Темата „АКО НЕ СЕ ПРОМЕНИМ, ЩЕ ЗАГИНЕМ. РЕСТАРТ – ТУК И СЕГА!“, която бе предложена за обсъждане на 18 юни т.г., привлече вниманието на участниците в Дискусионния форум със своята актуалност и с анализите, оценките и предложенията, съдържащи се в предложената за обсъждане Позиция на Младежкото обединение в БСП под същото заглавие, публикувана в началото на месеца. (https://novivremena.com/ako-ne-se-promenim-shte-zaginem-restart-tuk-i-sega/ и https://duma.bg/restart-tuk-i-sega-n305980).
Дискусията бе модерирана от Георги Пирински, председател на Фондация „Солидарно общество“ и Габриел Вълков, председател на Младежкото обединение в БСП. Ръководители на Младежкото обединение в БСП запознаха присъстващите с основанията, предизвикали тревожните констатации и настоятелните предложения, съдържащи се в Позицията. Участвалите в разговора изразиха своето отношение към документа и разсъждаваха върху това какви са възможностите и пътищата за постигане на желания обрат в състоянието и позициите на БСП в обществото днес, какво трябва да се направи, за да може партията да стане отново авторитетен носител на идеите за развитието на България в бурно променящия се свят, какви са проблемите от идейно-програмно и организационно естество, как да се възстановят вътрешнопартийния диалог и доверие, честността в отношенията и усещанията на общност и единство в левицата и други подобни.
Публикуваме първата част от авторските резюмета на изказванията на част от участниците в дискусията.Обсъждането продължава и очакваме нови идеи и предложения за действия, които да публикуваме във в. „Дума“ и сайта „НовиВремена“.

ЗАПОЧВАМЕ ПРОЦЕС НА ЦЯЛОСТНО ОБНОВЛЕНИЕ

Габриел Вълков, председател на МО в БСП, член на ИБ на НС на БСП, народен представител

Стоя пред вас днес не само като председател на Младежкото обединение в БСП и ваш народен представител, но и като част от едно поколение, което отказва да се примири. Поколение, което ясно вижда, че ако не се променим – ще загинем. Затова казваме ясно: време е за рестарт. Тук и сега.

Ако не направим нещо, ще продължим да се лутаме в същото политическо безвремие, ще се давим в същите клишета, ще се въртим в кръговрата на безпътицата. Това, което виждаме днес като проблеми в БСП, е резултат от години отдалечаване от нашите корени, от хората, от реалните социални борби. Ние, младите, казваме край на това. Казваме, достатъчно и ясно заявяваме, че имаме нужда от промяна!

Защото лявото не е носталгия по миналото – то е необходимост. Лявото не е минало – то е борба за бъдещето. То е отговор на неравенствата, на експлоатацията, на лъжите, с които ни хранят всеки ден от екрана, докато болниците се разпадат, класните стаи пустеят, а хладилниците на милиони са полупразни.

Но нека бъдем честни – лявото у нас преминава през дълбока криза и тя не е само резултат от външни обстоятелства. Ние самите допуснахме да се отдалечим от работещите хора, от социално слабите, от младите, от малкия и среден бизнес, от реалните проблеми на обществото. Забравихме, че задачата ни не е да съществуваме заради себе си, а заради тях – хората, които нямат време и сили да чакат. Хората, които искат да живеят в един по-добър свят и очакват от нас да го реализираме.

Днес казваме: време е да се върнем обратно. Да си върнем идеите. Да си върнем професионализма, смелостта, посоката. Нуждаем се не от повърхностна промяна, а от дълбока, принципна трансформация на лявото пространство. От ново по-модерно мислене, от ясна визия, от точни социални и икономически анализи. Само интуицията не стига – нужни са дълбоки социологически проучвания, сериозен анализ на данните и много работа. Необходима е нова лява платформа и нови политики в противен случай оставаме в миналото.

Лявото трябва отново да има глас – не просто да реагира, а да предлага реални решения. Да има дързостта да говори за собственост, за класови борби, за социална справедливост, за истинска демокрация – не само политическа, но и икономическа. Да посочи с име враговете на човешкото достойнство – олигархията, безскрупулния едър капитал, международните корпорации, които смляха цели поколения в името на по-голяма печалба.

