Помните ли Едмон Дантес? Когато го затварят в замъка Иф, обвинен несправедливо от хора, които се страхуват от него, той не губи ума си, а започва да се учи от стария абат Фариа. Защо го казвам ли? Защото Замъкът Иф е всяко място, в което някой се опитва да затвори човешкия капацитет и да го накара да обслужва чужди комплекси.

Но Дюма ни учи на нещо важно, стените нямат значение, когато духът ти е по-голям от килията. Достойният човек не воюва с тъмничарите, той просто израства над тях, напуска острова и оставя морето на собствената им посредственост да ги погълне.

Понякога най-висшата форма на доблест е да спреш да даваш от своята светлина на онези, които предпочитат да пълзят в сенките на интригите.

Дюма е Велик.

“Чакай и се надявай!”