Връщането към традицията, към здравия разум, към националната държава и истинската икономика не е отстъпление. Свободата не е в това да избереш от 72 пола, а да имаш хляб на масата, сигурност в дома и правото да кажеш, че небето е синьо, без да те обявят за фашист, написа синдикалистът и икономист Любослав Костов

Светът се разпада на пиксели. Неолибералната държава не е в криза, а в състояние на клинична смърт, а ние сме в ролята на роднините, които отказват да приемат истината.

Дълго време ни убеждаваха, че светът е един голям „Ла Ла Ленд“, където границите са отживелица, а биологията е просто въпрос на лично предпочитание сутрин пред огледалото.

Е, новини от фронта. Глобализацията не е безкраен празник, а влакче на ужасите, което дерайлира. Този свят е построен върху съдбата на хората, които вършат черната работа. Либералната държава забрави тези хора – работниците, производителите, тези с мазолите по ръцете. Тя се влюби в брокерите, инфлуенсърите и „експертите по всичко“.

Време е да спрем да се преструваме. Светът не е безопасно място. Светът е борба за ресурси. Връщането към традицията, към здравия разум, към националната държава и истинската икономика не е отстъпление.

Имам надежда. Не за системата, а за хората, които най-накрая започнаха да виждат през мъглата на пропагандата. Свободата не е в това да избереш от 72 пола. Свободата е в това да имаш хляб на масата, сигурност в дома и правото да кажеш, че небето е синьо, без да те обявят за фашист.

Часовникът тиктака. Либералната държава си отива. Сбогом, Гетсби, и добре дошли в истинския свят!