КОЙ си ти, Атанас Зафиров!?

Левите избиратели са дълбоко убедени в това, че България няма място в “коалицията на желаещите”, а трябва възстанови отношенията си с православна и славянска Русия, които са животоспасителни за страната

Насред политическата криза, която се завихри след масовите протести и оставката на кабинета „Желязков“, насред подготовката за задаващите се на хоризонта избори, БСП се оказа без ръководство, но с председател!?

Тази ситуация вкарва партията в организационен ступор и в политически нонсенс. От една страна, Изпълнителното бюро подаде оставка в знак на отговорност за низходящото доверие в партията след участието в управление с Борисов и Пеевски, а председателят остана на поста си и отказва да поеме отговорността, която другите вече са приели. Тоест лидерът на екипа, поел отговорността, е „невинен“ и целият в бяло, а останалите си посипали главата с пепел за политически действия, които Зафиров е ръководил – като председател на партията и вицепремиер в правителството.

Ако целта на това политическо лицемерие (и/или шизофренност) след заседанието на НС на 10 януари БСП да осъмне със същия председател, с козметично променено Бюро и същите политики, зависимости и задкулисни договорки, то някой не е познал! Ако Зафиров и факторите зад и около него мислят, че имитацията на „промяна“ в БСП ще успокои социалистите и всичко ще продължи постарому – значи са извън времето, пространството и най-важното – извън настроенията на левите хора на България.

Зафиров бе най-верният паж на Корнелия Нинова - той бързаше да отгатне и пръв да вдигне ръка за всяка нейна прищявка, аплодираше всяка нейна дума и действие. Зафиров не просто участва – той бе главното действащо лице в изключително позорния за партията акт – противоуставното изключване на 14 социалисти, които искаха да изразят мнението си пред Конгреса на БСП. Председателстващият заседанието Зафиров съзнателно извърши арогантно фалшификация на резултата от гласуването в конгресната зала, която на секундата лъсна при прегледа на аудио и видео записите от заседанието.

Същият Зафиров, превърнал се във алтерегото на Нинова, бе възнаграждаван с депутатски и зам.-председателски постове. Нежелан в родния си Бургас, той стана депутат турист – днес във Враца, утре в Сливен, вдругиден във Велико Търново. Та същият този Зафиров оглави вътрешнопартиен преврат срещу Нинова и зае поста й, обещавайки завой в БСП, сякаш миналото няма значение.

Вече като председател на БСП, Зафиров обеща нова политика, но случи ли се тя? Определено не! БСП мъждука под 10%, а след „успешното“ участие във властта днес партията не само не постигна обещанието от 200 - 250 хиляди нови гласа и „нов тип електорат!?“, а заора около линията на смъртта на 4 % и напълно реално е да изпадане от българския парламент. Защото лявата, системна партия още от края на XIX век неизменно е избирана в българския парламент и местна власт, излъчвала е пряко (или чрез други свои формации) депутати даже в периоди на тежки репресии и забрани. Ще ликвидира ли Зафиров БСП като парламентарна сила и това ли ще е цената на оцеляването му на „Позитано“ и на продължаващата му зависимост от външни на партията фактори!?

Зафиров обещаваше вдъхване на нов живот на организационната дейност и дебата в партията. Но това се оказаха празни приказки, които лъснаха на февруарския Конгрес, на който бе избран за председател (въпреки че бе заявил, че няма да се кандидатира! Конгрес, безсмислен и безидеен - изпълнен единствено с апаратни игри и хватки, написани листчета с имена на „правилните“ кандидати, обещания за постове, власт и пари. Новата политика на Зафиров бе сведена до едно „ново начало“, уви!

И когато иде реч за тази зависимост, нали депутатите от БСП подписаха т. нар. санитарен кордон около Делян Пеевски, а след броени месеци Зафиров заяви, че „ДПС-НН са добре дошли в управлението“!? А след прословутата реч на Борисов около изборите в Пазарджик (с репликата за Киселова и празниците на джанките и сливите) - Зафиров отново обяви, че е редно Пеевски "да споделят отговорностите в управлението“. Колко гласа изгуби БСП заради подобни извъртания и обвързвания?

