Не е нормално бизнесът да инвестира десетки хиляди евро в „тиймбилдинги“ и корпоративни партита, а да лобира против вдигането на майчинските

Гледали ли сте филма на Алфонсо Куарон „Децата на хората“? Там светът е изпаднал в пълно безплодие. Последното дете е родено преди 18 години, а човечеството бавно умира сред барикади и военни лагери. В този филм няма бъдеще, защото няма деца. Всичко е подчинено на доживяването на настоящето. Нашите корпоративни оракули изглежда искат точно това. Те искат да превърнат България в декор на „Децата на хората“. Те искат майката да направи принудителен избор. Защото когато я оставиш с 450 евро в свят с безумна инфлация на бебешки стоки и храни, ти не й даваш „избор да се върне на работа“.
Не е нормално бизнесът да инвестира десетки хиляди евро в „тиймбилдинги“, корпоративни партита и консултанти по „човешки ресурси“, за да разбере защо служителите му прегарят, а същият този бизнес да лобира против вдигането на майчинските. Корпоративните оракули ни втълпяват, че жените имали „избор“. Но какъв избор е това, когато алтернативата на ранното връщане на работа е мизерията?
Майчинството през втората година трябва да бъде обвързано с реалния осигурителен доход, както е първата, за да има жената СВОБОДАТА да реши. Човешкият капитал не се произвежда в заводи. Той се зачева с любов и се отглежда с присъствие. Не знам защо мислим за майките като за „отсъстващи от пазара на труда бройки“. Ако утре няма деца, за чий пазар на труда изобщо говорим?