Тези хора са същите, които от 30 години ви казват, че държавата е лош стопанин. Че трябва да се приватизира всичко от болниците до въздуха. Че културата трябва да е на пазарен принцип, а социалната помощ е „мързел“, написа синдикалистът Любослав Костов

Затворете очи за миг. Искам да си представите една държава. Представете си, че тя е нападната. Гледате разрушени градове, майки с деца на гарите, разбити съдби. Сърцето ви се свива. Виждате агресор, който гази международното право. Сега си представете „моралните стожери“ на нашето време, онези с изгладените ризи и скъпите очила. Те крещят “Санкции до дупка! Оръжие! Това е борба между Светлината и Мрака! Тук няма нюанси! Светът е черно-бял и ако не си с нас, си с тирана!“. Представете си как същите тези хора организират шествия, слагат флагове на профилните си снимки и ви обясняват, че демокрацията е по-ценна от хляба.

Представихте ли си го? Добре.

Сега си представете друга картина. Същите тези „стожери“ седят в сутрешните блокове. Гледат кадри от друга война, някъде в Близкия Изток, да речем Иран или Газа. Гледат как падат бомби върху болници, как деца умират в руините, как цели нации са задушавани от десетилетия. Но изведнъж, гласът им става „експертен“. Цветовете се връщат. Вече не е черно и бяло. Изведнъж се появяват „геополитически интереси“, „сложен исторически контекст” и „необходимост от сдържаност“. Тук демокрацията не е толкова спешна. Тук жертвите имат по-нисък медиен рейтинг. Лицемерието не мирише на барут, то мирише на френски парфюм в кабинет с климатик.

А сега си представете най-големия абсурд.

Тези хора са същите, които от 30 години ви пеят приспивни песни за „малката държава“. Онези, които ви казват, че държавата е лош стопанин. Че трябва да се приватизира всичко от болниците до въздуха. Че културата трябва да е на пазарен принцип, а социалната помощ е „мързел“. Те презират държавата, те я искат невидима, искат я ликвидирана. Докато не дойдат избори.

Изведнъж тези „борци срещу държавната намеса“ се хвърлят към министерските кресла със стръвта на гладни вълци. Те мразят държавата, но обожават нейните ресурси. Те искат „по-малко държава“ за вас, но „повече власт“ за себе си. Те искат да управляват бюджета, който иначе обявяват за вреден. Това е все едно веган да се бори със зъби и нокти за поста директор на кланица, само за да е сигурен, че той ще държи ножа.

Сега отворете очи. Вижте ги добре. Това не са филмови герои. Това са същите хора, които ви обясняват, че вие сте „прости“, защото искате евтин ток и суверенитет, докато те усвояват милиарди през същата тази държава, която уж трябваше да е „минимална“. Едни и същи хора са.