Алгоритмите заменят човека! И пак мълчим, защото всеки се спасява поединично, написа синдикалистът и преподавател по икономика

Преди години един човек написа нещо относно нацистите, което днес ми се струва актуално. Ще го перафразирам.
Първо дойдоха за хората с най-ниски доходи. Оставиха ги да затънат в инфлацията, подхвърляйки им трохи. И никой не каза нищо, защото „пазарът решавал“. После дойдоха за средната класа. Натовариха я с данъци, сметки и кредити, докато я превърнаха в работещи бедни. И пак мълчахме, защото всеки се спасяваше поединично.
Сега идват за умовете ни. Пускат алгоритми без регулации, не за да ни освободят от тежкия труд, а за да ни подменят. Да направят мисълта ни излишна. И ние пак мълчим, защото ни мързи да пишем, мързи ни да проверяваме, мързи ни да бъдем хора.
Накрая ще дойдат за мен. И тогава, когато дойдат за мен, вече няма да има кой да говори. Защото вие ще сте забравили как се говори. Ще сте забравили как се мисли извън централизирания алгоритъм. Няма да е останал никой, който да ме защити, защото никой не разбра, че защитавайки мен и каузите ми, всъщност е защитавал себе си.
Истината е, че алгоритмите нямат нужда от заплати. Те нямат семейства, нямат деца, които да хранят, нямат нужда от почивка и достойнство. Ако превърнем икономиката в състезание по ефективност между жив човек и софтуер, човекът винаги ще загуби. Големият риск на нашето време не е, че ИИ ще стане твърде човечен. Рискът е, че ние, хората, станахме твърде механични.
Ако днес не регулираме процесите така, че да служат на човека, а не на капитала, утре няма да има значение колко е средната заплата. Защото просто няма да има кой да я получава.
Изборът все още е наш.
Но времето изтича.