Европейската комисия одобри четвъртото и искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е основният елемент на инструмента NextGenerationEU

Европейската комисия даде положителна оценка на България относно четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в резултат на което страната ни ще получи близо 1 млрд. евро. Това обяви вицепремиерът Атанас Пеканов на брифинг в сградата на Министерския съвет в София.

По думите му оценката на ЕК сочи, че страната ни е изпълнила 23 от общо 26 заложени цели и етапи, свързани с четвъртото плащане.

Пеканов заяви, че средствата ще са по сметката на Министерството на финансите до края на месец юли.

„Това е важна ключова стъпка за успех на плана, жизненоважна глътка въздух за бюджета на страната и ключова стъпка и за осигуряване и финализиране на всички тези инвестиции, които са важни за всички нас“, каза Пеканов.

По думите му днешният резултат показва, че когато има ясна политическа воля, добра координация и последователност България може да защитава своите интереси, като ключово за положителния резултат е било свършеното през последните няколко седмици по темите антикорупционна реформа и върховенство на закона.

Пеканов благодари на премиера Румен Радев за поетия и ясно заявен политически аганжимент, на министъра на правосъдието Николай Найденов и министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, както и на народните представители от „Прогресивна България“ и от всички други групи, гласували в полза на необходимите законодателни промени.

Пеканов посочи още, че България е получила от ЕК зелена светлина и за спиране на процедурите по задържане на пари, свързани с реформата за повишаването на отчетността и механизма за главния прокурор. В резултат на това страната ни ще получи още 150 млн. евро, който ще бъдат изплатени с петото плащане по ПВУ.

По отношение на трите неизпълнени мерки Пеканов заяви, че те са свързани със сферата на културата, реформата във ВиК сектора и интегрирания градски транспорт и единния билет, като правителството работи тези реформи да бъдат изпълнени.

Пеканов подчерта, че получаването на средствата по четвъртото плащане представлява свежа глътка въздух за бюджета на страната в критичен момент за публичните финанси.

„Трябва да призная, че за мен е непонятно как предишни ръководства в Министерството на финансите са позволили това безобразие да няма ликвидност, за да се разплаща на крайните бенефициенти, които в крайна сметка си вършат работата по Плана за възстановяване и устойчивост“, каза той, добавяйки, че средствата по четвъртото плащане ще осигурят ликвидност в Министерството на финансите, за да се разплатят разходите по вече извършените процеси.

Вицепремиерът заяви, че една от причините за увеличаване на тавана на дълга в условията на удължителен бюджет е именно за осигуряването на ликвидност в Министерството на финансите.

Атанас Пеканов обясни и какви проекти стоят зад този близо 1 млрд. евро.

„Това означава над 2000 STEM кабинета в цялата страна за българските ученици, които заслужават най-доброто, това означава модернизирани детски и oнкологични лечебни заведения, както и 23 специализирани центъра за лечение на инсулти. Това означава системата за помощ по въздух - седемте медицински хеликоптера. Това означава над 73 дома за възрастни в цялата страна, които да осигуряват по-достойни условия за живот и повече сигурност на най-възрастните членове на българското общество. Това означава и нови влакове, по-добра свързаност, по-добри инвестиции в развитието на регионите в България”, каза той.

Пеканов подчерта, че до 31 август тази година България трябва да изпълни и отчете мерките по петото и последно искане за плащане, което възлиза на близо 1,7 млрд. евро. Той заяви, че сроковете са изключително кратки и всеки ден има значение, поради което е организиран график, така че всяко едно министерство да знае ясно своята отговорност.

„България направи важна крачка напред. Сега трябва да завършим работата и аз съм уверен, че с нашите колеги това ще се случи успешно и ефективно. В крайна сметка хората няма да оценят плана за възстановяване по броя писма, които сме си разменили с Брюксел, а само по това да виждат ясни, конкретни резултати“, каза той.

Европейската комисия одобри четвъртото искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е основният елемент на инструмента NextGenerationEU. България подаде четвъртото си искане за плащане за 1,1 милиарда евро на 2 април 2026 г.

В приетата днес предварителна оценка Комисията установи, че България е изпълнила задоволително 23 от 26-те ключови етапа и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета.

