Очите на българския работник не лъжат, те крещят, че системата е счупена. Истинската икономика не се движи от сглобки, коалиции и олигарси, които си играят на филмови герои. Движи се от хората, които всяка сутрин в 6:00 ч. хващат градския транспорт в студа, за да отидат в заводите, фабриките, болниците и училищат, написа икономистът и синдикалист

Ако сте гледали филма „Scarface“, вероятно помните онази цинична философия, която Тони Монтана изстреля в лицето на всички - “В този свят първо трябва да направиш парите. Като направиш парите, получаваш властта. Като вземеш властта, тогава получаваш и жената.“

Гангстерски романтизъм от 80-те? Не. Това е неолиберална матрица, която навлезе и в България. Само че тук, тази формула беше обогатена от шепа олигарси и политически брокери. В нашия вариант тя звучи така “Първо крадеш парите. После купуваш медиите и властта, за да пазиш парите. А накрая притискаш работещия до стената, за да работи за без пари.“. Жената, разбира се, пак я получаваш.

И докато те ни обясняват как „бизнесът нямал възможност“ за по-високи заплати, се сещам за друга реплика от същия филм “Очите, Чико. Те никога не лъжат.“. Когато погледнеш в очите на българския работещ, там няма проценти от доклади на БНБ или МФ. Там се вижда нещо друго. Вижда се умората на майката. Вижда се гневът на бащата, който след 40 години трудов стаж се чуди дали през зимата да си купи лекарствата, или да си плати парното. Вижда се разочарованието на младия лекар или инженер, който си стяга багажа за чужбина.

Очите на българския работник не лъжат, те крещят, че системата е счупена. Истинската икономика не се движи от сглобки, коалиции и олигарси, които си играят на филмови герои. Движи се от хората, които всяка сутрин в 6:00 ч. хващат градския транспорт в студа, за да отидат в заводите, фабриките, болниците и училищата. Ако бяхме нормална, читава държава, тази формула щеше да е обърната с хастара нагоре и щеше да звучи така:

ПЪРВО ТРЯБВА ДА ДАДЕШ НА ХОРАТА ПАРИ.

Не подхвърлени трохи. Не „минимална заплата“, с която едва се преживява. Когато работещият човек има реална покупателна способност, бизнесът печели, защото има кой да купува стоките му. Икономиката диша, когато парите са в джоба на мнозинството, а не в офшорките на шепа богоизбрани.

СЛЕД КАТО ХОРАТА ИМАТ ПАРИ, ТЕ ПОЛУЧАВАТ ВЛАСТТА.

И тук не говоря за министерски кресла. Говоря за най-важната власт, властта да бъдеш свободен. Да избираш по-добра храна за децата си, по-добро образование, по-добро здравеопазване. Ситият и осигурен човек не може да бъде купен, манипулиран и заплашван преди избори. Достойното заплащане ражда свободни граждани. Бедността ражда зависимости.

И СЛЕД ТОВА ПОЛУЧАВАШ БЪДЕЩЕТО.

Всички плачат за демографската криза и как изчезваме като нация. Пишат се стратегии за милиони. Истината обаче е проста - младите хора не създават семейства в държава, където да си работещ човек масово означава да си „работещ беден“. Когато има доходи, стабилност и предвидимост, тогава има млади хора, които остават тук, отглеждат децата си тук и градят България.

Това е истината. А истината боли, но трябва да се казва право в очите. А те, както знаем... никога не лъжат.