДПС-Ново начало. Да, хората искат решения на проблемите си, но не и безпринципни съглашения. И да не каже някой, че това са изводи след дъжд качулка, необходимо е да кажа, че имаше хора, които в присъствието на ръководни кадри на партията предупреждаваха, че БСП ще падне в капана на ГЕРБ и ДПС-Ново начало. Но никой не обърна внимание на тези предупреждения. И не трябва да се залъгваме, че с приказките за социална политика, минимална работна заплата, запазване на швейцарското правило за повишаване на пенсиите един път годишно, когато народните представители си индексират заплатите на всеки три месеца, можеш да замажеш очите на народа. Защото не само това определя лявата политика. Това е само един елемент от принципите на лявото. Защото всеки отговорен държавник се съобразява и води определена социална политика. Не е необходимо да се връщаме в историята, когато десни политици са приемали социални решения.
Членовете на БСП, избирателите на левицата са разочаровани, защото не се чува ясно и разпознаваемо гласът на партията. Според тях БСП е обезличена, без лице, без ясен образ. Тя е в хора на неолибералния консенсус. С какво БСП се отличава от другите партии в парламента? Разкритикува ли ясно участието на България в така наречената Коалиция на желаещите? Разкритикува ли ангажимента на Росен Желязков да изпратим бойни кораби в Черно море? Разкритикува ли неговото обещание България да предостави 10 милиона евро във фонд "Украйна"? Разкритикува ли мълчаливото съгласие да се предоставят 90 милиарда евро заем за Украйна, който никога няма да бъде върнат? И ние трябва да дадем своята лепта, когато непрекъснато вземаме заеми. Хората напускат БСП и не искат да гласуват, защото не виждат в нея партията, която ги защитава. Не са важни приказките, а делата. Добрият политик и партиен лидер трябва да умее да слуша народа, да усеща народа, да чува народа. Чу ли ръководството на БСП членовете и симпатизантите си? Защото без ясна цел за бъдещето, без идеал, без принципи няма бъдеще. Когато има дух, когато има вяра в идеала, когато има ценности, рано или късно побеждаваш. БСП загуби много от лицето, от образа си, от борбеността си, от вярата си. Ако БСП не разнищи сама себе си, не осъзнае грешките си, не ги осъди, ще я осъди историята и ще я изпрати в миналото.
В този си вид БСП не е алтернатива.Тя трябва да извърши радикална промяна. Да излезе от коловоза на неолиберализма. БСП трябва да заговори от името на хората на труда, от името на работническата класа и прогресивното обществено мнение. БСП трябва да се обърне към истинските, реални проблеми и да ги назове с истинските им имена. Защото класите под една или друга форма съществуват и има класова борба. Тя е инструмент на безправните, на бедните, на тези чието бъдеще е несигурно. Защото хвалбата, че с влизането в еврозоната и с приказките, че влизаме в клуба на богатите, положението на българите няма да се подобри. Няколко хиляди българи ще влязат в клуба на богатите, а милиони като братчетата на Гаврош ще подсмърчат пред блестящите витрини. Защото без социална справедливост, без равноправие, без солидарност и с крещящо неравенство не може да има демокрация и свобода.
За пореден път БСП се опитва да излезе от кризата. Но това не може да стане само с оставки и смяна на председателя. Самоцелната смяна на председателя не означава нищо. Това вече сме го виждали. Нищо няма да се промени, когато нямаш цел, нито път за промяната. Без възглед за бъдещето, без нова енергия, без дух, без борбеност нищо няма да се промени. БСП трябва да върне своята идентичност, да не се размива в неолибералния модел. Хубаво е да се свика конгрес, да се смени ръководството, но това е първа и то формална стъпка. Да не се окаже един излишен конгрес. За да бъда конгресът успешен е необходимо партията да подобри организационното си състояние, да върне идентичността си, идеалите, ценностите и принципите си. Всичко това е необходимо, за да бъде водеща партия, народът да повярва в нея.
Партията трябва да усеща пулса на времето, да не забравя мисията се да защитава хората на труда. БСП трябва да бъде борбена, с ясни позиции, с ясни послания, безкомпромисна в отстояване на принципите и идентичността си. Не трябва да се поддава на привидно благоразумие и консенсус с неолиберализма. Именно този коловоз я докара до това кризисно състояние.
Политическото оцеляване на партията зависи от целите, които си поставя и тяхното изпълнение. Конгресът трябва да отговори на много въпроси. Как ще се извърши промяната, с какви мерки, с какви инициативи, с какви стъпки. БСП ясно трябва да определи съюзниците си и да не прави безпринципни компромиси. Често се поставя въпроса конгресът да приеме програма. Това не е възможно. Сериозна програма на партия се прави с години, а не за един месец. На конгреса може да се приемат принципи, мерки, стъпки за извършване на промяната. И да се отговори на най-важния въпрос-кой може да извърши промяната, кой има сили, възможности, решителност да направи радикални промени, да изведе БСП на пътя на победата. Да изведе кораба от потъване с правилен курс, защото за потъналия кораб няма попътен вятър.