Зафиров обещаваше нова коалиционна политика, но партиите в коалицията „Обединена левица“ отново са в миманса, а решенията се взимат в други кабинети и под външна диктовка. Емблематичен пример за това е лицемерното нехайство, с което бе провалена кандидатурата на Мая Манолова за нов мандат като национален омбудсман, въпреки че е най-подготвеният човек за поста, въпреки че единствена тя има реална програма срещу диктата на монополите, банките и спекулата - все остри социални проблеми в най-тежката битка за справедливост!

Със съвсем друга енергия и хъс „Позитано“ отстояваше избора на отдавна отчуждения от лявото бивш министър (отговарящ за изборите, за които и слепите видяха, че бяха повсеместно фалшифицирани!) в кабинета „Главчев“ Росен Карадимов за шеф на ключов регулатор. КОЙ знае какви са били причините за този двоен стандарт!

И докато е обяснимо, че премиерът Росен Желязков като политик с неолиберални възгледи и част от русофобския мейнстрийм, налаган от Брюксел, е постоянен участник във всички заседания на „коалицията на желаещите“, необяснимо е мълчанието на неговия заместник по отношение на това. Не бе изразено несъгласие, не бе изразено логичното мнение, че България трябва да е част от новата геополитическа линия на президента Тръмп за търсене на мирно решение на украинския конфликт. Не само защото това е прагматичното направление в геополитиката и войната не е алтернатива, а главно – защото исторически от БСП е партия с русофилски корен. Левите избиратели са дълбоко убедени в това, че България няма място в “коалицията на желаещите”, а трябва възстанови отношенията си с православна и славянска Русия, които са животоспасителни за страната.

Зафиров обеща нещо особено важно за редовия социалист – нова линия на партньорство и диалог с президента Радев и вицепрезидента Йотова! Те са лидерите, които се изправиха срещу задкулисието, автентично социални хора! Но след серия от голи декларации именно под ръководството на Зафиров БСП гласува срамните и антидемократични решения за отнемане на правата на държавния глава за назначения на шефовете на ДАНС и други спецслужби. А също така и срамното, дребнаво и просташко решение, отнело служебния транспорт на президентската администрация. А дъно на този слугинаж бе вече обявеният за противоконституционен отказ за провеждане на референдум за еврото, еднолично наложен от Наталия Киселова в качеството й на председател на НС от квотата и от името на БСП. На БСП, която винаги е била за народовластие и диалог с обществото, която винаги е била ангажирана със социалните проблеми на обществото, а под ръководството на Зафиров и с ръцете на Киселова потъпка свещеното право на българина да каже думата си по този прибързан избор!

Много още примери могат да бъдат дадени за вредните последици от председателството на Зафиров. С това никой не подценява успешната дейност на други представители на БСП в управлението. Нито искаме да нарочим председателя за универсален виновник и злодей. Зафиров има и добри качества, но заради слабости на характера, погрешна оценка и вкопчване във властта на всяка цена той днес изгуби моралното право да е лидер на БСП. Защото, когато си лидер – трябва да умееш да поемаш преди всичко лична отговорност. И тази отговорност се изразява в оставка, а после – както те оцени историята! Няма драма в това, че напускаш лъскавите кабинети и служебната лимузина – на мнозина се е случвало, животът продължава! За каузата можеш да работиш и от първия, и от последния ред! Важният въпрос е друг – да не загубиш доверието на другарите си и да не жертваш цялата партия заради личен интерес!

Затова - оставка, бърз Конгрес, откровен дебат, идейна, организационна и кадрова радикална промяна в БСП с нови млади лица и ясна подкрепа на Младежкото обединение, скъсване със зависимостите и отровната прегръдка на Пеевски и Борисов! С ясни стъпки за връщане на доверието на левите хора – не в бъдеще, а тук и сега!