Светът всъщност е дълбоко нерационален. И точно в това му е цялата красота. Ако всички действахме 100% логично, ако бяхме предвидими роботи, контролирани от перфектни алгоритми, животът щеше да е непоносимо скучен, написа синдикалистът

Ако питате някой брокер от Уолстрийт как действа рационалният субект, той ще ви извади сложна формула. Рационалният човек инвестира в акции, следи инфлацията и оптимизира разходите си. Обаче, "Вълкът от Уолстрийт", никога не е стъпвал в български хол в петък вечер.

Обяснявам. Седят мъжът и жената. Дефицитът в семейния бюджет за месеца е 300 евро. Логиката (често в лицето на жената) казва „Скъпи, трябва да платим тока и да спестим пари за зимни гуми.“. Той я поглежда визионерски и казва „Жено, тежките времена раждат силни хора. Силните хора раждат добри времена. Добрите времена раждат слаби хора. А слабите хора... купуват зимни гуми на старо. Затова аз днес взех бърз кредит и купих 85-инчов плазмен телевизор! Да има на какво да гледаме как държавата отива по дяволите!".

На пръв поглед, това е икономически абсурд. Поведение, което би накарало всеки ИИ бот да се самоизтрие от срам. Българинът е единственият икономически субект в Галактиката, който може да има 20 евро в джоба си, но да излезе в петък вечер, да поръча три маркови уискита, да остави 50 евро бакшиш на оркестъра и да се прибере пеша, защото няма пари за такси. Ние сме хората, които строят триетажни къщи с колони, в които после живее само един чувал с картофи и старата ни леля на първия етаж, докато ние плащаме ипотека в София.

И точно тук става яко. Като човек, прекарал години в модели и графики, ще ви кажа нещо неочаквано. Светът всъщност е дълбоко нерационален. И точно в това му е цялата красота. Ако всички действахме 100% логично, ако бяхме предвидими роботи, контролирани от перфектни алгоритми, животът щеше да е непоносимо скучен. Нямаше да има изкуство, нямаше да има спонтанни прегръдки, нямаше да ги има онези луди петък вечери, в които решаваме да започнем нов проект от нулата, просто защото интуицията ни казва „давай!“.

ИИ може да изчисли перфектния бюджет, но никога няма да разбере романтиката на това да рискуваш всичко заради една идея. Алгоритъмът вижда грешка в сметката. Човешкият капитал вижда надежда. Наздраве за нерационалните избори, за лудите решения, за емоцията, която движи света напук на сухата статистика! Хубав уикенд на всички!