Но също така да покаже и надежда. Да изгради. Да защити. Да предложи път. Защото бъдещето няма да се случи от само себе си. То трябва да бъде извоювано. И това ще направим – ако имаме смелостта да се променим, да поемем по нов път и да говорим по-смело за проблемите в България, Европа и света.

Ние, младите социалисти, поемаме тази отговорност. През 2025 година започваме процес на цялостно обновление – не козметично, а радикално, с което целим да върнем смисъла в съществуването на лявото. Ще водим разговори – с хора на труда, с експерти, с онези, които бяха забравени в годините от различни партийни ръководства. Ще изградим нова структура, нова идеологическа платформа, нови обучения по идеология и нова визия за българската левица.

Ще го направим, защото не се борим за топли кресла и постове, а за живот с достойнство. За хляб, който не е лукс. За здравеопазване без касов апарат. За образование, което не е привилегия. За нормалност в политиката. За свят, в който никой не е излишен.

Днес, 134 години след като един млад човек – Димитър Благоев – започна тази битка едва на 35 годишна възраст, ние я подновяваме. Не за да се върнем назад и да говорим за миналото, а за да вървим напред – със същата страст, със същата вяра, със същото дълбоко усещане за справедливост и визия за бъдещето. За това как ще изглежда България след 5-10-15-20 години. За да дадем ясен отговор на въпроса, в каква държава ще живеят нашите деца?

Ние сме тук и няма да се откажем. Разчитаме много на вашия опит, вашата експертиза и вашата подкрепа, за да направим тази необходима промяна заедно!

НЕОБХОДИМА Е РАДИКАЛНА АЛТЕРНАТИВА

Николай Шопов

Да поздравим Младежкото обединение за позицията, която са ни предложили. Приляга на младежта да бъде по-прогресивна, по-пламенна.

Младежите поставят сериозни въпроси за бъдещето развитие на БСП. Показали са грозното лице на капиталистическата система. Задават си въпроса защо няма справедливост и има крещящи неравенства. Поставят и въпроса за интернационализма, кой е един от основните елементи на социализма. Правилно са забелязали, че няма приемственост и не е подготвено поколение, което да поеме щафетата. Вярно е, че обществото е различно, но проблемите остават. Няма я работническата класа от 19 век и първата половина на 20 век, но класите под друга форма съществуват. Елитът трупа богатство, а средната класа намалява скоропостижно. Според Маркс класата е движещата сила в обществото. Класовата борба съществува и тя е инструмент на безправните, на обеднелите, на тези, на които бъдещето е несигурно.

Казват, че в тези условия са необходими стъпки поне малко от малко да се подобри живота на хората. Сигурно е вярно, но това не е достатъчно. Промяната трябва да бъде по-радикална. Необходим е идеал, цел, които да привлекат младежите. Те искат промяната да стане. Социалистическата идея не е провалена идея. Просто беше реализирана неправилно. Социалистическият идеал не е утопия. Той не е минало, а бъдеще Както казва Жан Жорeс – „от миналото ще вземем не пепелта, а огъня“. Младежите ще възприемат социалистическия идеал, когато им се посочат път, цел, които да ги възпламенят, които да ги водят. Докато не решим този въпрос трудно младежите ще видят БСП като партия, която защитава техните интереси. Трудно ще бъде, защото лявото загуби своята идентичност. То се разми в неолибералния модел.

Необходима е алтернатива. Алтернатива радикална, а не козметична. Партията трябва да има програма минимум, която да решава насъщни проблеми, но и програма максимум, която да води хората напред, към общество на справедливост, свобода и солидарност.

ПРОБЛЕМЪТ НА БСП СЕ КОРЕНИ В ЛИПСАТА НА ЧЕСТНОСТ

Ана Пиринска

Поздравявам Младежкото обединение на БСП за позицията „Ако не се променим, ще загинем. Рестарт – тук и сега“ от юни т.г. Заглавието ме обнадежди, но текстът разочарова.

Както и Габриел (Вълков, председател на МО в БСП, б.р.) преди малко отбеляза – документът поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Не малко от младежите в БСП вярват, например, че основният проблем на партията е как комуникира посланията си, както и това, че младото поколение не знаело нищо за историята и за това какво се е случило през последните 30 години в България. Вярват, че достигането до избирателите се корени в думите и в ПР опаковката, а не толкова в съдържанието, в социалистическите идеи, които би следвало да отстояваме.

