Въпросът е ние какво ще оставим след себе си? Нека утре, вместо да съдим света, да се опитаме да направим нещо малко, но истинско, призова синдикалистъти ляв публицист

Неделя вечер винаги мирише на заминаване. На куфари, на перони, на неказани думи. Българинът има една особена, генетична тъга по дом, дори когато си е у дома. Може би защото твърде дълго сме били на кръстопът.

Чета една книга и си мисля, защо днес думите ни са толкова тежки, а делата толкова леки? Защо викаме, когато трябва да шепнем, и мълчим, когато трябва да съборим стената? Забравихме как мирише хлябът, когато го разчупиш с приятел. Превърнахме се в експерти по всичко и лаици по човещина.

Интелектуалец. Какво е това? Това не е титла, нито диплома. Интелектуалец е онзи, когото го боли за другия. На когото му пука, че езикът ни оредява, че културата ни овехтява, че децата ни учат географията по посоката на еднопосочните билети. Защото историята не се пише в книги с лъскави корици. Тя се пише по лицата на онези тихи, забравени българи по селата, които всяка неделя гледат към пътя и изпращат прашната кола на децата си.

Неделя вечер е. Преди да заспите довечера, погледнете небето. То е същото, което са гледали и онези преди нас. Те издържаха. Въпросът е ние какво ще оставим след себе си? Нека утре, вместо да съдим света, да се опитаме да направим нещо малко, но истинско. Прочетете три страници от хубава книга. Погледнете човека до себе си. Обществото се лекува не с декрети, а с възпитание и личен пример.