Русия има възможност да запази партньорите си в Латинска Америка

Олег Краев*

В края на юли политикът от десницата Кейко Фухимори встъпи в длъжност на поста президент на Перу. Това бе поредното събитие от цяла поредица завои надясно, които през последните години направиха редица страни в Латинска Америка. Политици с такава ориентация дойдоха на власт в Аржентина, Еквадор, Боливия, Хондурас, Парагвай, Чили, Коста Рика, а също Колумбия, където на 7 август е планирано встъпването в длъжност на победилия десен кандидат Абелардо де ла Есприела.

Повечето от новите десни правителства слагат акцент върху бюджетната дисциплина, привличането на чужди инвестиции, повишаване ролята на частния сектор. Във външната сфера главен ориентир за тях станаха САЩ и непосредствено Доналд Тръмп, добрите лични отношения с когото се смятат за важен фактор за изграждането на сътрудничеството с Вашингтон. Втората външна опора на десните са идеологическите им съмишленици. На отношенията с тях се отдава дори повече внимание, отколкото на дългосрочните междудържавни връзки.

Неотдавна президентът на Аржентина посети Бразилия, където се включи в акция в подкрепа на идеологически близкия му Флавиу Болсонару и същевременно отправи нападки срещу сегашния президент Луис Инасиу Лула да Силва, който се явява на избори за втори мандат. Същата тенденция се забеляза и в Колумбия, където малко преди първия тур на президентските избори президентът на Еквадор Даниел Нобоа отмени митата за колумбийските стоки и заяви, че стъпката е резултат от преговори, които той е водил с кандидата за поста Есприела, без той да има в дадения момент каквито и да било пълномощия. Всъщност разговорите са се водили не само между двама – един действащ и един бъдещ, президенти на две съседни държави, но и между двама съграждани - и двамата имат американско гражданство.

Завоят надясно стана възможен отчасти като следствие от несполучливата политика на левите сили, които се компрометираха с неефективно управление и серия скандали. От друга страна, администрацията на Тръмп целенасочено върви към реализация на доктрината „Монро“, с която иска да превърне западното полукълбо в регион на изключителното американско влияние. На това се дължи и активната намеса на Вашингтон в избирателните процеси в Латинска Америка. Така със заплахи, шантаж и риторическа подкрепа побеждават кандидатите на политическата десница. В навечерието на изборите в Хондурас Тръмп предупреди, че САЩ няма да оказват финансова помощ на страната, ако там победи нежелан от Вашингтон кандидат.

Какво означава всичко това за Русия? Латиноамериканските правителства разбират, че за САЩ влиянието на други страни в Латинска Америка е заплаха и затова не биха рискували отношенията си с Вашингтон заради по-добри отношения с Москва. Опитът от последните години обаче показва, че в отделни случаи дори там, където на власт са откровени проамерикански сили, геополитическите проекти на противниците на САЩ продължават да се реализират, а понякога дори се разширяват. Така например през април т. г. правителството на еквадорския президент Нобоа подписа договор с китайска компания за 1,7 млрд. долара за разработка на находища на злато и мед. При същия президент през май 2024 г. влезе в сила споразумение за свободна търговия между Китай и Еквадор.

Опитът на Русия също потвърждава тази тенденция. През април 2025 г. пак при Нобоа на фона на остър дефицит на електроенергия в страната в експлоатация влезе ВЕЦ, построена с участието на Русия. Главен търговски партньор на Русия в Латинска Америка е Бразилия и дори по време на президентството на крайнодесния Болсонару двустранната търговия продължаваше да расте. През 2022 г. Бразилия направи всичко възможно западните санкции да не засегнат руските торове.

По този начин политическият завой надясно не означава автоматично прекъсване на руските проекти в региона. Често десните правителства, увлечени в привличането на чужди инвестиции и в решаването на тежките икономически проблеми, демонстрират готовност за търговски взаимоотношения със страни, чиито отношения със САЩ са доста обтегнати.

В икономическата сфера руските позиции биха били по-добре защитени от промените в конюнктурата в определени случаи. Първо, предлаганите от Москва проекти трябва да бъдат уникални, да превъзхождат проектите на конкурентите и да удовлетворяват потребностите на партньорите. Такива са инициативите в сферата на мирния атом, доставките на торове, фармацевтични изделия и енергийни продукти – особено в условията на дефицит на електроенергия едновременно в няколко латиноамерикански страни.

Второ, след като веднъж са постигнати добри делови отношения, партньорът трябва да се привързва по-силно с договорни задължения. Колкото по-здрави са връзките, толкова по-трудно да може да бъдат разкъсани с помощта на идеологически съображения. В Перу на въоръжение са над 100-тина руски вертолета. Ако президентът - ориентираната към САЩ Кейко Фухимори, реши да се откаже от тази военна техника, това би нанесло тежка травма на бюджета на страната. Подобен е случаят с ВЕЦ в Еквадор. В момента, когато на власт дойде Нобоа, продължилото години наред строителство вече отиваше към своя край. Прекъсването на проекта би довело до непоносими загуби.

Защитата на руските интереси в Латинска Америка изисква и разнообразяване на контактите. През последните две десетилетия Москва залагаше на взаимодействие с правителства с лява политическа ориентация. В бъдеще Русия би могла да намали рисковете пред своите интереси, като започне да изгражда партньорство с управляващи, законодатели, предприемачи, цели отрасли и представители на експертните общности извън зависимостта на тяхната партийна принадлежност и идеологическа ориентация.

(“Известия“)

-------

*Авторът е преподавател в Московския държавен институт за международни отношения