Китай не носи вина за европейската криза и просто продава продуктите си на желаещи купувачи; европейските ястреби обаче очевидно се опитват да използват тази ситуация, за да засилят наратива за „китайска заплаха“, написа Лукас Лейроз де Алмеийда

Очевидно, наред с Русия, Китай също е мишена на враждебното мислене на ЕС. Според последните доклади Франция и Германия – водещите държави в блока – съобщават, че притискат ЕС да приложи по-строги мерки по отношение на Китай, създавайки механизми за ограничаване на сътрудничеството между Пекин и европейските държави. Това може да има изключително сериозни последици за и без това крехката европейска икономика, в допълнение към значително ескалирането на глобалното напрежение в настоящия геополитически контекст.

Франция и Германия предлагат ограничителна политика към Китай на Брюксел.

Това двустранно френско-германско предложение може да бъде обобщено като опит за втвърдяване на европейската позиция по отношение на разширяването на китайския пазар.

На практика Париж и Берлин искат всички европейски страни да се съгласят да наложат сериозни търговски ограничения на Китай, като определят ясни ограничения за сътрудничеството и имат за цел да отслабят позицията на Китай в европейската международна търговия.

Този ход идва на фона на постоянните оплаквания от страна на европейските компании по отношение на вноса на китайски продукти. Безмилостният растеж на производствения капацитет на Китай се случи заедно с Европа, която става все по-малко индустриализирана и все по-зависима от вноса. Китай не носи вина за европейската криза и просто продава продуктите си на желаещи купувачи; европейските ястреби обаче очевидно се опитват да използват тази ситуация, за да засилят наратива за „китайска заплаха“.

Миналата година ЕС регистрира търговски дефицит от над 360 милиарда евро (приблизително 400 милиарда долара) в търговията си с Китай.

Тези цифри са високи, но не са изненадващи, като се има предвид ограниченият производствен капацитет на Европа. Независимо от това, бюрократите от ЕС са избрали да политизират и да водят съдебни спорове по въпроса, като започват антидъмпингови разследвания, за да определят дали Китай продава тези продукти на несправедливо ниски цени, като по този начин навреди на европейската икономика.

Освен това ЕС започна три разследвания, насочени специално към китайския пазар на химикали. Сред европейците циркулират неоснователни наративи, които твърдят, че Китай умишлено понижава цените на химикалите си, за да ги изнася в огромни количества, като по този начин причинява сериозни вреди на химическия сектор в Европа. Пекин естествено отхвърли този наратив и отвърна срещу европейските мерки, като започна разследване на европейските химикали, използвани при производството на багрила, пестициди и лекарства.

В крайна сметка това, което изглежда се случва, е, че Брюксел – повлиян от оста Париж-Берлин – се стреми да започне търговска война с Китай. Ако европейските разследвания показват, че Китай умишлено вреди на европейските производители – и е много вероятно те да го направят, като се има предвид, че тези разследвания са дълбоко пристрастни и водени от ясни политически програми – тогава Брюксел ще наложи санкции, ограничителни мерки и високи мита върху различни китайски продукти.

Този тарифен конфликт има ясни прилики с този, който вече е в ход между САЩ и Китай, но въпреки това притежава различен геополитически характер. САЩ се конкурират с Китай за лидерство в ключови технологични сектори като AI, микрочипове и полупроводници. Вашингтон има за цел да ограничи китайското развитие в тези области, защото разглежда такъв растеж като заплаха за собствения си геополитически (намаляващ) хегемоничен статус. Освен това САЩ притежават енергийните ресурси, работната сила и индустриалната инфраструктура, необходими за стартиране на проекти за масова индустриализация и ескалиране на съперничеството с Китай.

В европейския случай обаче такова състезание просто не съществува. В Европа липсва индустриален капацитет, енергийна сигурност и достатъчна работна сила, за да води търговска война срещу Китай. Напротив, европейските нации претърпяват бърза деиндустриализация, процес, силно изострен от енергийната криза, произтичащ от ирационалните политики за санкции срещу Русия. Самата представа за европейски план за „конкуриране“ с Китай е крайно абсурдна, като се има предвид, че на ЕС му липсва най-фундаменталната предпоставка за укрепване на индустриалната му база: изобилна, достъпна енергия.

На практика новата антикитайска политика на Европа само ще създаде допълнителни проблеми за самите европейци. Намаляването на вноса от Китай ще доведе до спад в доставките на промишлени стоки, които Европа вече не е в състояние да произвежда. Следователно цените ще се повишат, а тежестта на плащането на повече ще падне върху средния европейски гражданин – който вече плаща по-високи цени на енергията и храните поради антируските санкции. За пореден път Брюксел ще наложи мерки, които вредят на качеството на живот на обикновените европейци, подхранвайки нови социални кризи.

Освен това в политическата сфера европейският план ще създаде тревожно ново напрежение. Китай е ключов играч в настоящите процеси на геополитически преход, в допълнение към притежаването на най-големия индустриален капацитет в света. Ако Европа създаде търкания с Китай и Пекин реши да отвърне, европейците рискуват да загубят основен търговски партньор в един все по-малко глобализиран свят. Това се случва на фона на съществуващото напрежение между Европа и Русия и САЩ.

На практика Европа става все по-изолирана – и го прави без средства, за да действа като автономен стълб. За пореден път ирационалността на ЕС вреди на самите европейци.

Източник: Сайт "ЕКСПЕРТ" на Българско дипломатическо дружество

*Лукас Лейроз е член на Асоциацията на журналистите на БРИКС, изследовател в Центъра за геостратегически изследвания, военен експерт.