Напрежението в триъгълника Унгария, Словакия, Украйна може да има дългосрочни последствия за ЕС

Ако втората половина на XIX и началото на XX век минаха под знака на Балканите като "барутният погреб" на Европа, то в третото десетилетие на XXI век потенциалната взривоопасна зона се премести в централната част на континента.

Нарастващото напрежение между Унгария и Словакия, от една страна, и Украйна, от друга, достигна точка, отвъд която има само негативни сценарии, при това за целия ЕС.

В отговор на неколкократните атаки на украински дронове срещу нефтопровода "Дружба", който доставя евтин руски нефт за двете централноевропейски страни, без излаз на море, както и по-конкретно заради последното спиране транзита на нефта, уж заради авария, Унгария и Словакия предприеха санкционни мерки срещу Украйна. Крайната мярка дойде и след като на 18 февруари Братислава обяви криза поради недостиг на петрол за рафинерията "Словнафт".

Първоначално бе спрян от страна на Словакия износът на дизелово гориво за Украйна (което се използва основно от военните), а впоследствие започнаха ограничения и в износа на електроенергия, от която Киев отчаяно се нуждае поради руските бомбардировки на електростанции в страната и намалената от това генерация.

Обясненията на Киев, че за спирането на транзита на нефт е виновна руска бомбардировка, не убедиха Будапеща и Братислава. Нещо повече, Киев не позволи на словашкия посланик да посети нефтопровода и да потвърди на място версията за повреда.

"Докладите казват, че нефтопроводът "Дружба" е в експлоатация. Няма техническа пречка украинците да започнат транспорта на петрол", каза премиерът на Унгария Виктор Орбан по-миналия четвъртък, след първото заседание на Съвета за мир във Вашингтон. Той обаче и добави: "Според Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна украинските стъпки не могат да застрашат енергийната сигурност на която и да е държава - членка на Европейския съюз. В момента те я застрашават."

И тук Европейската комисия, която по идея би трябвало да защитава европейските държави при подобни ситуации с трети страни, взе страната на Украйна. На 20 февруари говорител на ЕК обяви, че комисията няма да оказва натиск над Киев и да дава срокове за възстановяването на нефтопровода.

Само Украйна може да реши дали и кога да поправи "Дружба", каза говорителят. Дали и кога. Т. е. ЕК имплицитно даде картбланш на Киев за твърда позиция в отношенията му с две страни членки. Това е безпрецедентно събитие с далече отиващи последици.

Наистина, при посещението си в Киев на 24 февруари главата на ЕК Урсула фон дер Лайен призова Украйна да побърза с ремонт, но неприятният привкус остана. Защото паралелно с това официален Брюксел призова двете си опърничави страни членки да получават нефт през Хърватия, като обаче избегна въпроса за неговата цена. Едно от подозренията на унгарските управляващи е, че се цели повишаването на цените на бензина до 1000 форинта (2,67 евро) на литър точно в навечерието на вота през април.

Проблемът обаче тук не е толкова в логистиката и дори не е в цената, а в "обоснованото подозрение", че Украйна лъже и ЕК заедно с други западни столици прикрива тази лъжа, защото е насочена срещу сегашните власти в Будапеща и Братислава.

Унгария на Орбан направи следващата стъпка и наложи вето както на съгласувания вече кредит от 90 млрд. евро за Украйна (Унгария, Словакия и Чехия не участват в него, но е нужно тяхното съгласие), така и на 20-ия пакет санкции на ЕС срещу Русия. Разбира се, докато Украйна не пусне руския нефт по "Дружба".

Всички тези събития не могат да се разглеждат извън контекста на отношенията, основно на унгарския министър-председател, с този състав на ЕК. А те са антагонистични.

Виктор Орбан е всичко онова, което тази ЕК не иска да вижда у ръководител на държава от ЕС - консерватор, привърженик на традиционните ценности, на прагматичните отношения с Русия, съюзник на Доналд Тръмп в САЩ, противник на ускореното приемане на Украйна в ЕС, на наливането на пари във войната с Русия, на милитаризацията на ЕС и алармист за възможна голяма общоевропейска война.

Орбан, на когото предстоят съдбовни избори през април, за които социологическите прогнози сочат, че ще бъдат спечелени от опозиционната партия "Тиса" (с преднина от 10% засега, има данни и за 20%), изглежда, строи предизборната си кампанията подобно на "Грузинска мечта" в Грузия - изобличавайки външни и вътрешни сили, които искат да въвлекат Унгария във война. 

"Европа реши, че ще влезе във война (с Русия) до 2030 г. Не че иска, може би или планира - решила го е. Тя взе решението", заяви гръмогласно Орбан на предизборна среща в столицата на 14 февруари.

