Вапцаров бе един огняр, един работник, един гений, който написа най-чистата и сурова поезия за хляба, за фабриките и за смачкания от капитала човешки живот, написа синдикалистът, икономист и публицист

Днес е 23 юли. На тази дата преди 84 години, в тунела на Гарнизонното стрелбище, бе убит Никола Йонков Вапцаров. Един огняр, един работник, един гений, който написа най-чистата и сурова поезия за хляба, за фабриките и за смачкания от капитала човешки живот. Вапцаров не беше кабинетна фигура. Той знаеше какво е да ти тече черна пот по челото, да дишаш сажди и в края на месеца да броиш стотинките, чудейки се дали ще има за децата.

Точно днес, в деня, в който си спомняме за неговия разстрел, в Пленарната зала на Народното събрание се подготвя друг разстрел - този на минималната работна заплата. Ако Вапцаров беше жив днес, той нямаше да пише за фабриките на ХХ век. Щеше да пише за работещите на МРЗ, на които днес им отнемат сигурните 700 евро от януари. Щеше да пише за капиталистите, които влизат в ролята на модерните фабриканти, изсмукващи живите сили на нацията в името на поредния тримесечен бонус.

Тогавашната държава разстреля Вапцаров с олово. Днес разстрелва работещия човек с параграфи и с Преходни разпоредби.