България инвестира десетки хиляди евро от данъци, за да образова и подготви един млад човек, а след това буквално го „подарява“ на готово на германската икономика. И защо? Просто защото у нас все още има отказ заплатите да се обвържат с реалната цена на живота (издръжката на живота)

Колко пъти сме слушали по лъскави конференции как „младите хора са нашето бъдеще“? Но защо при толкова европрограми за вечеря и менторство през годините, младите все пак си тръгваха? Защото между чиновническия ентусиазъм на хартия и реалността на пазара на труда зрее огромна пропаст. И тя се нарича лицемерие.

Младият човек днес е дигитално грамотен, гъвкав и мобилен. И когато българският работодател му предложи стартова заплата, близка до минималната, този младеж няма да остане тук, за да се „научи на труд“, както обичат да казват. Той просто ще си стегне куфарите. В 90% от случаите емиграцията на младите не е въпрос на алтруизъм или приключение, тя е чисто монетарно решение. Това е хладнокръвен избор в името на икономическото оцеляване.

Как отговаря държавата на това? Предлага им „кариерни форуми“, „менторски програми“ и краткосрочна заетост по европейски проекти. Само че младият човек не плаща наема си с „менторство“. Той не си купува храна в магазина с „европейски програми за шест месеца“. Той живее в реална пазарна среда. Тази философия има пагубен демографски ефект. Нашите младежи са поставени пред избор, или да отлагат създаването на семейство за неопределено време, или да напуснат страната. Аз съм почти на 35. Така е откакто се помня с моите връстници и тези след нас.

Резултатът? България инвестира десетки хиляди евро от данъци, за да образова и подготви един млад човек, а след това буквално го „подарява“ на готово на германската икономика. И защо? Просто защото у нас все още има отказ заплатите да се обвържат с реалната цена на живота (издръжката на живота). Това не е пазарна икономика, това е субсидиране на чужди икономики с български човешки капитал.

Иначе „Младите днес са мързеливи и не им се работи“. Това просто не е вярно. Виждам го ежедневно в лекциите си. Вижда се и от статистиките. Последните проучвания на Deloitte и Gallup (обхващащи 22 000 младежи в 44 държави) показват, че близо 46% от Gen Z работят допълнително на втори трудов или граждански договор (странични доходи, платформи), за да свържат двата края. Една работа вече просто не е достатъчна. Младите работят, и то здраво, но извън традиционния и нископлатен пазар.

Така че да спрем за малко с конферентната загриженост. Дълбоки структурни рани не се лекуват с козметични пластири. Истинската младежка и демографска политика няма нужда от нови кухи стратегии. Тя има нужда от едно-единствено нещо, високи, достойни и справедливи доходи. Дайте на младите хора нормално заплащане, за да не им се налага да търсят втора работа и им "гледайте сеира". Може пък да ви изненадат. Всъщност, убеден съм, че ще ви изненадат.