Тук има известно изхвърляне, но тази антивоенна позиция импонира не само на унгарските му привърженици, но и на други европейски граждани, включително български, включително от различен политически спектър. Заплахата от война е една за всички, стига да бъде осъзнавана, а другото, което обединява тези хора, е възприемането на Брюксел като провоенен център, при това без да се отрича руската отговорност за войната в Украйна.

И сега виждаме как същият този Брюксел, като взема фактически страната на Украйна в нещо, което реално е петролна блокада, а не банален търговски спор, използва външна за съюза сила, за да създаде проблеми на страна членка, при това в навечерието на парламентарни избори, т. е. това може да се тълкува и като опит да се повлияя по този начин на техния резултат.

Разбира се, от европейските столици с негодувание отхвърлят тези обвинения и на свой ред атакуват, че самият Орбан използва случая с "Дружба" за стягане на редиците преди изборите.

Но в полза на неговата версия говорят три обстоятелства. Първо - брюкселци, условно казано, са тези, които искат да го няма във властта в Унгария и не крият това. Второ - това е продължение на линията на намеса във вътрешните работи на страните членки, вече позната от Румъния, особено ако тя не съвпада с провоенния и антируски курс на ЕК и водещи западни столици. И трето, но не маловажно – Украйна на Зеленски е готова да предоставя услугите по решаването на проблеми на съседни страни. Да не забравяме готовността й да се включи в ликвидацията на непризнатата Приднестровска република в Молдова, действията й срещу Беларус, включително санкционни, изпращането на спецчасти в Африка за борба с местни правителства, свързани с Русия, та дори и да защитава Гренландия.

Разбира се, Орбан може да бъде обвинен в популизъм и спекулиране със страховете на хората, нека си припомним, че точно противниците му в лицето на германския социалдемократ и военен министър Борис Писториус първи казваха, че войната с Русия е едва ли не неизбежна и дори насрочиха дата за това 2029 - 2030 г.

Германското сп. "Шпигел", цитирано от БТА, предаде мнението на председателката на Комисията на ЕП по сигурност и отбрана (SEDE) Мари-Агнес Щрак-Цимерман: „Унгария под управлението на Орбан заплашва с политиката си на блокиране не само солидарността с Украйна, но и капацитета на цяла Европа за действие в областта на сигурността“, казва тя и призова да бъде отнето правото на глас на Унгария.

Идеята, че всички в ЕС трябва да мислят еднакво и да действат в синхрон на пръв поглед, изглежда логична, но на практика е потенциално разрушителна за Съюза. Да припомним, че дори във Варшавския договор имаше страни, които на моменти имаха различна от СССР външна политика, например Румъния.

Идеята за централизация на Съюза, за строго подчинение на една политика, която невинаги е съобразена с националните специфики, желанието за постигане на цели на всяка цена разрушава установената система на вземане на решения и поражда ответни реакции. Това вече е виждано точно в нашия регион, но заблудата, че следващият път ще е по-различно и това не се отнася за нас, е много силна.

През 1898 г. в Ню Йорк излиза книгата „Крушението на „Титан“ на писателя Морган Робъртсън. В нея се описва потъването на голям презокеански лайнер. Както е известно, четиринайсет години по-късно на път за Ню Йорк потъва „Титаник“.

Европейците с негодувание биха отхвърлили сравнението между ЕС и „Титаник“ и то е повърхностно, разбира се. Но съдбата обича такива „шеги“.

През 1993 г. американският автор на технотрилъри и военна фантастика Лари Бонд публикува книгата си Cauldron („Котел“). В нея е описано възникването на Европейска конфедерация, която, както бихме казали днес, с „хибридни методи“ привлича на своя страна редица държави от Западна и Централна Европа.

В романа първа въстава Унгария: „Прав сте, съгласи се Кушин с неразгадаемо изражение. — Рьолинг и фигури като него са просто симптоми на друга, по-сериозна болест. Тези германски и френски сатрапи заразяват страната ни, защото нашите собствени генерали вярват, че се нуждаят от подкрепата на Конфедерацията, за да останат на власт. Тези войници не разбират едно нещо: техните така наречени съюзници много бързо стават техни господари. И наши също.“

Последва народно въстание, в което лесно се виждат чертите на събитията от 1956 г.:

„В силна, емоционална двайсетминутна реч Владимир Кушин, лидер на забранения Демократичен форум, призова за възстановяване на гражданските права, свободни и честни избори и излизане на Унгария от доминираната от френско-германската власт Европейска конфедерация.“

„Министрите сякаш бяха изчезнали, не остана и следа от присъствието им в кабинетите им. А главните виновници, паникьосани, избягаха в чужбина заедно с комисаря на Европейската конфедерация, френския и германския посланик и редица друга дребна бюрократична сган.“

Следва европейска война, в която на страната на добрите се наместват САЩ и неизбежният хепиенд за американската външна политика.

Все пак това е само фантастика, остаряла при това.