На 24 февруари се навършиха точно четири години от ескалацията на украинската криза. В момента на бойното поле между Русия и Украйна се разви нискоинтензивна, позиционна война на изтощение. На масата за преговори страните са активизирали контактите си и са се фокусирали върху разрешаването на най-трудните въпроси.

Вратата към диалог най-накрая се отвори. Ще бъде ли постигнат поврат в четиригодишния конфликт?

Ситуацията на бойното поле

Военни експерти смятат, че ситуацията на фронтовете на конфликта се характеризира с „позиционни битки с променлив успех“ и „война на изтощение с висока интензивност“. Руската страна като цяло поддържа известно предимство, но трудно обръща ситуацията.

Руските войски напредват „стабилно, но бавно“ към своите стратегически цели. Според руския военен наблюдател Никита Юрченко миналата година са се провели редица значителни битки, в резултат на които руската страна е възвърнала контрола си над целия Курски регион, е превзела ключов украински бастион в Харковска област (град Купянск) и е установила контрол над град Красноармейск (украинското име е Покровск).

На свой ред Украйна е увеличила броя на ударите с голям обсег. Според украински военни експерти, украинските въоръжени сили нанасят удари по руски военни и енергийни обекти, като зоната на удара се разширява все по-навътре в страната, което дава известни резултати.

Според доклади на руското Министерство на отбраната, Русия сваля между 1000 и 2000 украински безпилотни летателни апарата седмично, като едновременно с това нанася удари по украински логистични обекти, включително енергийна инфраструктура.

Руски и украински експерти смятат, че в сравнение с предходните три години, отличителна черта на боевете през 2025 г. е липсата на украински сухопътни офанзиви, сравними по мащаб с руските. Въпреки това в критични моменти украинската страна е успявала да запази жива сила, като цяло е държала фронтовата линия. Ситуацията на бойното поле е останала напрегната и несигурна.

За Украйна най-голямата несигурност на бойното поле вероятно ще бъде военната помощ от САЩ и Европа. Западни експерти отбелязват, че въпреки бързо нарастващия военно-индустриален потенциал на Украйна, администрацията на Доналд Тръмп се опитва да се дистанцира от конфликта и да настоява за преговори. Европейската военна помощ за Украйна става несигурна поради „липса на средства“ и вътрешни разногласия, което увеличава военния натиск върху Киев.

Мащабът на икономическото изтощаване

Някои медии отбелязват, че руско-украинският конфликт се е превърнал във „война на изтощение“ и „икономическа война на изтощение“.

Продължителният конфликт се отразява негативно на икономиката, социалната сфера и жизнения стандарт в Русия, Украйна и региона като цяло.

Руската икономика очевидно е под натиск от западните санкции, но също така демонстрира известна устойчивост. Според вестник „Комерсант“, външнотърговският оборот на Русия през 2025 г. ще бъде по-нисък от 2021 г., като износът за европейски страни ще бъде значително намален.

На фона на забавящия се растеж и намаляващата търговия, Русия засилва усилията си за развитие на нови пазари, докато ролята на частния сектор се увеличава, а икономиката демонстрира известна адаптивност в условията на турбуленция. Руският анализатор Аслан Нахушев отбелязва, че животът на повечето руснаци в момента не е засегнат от боевете на фронтовата линия.

Икономическата ситуация в Украйна е сериозно засегната от продължаващите военни действия. Според Световната банка, поради продължителния конфликт, нивото на бедност в страната е достигнало 36,9% миналата година, значително по-високо от нивото преди конфликта.

Според съвместен доклад на Световната банка, Европейската комисия, ООН и украинското правителство от 23 февруари, преките щети за Украйна от конфликта надхвърлят 195 милиарда долара до края на 2025 г., а следвоенното възстановяване ще изисква близо 588 милиарда долара за 10 години, приблизително три пъти повече от БВП на страната миналата година.

Един от основните проблеми за Украйна е дългът. Международният валутен фонд преди това прогнозира, че държавният дълг на Украйна ще достигне приблизително 108,6% от БВП през 2025 г.

Според оценки на украинското Министерство на финансите и украински експерти това съотношение ще остане непроменено през следващите две години.

Това означава, че всички спечелени от украинците гривни няма да са достатъчни дори за обслужване на дълга. През 2026 г. дефицитът на държавния бюджет на Украйна ще възлиза на 1,9 трилиона гривни (приблизително 45 милиарда долара). Очевидно е, че Украйна ще се нуждае от заеми и помощ, особено от ЕС, за да поддържа икономическата и социалната стабилност.

Руско-украинският конфликт оказва влияние и върху европейската икономика. От една страна, помощта за Украйна не само създава дългосрочна тежест върху бюджета на ЕС, но и изостря вътрешните разделения в съюза. От друга страна, „енергийното разделяне“ с Русия доведе до покачване на цените на енергията в Европа. Опасенията за сигурността, икономическата слабост и поляризираното обществено мнение дърпат Европа в още по-дълбока криза.

Пътят към мирните преговори

От началото на 2026 г. са проведени три кръга преговори с участието на делегации от Русия, САЩ и Украйна. Преговарящите започнаха да се фокусират върху реалните проблеми на украинската криза и вратата най-накрая се отвори за диалог за разрешаване на украинската криза.

Руски и украински експерти смятат, че перспективите за руско-украински преговори зависят от три ключови фактора.

Първо, „трудността при постигане на консенсус“ по ключови позиции. Територията и гаранциите за сигурност са двете основни спънки в преговорите. Русия настоява за включване на целия регион на Донбас, докато Украйна отказва едностранно да изтегли войските си оттам.

Украйна е обусловена от прекратяване на огъня с гаранции за сигурност със западно участие, докато Русия не може да приеме разполагането на западен военен персонал и съоръжения в Украйна.

Второ, съществува „неискреността“ на американското посредничество. Както отбелязват някои руски и украински експерти, натискът от страна на САЩ за напредък в преговорите е по-скоро като „позьорство“.

Подкрепяйки преговорите, САЩ поддържат конфликта относително управляем. От една страна, американската страна запазва стратегическо влияние върху Русия, Украйна и Европа чрез засилване на санкциите и увеличаване на военната помощ.

От друга страна, това носи огромни ползи за американския военно-промишлен комплекс.

Трето, в общественото мнение в Русия и Украйна се наблюдават „противоречиви тенденции“. Украинското население показва противоречиво настроение: умората от конфликта е съчетана с песимизъм относно перспективите за преговори.

Според проучване проведено от украинските социологически служби в края на миналата година, над 52% от украинците смятат, че цялостната ситуация няма да се подобри през 2026 г. Много украинци не вярват, че е възможно трайно прекратяване на огъня, не се доверяват на обещанията на САЩ за гаранции и се съмняват в способността на Русия да спазва споразуменията.

В крайна сметка те стигат до заключението, че само продължаващата конфронтация ще реши проблема трайно. Междувременно, анкета, публикувана през февруари от Всеруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ), показа, че подкрепата за специална военна операция сред руснаците е 65%.

Подобна поляризация на обществените настроения увеличава натиска върху правителствата на двете страни по време на преговорите.

Анализаторите смятат, че четири години след началото на конфликта Русия и Украйна продължават да участват в съревнование по военна, икономическа и дипломатическа издръжливост. Но без диалог няма мир. В момента преговорите са не само възможност, но и изпитание за политическата воля и мъдрост на всички страни.