По време на дискусията Габриел също спомена, че единственото, което може да прави БСП днес е да участва в „ремонтирането на дясната капиталистическа система“, в която живеем. С една дума – правим каквото можем и само трябва да съумеем да го разкажем с красиви думи.

Твърде спорно твърдение. Илюзорно и заблуждаващо. Проблемът на БСП се корени другаде – в честността. Или по-скоро в липсата на такава. Всички в тази зала много добре знаем как от години провеждаме събрания, но решенията се взимат някъде другаде. А за честност към избирателите да не говорим – дали се прегръщаме с ПП-ДБ или с ГЕРБ-Ново начало, няма голямо значение. И в двата случая лъжем левите хора в България, лъжем и себе си.

Позицията на Младежкото обединение наистина е похвална, но ако се ограничат само до едно заглавие и не последват действия, то обосновано можем да предположим, че тя не е имала за цел да променя, а тъкмо напротив – да закрепи статуквото, създавайки чувство за „младежка опозиционност“ и вътрешнопартийна демокрация.

БСП ИМА НУЖДА ОТ ДЕЙСТВИЕ

д-р Боян Балев

Със сигурност БСП има нужда от действие, за да излезе от ситуацията, в която се намира. Възможностите за такова действие не са безкрайно много и не бива да си правим илюзии, че с гледане в тавана на някоя стая на „Позитано“ или някъде другаде може да стигнем до някакви гениални нови организационни и политически мерки.

В българската политика от последните десетилетия се ползват два основни подхода. Първият – смяна на абревиатурата, за да могат зад нея да застанат същите лица. Това много успешно го прави десницата. Но в нашия случай е рисково, тъй като в момента извън табелата, абревиатурата „БСП“ в лявото на практика почти не съществуват сериозни политически активи. Вторият подход е в смяната на лицата, за да се освежи абревиатурата. Тук ще припомня старият анекдот за трите плика, който като ученик ми го разказваха като виц, а след това в университета един сериозен професор изнесе половин лекция само на тази теза. Вицът за трите плика съдържа три възможности – в първия плик – обвинете за всичко мен, във втория – правете като мен и в третия плик – пишете три плика за следващия и си заминавайте.

Малко сме закъснели да отваряме плика с лошото наследство на Нинова, но това наследство е факт и във всички случаи даже от крайно популистки мотиви би трябвало да опитаме да правим и това. Можем да говорим, както за финансовото състояние на партията, което я принуждава да участва в това правителство, така и за политическите грешки като евро скептицизма, към което спада и отношението към еврото. Най-малкото можем да кажем на нашите избиратели, че позициите против еврото не са ни донесли допълнителни гласове, а даже са отблъснали и, че разширяването на влиянието на партията в дългосрочен план минава през послания към по-умерените избиратели.

Втората опция на действащото ръководство със сигурност не е свързана в значителна степен с правене на това, което правеше Нинова, но и от нейното поведение може да се вземе нещо положително като например редовните брифинги след заседание на Изпълнителното бюро. Когато знае, че трябва да каже нещо на журналистите, Бюрото ще се напъне да мисли какво да прави дори и, за да имитира дейност и това може да помогне на другарите да преодолеят настоящия ступор.

Но по отношение на въпроса „Какво да се прави?“ ние имаме два позитивни примера от две кампании, които сме провеждали през годините – подписката за референдума за АЕЦ „Белене“ и кампанията за печално известния документ „Визия за България“. Става въпрос за две политически инициативи, които дадоха задачи за работа и цел на партията в един период от време и естествено стимулираха организационната реанимация на структурите, които и тогава не бяха в цветущо състояние. Тези кампании имаха ефект и в тази посока също трябва да се търсят решения.

На следващо място, ние със сигурност трябва да дадем знак за промяна. Тук в тази зала сме обсъждали дали има нужда от нова програма и дали има нужда от нов устав. Ние категорично трябва да дадем силен и ясен знак за промяна към българското общество и най-вече към хората, които през годините са гласували за нас и, чието доверие искаме да възстановим. Ясно е, че особено в уставно отношение няма да открием топлата вода, въпреки че има какво да направим наново. Основа на новия устав трябва да е този от 2008 година, а не този на Нинова, изкърпен след ампутацията на прекия избор.

