Днес българското семейство не просто живее. То воюва. Воюва с цените в супермаркета, които растат по-бързо от децата ни. Воюва с липсата на места в детските градини, с безумните опашки пред болниците, с докторите, които ни карат да плащаме под масата, за да спасим родител или дете. Воюва с умората от 12-часовия работен ден, след който се прибираш като пребит, гледаш сметката за тока и се чудиш дали да купиш нови обувки или да си платиш вноската по кредита. Българското семейство днес е като онази стара, напукана язовирна стена, която удържа бедствието, без никой да я поддържа.

И въпреки това, въпреки този невиждан геноцид на сивотата и безпаричието, българската майка и българският баща намират сили вечер да прегърнат детето си, да му поправят счупената играчка и да му кажат, че всичко ще бъде наред. Ето това е истинският героизъм на нашето време. Не лозунгите по телевизията, а онези родители, които броят центовете на касата, за да купят шоколад на детето си.

До утре.