Реформите и инвестициите, свързани с това искане за плащане, ще доведат до положителна промяна за гражданите и бизнеса в области като борбата с корупцията, цифровизацията на административното правосъдие, професионалното образование и обучение, подкрепата за малките и средни предприятия, устойчивия транспорт, декарбонизацията и възобновяемата енергия, селското стопанство и извънболничната помощ, съобщиха от комисията.

Сред водещите мерки в искането са следните:

  • Мерки за борба с корупцията, включително приемането на законодателство за създаване на политически и финансово независима Комисия за противодействие на корупцията с функции по превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, както и въвеждането на правила за регулиране на лобистката дейност.
  • Мерки за декарбонизация на енергийния сектор. Те включват подобряване на корпоративното управление на държавните енергийни дружества чрез преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ), с цел да се избегне рискът от кръстосано субсидиране на дейности, свързани с въглищата, и структурата му да се приведе в съответствие с бъдещите потребности на енергийния пазар в България. Освен това беше създаден Национален фонд за декарбонизация в подкрепа на енергийната ефективност на сградите, като беше определен управител на фонда и бяха въведени правила за неговото функциониране.
  • Насърчаване на възобновяемата енергия чрез подпомагане на близо 1 400 битови слънчеви системи за топла вода или фотоволтаични системи за производство на електроенергия в домакинствата.
  • Нов договор за обществена услуга за обществения железопътен транспорт, насочен към подобряване на качеството, достъпността и използването му от пътниците, наред с модернизирана правна рамка за насърчаване на транспорта с нулеви и ниски емисии, включително нови правила за електрическата мобилност и зони с ниски емисии.

От комисията добавят, че един ключов етап, свързан с влизането в сила на законодателството в областта на водоснабдяването и канализацията, не е изпълнен изцяло.

България също така декларира, че една цел, свързана с подкрепата за сектора на културата, все още не е постигната, но планира да я изпълни до крайния срок 31 август 2026 г. Освен това формулировката на един от ключовите етапи в областта на обществения транспорт не е достатъчно ясна и България беше поканена да представи обосновано искане за преразглеждане на своя план.

На страната ще бъде предоставено допълнително време за изпълнение на оставащите ангажименти. Тя ще получи и частично плащане за ключовите етапи и целите, които са били успешно изпълнени.

Тази процедура е в съответствие с Регламента за МВУ и насоките на Комисията за неговото прилагане, публикувани на 21 февруари 2023 г.

Комисията изпрати своята предварителна оценка на изпълнението от страна на България на ключовите етапи и целите, необходими за това плащане, на Икономическия и финансов комитет (ИФК), който разполага с четири седмици да представи становището си.Новини България

Успоредно с това Комисията уведоми България за причините, поради които счита, че посочените по-горе ключови етапи и цели не са изпълнени задоволително. България разполага с един месец да отговори на тази оценка.

Ако след отговора на България Комисията потвърди оценката си, че въпросните ключови етапи и цел не са изпълнени задоволително, тя ще удържи съответната част от плащането. Размерът на удържаната сума ще бъде определен въз основа на значимостта на неизпълнените ключови етапи и цел, в съответствие с методиката, изложена в съобщението на Комисията от 21 февруари 2023 г. След това България ще разполага със срок до 31 август 2026 г., за да изпълни оставащите ангажименти. При успешно изпълнение удържането ще бъде отменено и средствата ще бъдат изплатени.

Изплащането на средствата на България за вече одобрените етапи и цели може да се извърши след положително становище на ИФК и приемането на решение за плащане от Комисията.

България подаде четвъртото си искане за плащане за 1,1 милиарда евро на 2 април 2026 г. Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България включва широк набор от мерки за инвестиции и реформи, финансирани с безвъзмездни средства в размер на 6,17 милиарда евро.

С оглед на приключването на Механизма за възстановяване и устойчивост в края на 2026 г. и гарантирането на навременното му изпълнение, всички ключови етапи и цели трябва да бъдат завършени до август 2026 г., като окончателните искания за плащане трябва да бъдат подадени до септември 2026 г.

БТА, "Гласове"