Два важни въпроса в дългосрочен план – първо, независимо какво мислим за документа „Визия за България“, БСП трябва да започне работа по подобен тип документ, който очевидно е различен от програмата на партията, но би било полезно двата документа да се работят заедно и да не съдържат вътрешни противоречия. Документът, с който трябва да заместим визията може да се казва „България – 2050“ и с него да кажем на българското общество, че ние си поставяме определени цели за бъдещето на страната в следващия четвърт век.

На последно място, но не и по важност, все пак трябва да маркираме единственият най-лесен и най-сигурен път за това БСП да остане парламентарно представена партия и след следващите избори, а то е преформатиране на лявото обединение или поне неговото развитие с включването на президента Радев или на хипотетичния му проект, който засега никой не може да твърди дали изобщо ще се случи.

ЧУВСТВОТО ЗА ОБЩНОСТ ОТЛИЧАВА ЛЕВИЦАТА ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ В БЪЛГАРИЯ

Румен Петков, председател на ПП АБВ

Основният, не генералният, въпрос пред който сме изправени в левицата, е за ценностната ни система. Ние сринахме една ценностна система през 90-те години, без на нейно място да изградим нещо. Допуснахме като левица, и в български, и в европейски мащаб, в общество да навлязат уродливи разбирания и ценности, наречени кой знае защо „либерални“, които посягат и върху природни закони, и върху човешки взаимоотношения, и върху традиционни наши български ценности. Въпросът е за историята и посегателствата върху нея, за нашата способност да защитим истината за държавата и народа си.

На следващо място е чувството за общност. Ако една от организациите има чувство за самодостатъчност, това би било пряко посегателство върху процесите на консолидация на левицата. Чувството за общност е определящо. А това означава да изградим общности на левицата във всички области, във всички избирателни райони, във всички общини. И на тази база да тръгнем напред.

Отминалите частични и извънредни местни избори са един изключително тревожен сигнал за обективната ситуация, пред която сме изправени. Изграждането на ефективен, работещ национален предизборен щаб и стабилизирането на чувството за общност е голям политически въпрос. Способни ли сме ние да предложим решения на тежките политически въпроси? Способни ли сме да разговаряме с обществото по болните, по парещите теми и да защитим позиция?

Ще дам два примера. Единият е свързан с факта, че България през второто полугодие поема председателството на Черноморското сътрудничество. Ние сме тези, които имаме кадровия, човешкия потенциал, изграждан в годините и показвал възможност за ефективна реализация на това сътрудничество. И вторият голям въпрос — от 1 януари на следващата година България поема председателството на Дунавската стратегия. Мисля, че ние — БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА — сме единствената политическа организация, която може да предложи стратегия и решения, включително в четирите области, в които България е водеща в тази стратегия. Ще го направим ли?

Консолидацията и чувството за общност, ценностната ни система са нещата, които могат да ни оттласнат от дъното и да ни извадят от кризата.

МЛАДЕЖКОТО ОБЕДИНЕНИЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НОСИТЕЛ НА ПРОМЯНАТА

проф. Петя Шопова

Позицията на Младежкото обединение в БСП можем да наречем Манифест. Тя е силна и поставя много въпроси. Основният въпрос е свързан с необходимостта от промяна на БСП. Тази промяна може да се осъществи на базата на анализа и идеите на Позицията. Младежкото обединение може да бъде носител на тази промяна. Възниква въпроса кои са условията, за да се осъществи промяната. Вълнуват ли се младите хора от поставените в Позицията въпроси? Вълнуват ли се от идеи? Готови ли са да работят за осъществяването им?

Много добре е изяснен въпроса за социалната база на БСП. Посочва се, че това са учителите, медицинските сестри, лекарите, миньорите, специалистите в информационните технологии, земеделците, дребния бизнес. След посочването им трябва да започнат срещи с тях , да се очертаят проблемите им и да се посочат решенията. Трябва да се върнем в много по- голяма степен към създаването на клубове по интереси. През 90- те години се усещаше тяхната сила и влияние.

Друг важен въпрос е използването на експертния потенциал на БСП. В партията има много специалисти от различни поколения, чиито знания и организационен опит могат да бъдат включени в общите усилия за промяна.

Най-голямата сила на Младежкото обединение ще бъде в действието. Чрез конкретни действия и реализиране на идеите ще може да се осъществи промяната.