Ако четеш само десните либерали, ще вярваш, че си беден, защото „не работиш достатъчно“. Ако четеш само левите утописти, ще чакаш всичко наготово. Истината е в баланса и в критичното мислене. Трудът създава стойността, а правилата определят как тя се разпределя, написа синдикалистът и преподавател в УНСС

На 19 трябва да си чел Адам Смит. Всеки студент започва оттук. Смит ни казва, че свободният пазар се саморегулира. Красива теория. Но ако останеш само с нея, рискуваш да проспиш реалността. На 19 вярваш, че пазарът е справедлив. На 25 вече знаеш, че тази „невидима ръка“ твърде често бърка в твоя джоб. Когато цената на млякото скочи двойно от фермата до рафта, това не е „невидимата ръка“, това са съвсем видими спекуланти.

На 22 е хубаво да си минал Джон Кейнс. Той обърна света с простата истина, че пазарът няма вграден морал и не се интересува от безработицата. Той ни научи, че когато кризата удари, държавата трябва да се намеси, за да спаси хората, а не само банките. Повечето модерни технократи ще ви кажат, че „бюджетът трябва да е балансиран на всяка цена“. Кейнс би им отговорил, „В дългосрочен план всички сме мъртви“. Ако днес не инвестираш в доходите на хората, утре няма да имаш икономика, която да балансираш.

На 25 години спокойно можеш да продължиш с Карл Полани. Той доказва, че идеята за изцяло саморегулиращ се пазар е утопия, която, ако бъде оставена без контрол, унищожава човешкото в обществото. Превърнахме труда в стока, земята в стока, парите в стока. Но човекът не е стока. Когато чистачката в болницата работи на МРЗ, която не стига за наема, пазарът е „ефективен“, но обществото ни се разпада.

На 28 може да пробваш Тома Пикети. „Капиталът в XXI век“ трябва да се изучава в училище. Той доказа с числа от три века насам това, което усещаме всеки ден, а именно, че капиталът се концентрира в по-малко ръце по-бързо, отколкото растат заплатите на работещите. Това не е пазарна икономика, това е нов вид икономически феодализъм. И данъчната ни система трябва спешно да отговори на това.

Когато навършиш 30 трябва да четеш Ричард Тайлър. Класиците вярваха, че човекът е рационално същество, което винаги пресмята правилно. Тайлър ни свали на земята. Ние сме емоционални, грешим, купуваме неща, които не можем да си позволим, водени от страх или манипулация. Модерният маркетинг използва икономиката срещу самите нас.

И накрая, ако четеш само десните либерали, ще вярваш, че си беден, защото „не работиш достатъчно“. Ако четеш само левите утописти, ще чакаш всичко наготово. Истината е в баланса и в критичното мислене. Трудът създава стойността, а правилата определят как тя се разпределя. Не позволявайте на чиновници в костюми да ви убеждават, че доходите ви не могат да растат заради „сложни макроикономически съображения“. Могат. Всичко е въпрос на политическа воля и на това коя книга сме отворили снощи.